Определение №692 от по ч.пр. дело №652/652 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 692

гр.София, 29.11.2011г.

в и м е т о н а н а р о д а

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и единадесета година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: светла бояджиева
боян цонев

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 652 описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Обжалвано е определение от 11.07.2011г. по гр.д.№2324 / 2011г., с което АС София е определил цена на предявените искове с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД и чл.17 ЗЗД на 52 103,50 лева и следващата се държавна такса при тази цена в размер на 521,05лева за първата инстанция и 260,50 лева за въззивния съд.
Жалбоподателят – В. М. К. поддържа, че обжалваното определение е направилно и моли да се отмени, като се приеме, че исковете са неоценяеми и държавната такса следва да се определи като по такива искове.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
Предявени са искове от В. К. срещу Е. К., К. Н., Е. Н. и Л. Н. за признаване за установено, че сделката дарение, извършена с нот.акт №82/1999г. на нотариус при РС София е нищожна като привидна и да се приеме за установено, че действителната сделка, която е прикрита, е продажба. С решение от 23.02.2011г. по гр.д.№4027/2007г. РС София е отхвърлил предявените искове. Същото е обжалвано с въззивна жалба от В. К. на 31.03.2011г. Софийски апелативен съд, като е констатирал, че първоинстанционният съд е приел, че предявените искове са неоценяеми и е събрал държавна такса като по такива искове, в обжалваното определение е изложил съображения за това, че същите са оценяеми и че цената им следва да се определи съобразно разпоредбата на чл.55, ал.1, б.”г.” ГПК /отм., но действувал към момента на предявяване на исковете – 10.05.2007г./.
С оглед данните по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че изводите на въззивният съд са правилни. Исковете по спор за съществуването на един договор са оценяеми както при действието на отменения ГПК – чл.55, ал.1, б.”г.”, така и с оглед действуващата към настоящия момент разпоредба на чл.69, ал.1, т.4 ГПК. Съдът правилно е определил цената на иска съобразно данъчната оценка на имотите, предмет на атакуваната сделка, към момента на предявяване на иска и съобразно с нея и дължимата се държавна такса.
Неоснователно е оплакването на жалбоподатела, че съдът неправилно е увеличил вече определената от първата инстанция цена на иска. В случая съдът е бил длъжен да приложи точно закона и да определи цена на исковете, каквато не е определена от първата инстанция, тъй като същите са оценяеми такива. Ето защо настоящия състав намира, че обжалваното определение е постановено при точно спазване на закона и следва да се потвърди.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :

потвърждава определение от 11.07.2011г. по гр.д.№2324 / 2011г. на АС София.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top