О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 699
гр. София, 06.12.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т.д. N 633 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищците Д. П. Н. и П. Д. Н. срещу решение № 2725 от 22.11.2018г. по в.гр.д. № 993/2018г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение от 10.04.2017г. по гр.д. № 8853/2016г. на Софийски градски съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от касаторите на основание чл.226 КЗ /отм./ искове срещу ЗАД „А.” АД за сумите от по 70 000 лева – обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на техния баща и съпруг П. К. Н., вследствие на ПТП, настъпило на 14.09.2015г. на второкласен път ІІ-35 км 2 + 138 П. – Л..
Жалбоподателите атакуват въззивното решение като неправилно с оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Твърдят, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът не се е съобразил с критериите за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД. Претендират направените разноски в производствата за трите инстанции.
Ответната страна по жалбата и по исковете ЗАД „А.” АД в представения отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационен контрол, като по същество намира жалбата за неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страната, намира следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
От фактическа страна е прието за безспортно, че към датата на ПТП ответникът е имал качеството на застраховател на гражданската отговорност на делинквента, както и наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане: противоправно поведение, вина и телесни увреждания, довели до смъртта на пътника в автомобил „Форд”. Не е спорно, че ищците имат право на обезщетение за изживените страдания и че ответникът е изплатил извънсъдебно на всеки от двамата обезщетение от по 130 000 лева за неимуществени вреди от смъртта на техния баща / съпруг.
За да потвърди първостепенното отхвърлително решение по отношение на претенцията на ищцата, съдът е съобразил факта, че загубата на съпруга й е настъпила внезапно, близостта им преди смъртта му, която е установена от свидетелските показания, както и обстоятелството, че с оглед на нейната и неговата възраст към деня на нещастното събитие – те са били в средата на съвместния им жизнен път. Взето е предвид установеното със заключението на съдебно-психиатричната експертиза, че г-жа Н. е развила протрахирана депресивна реакция, която продължава и към деня на изготвяне на заключението, но вече с по-леко изразена симптоматика. Съдът е възприел диагнозата на вещото лице – психиатър и прогнозата, че това психично разстройство със затихваща интензивност ще продължи около две години след инцидента, след което ще остане психологически разбираемо чувство на тъга, което няма качествата на психично заболяване, но може да продължи дълго време. Решаващият състав се е съобразил с факта, че заключението на вещото лице е в съответствие и с наблюденията на свидетеля М..
За да потвърди първоинстанционното отхвърлително решение в частта относно иска на ищеца, въззивният съд е съобразил факта, че загубата на баща му е настъпила внезапно, както и тежкото отражение върху душевното му състояние. Въз основа на показанията на свидетелката Б. е прието за установено, че синът на починалия при ПТП предпочита да стои вкъщи, тъжен е и демотивиран, двамата с майка му споделят общата си болка и той отказва да гради собствения си живот, като е променил коренно и отношението си към нея. От приетото и кредитирано заключение на съдебно-психиатрична експертиза за състоянието на Д. Н. е установено, че острата стресова реакция и посттравматичното стресово разстройство, характерни за такъв род преживявания, са преодолени, но е налице състояние на трайна промяна на личността. Посочено е, че тази промяна не е клинично разстройство, а по-скоро променена житейска философия. Прогнозата е благоприятна, в случай че бъде проведена психотерапия. Съдът е взел предвид и обстоятелството, че ищецът – жалбоподател е млад мъж – на 26 години към деня на събитието, с изграден поведенчески модел, който би трябвало да включва и възможността за справяне с такава ситуация.
В заключение апелативният състав е приел, че сумите от по 130 000 лева, изплатени на всеки един от ищците, в пълна степен отговарят на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД за претъпените от тях неимуществени вреди, като изводът се базира на установените по делото факти и обществената мяра за справедливост, произтичаща от конкретните икономически условия.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, като значими за изхода на спора: „ І.1/ Следва ли съдът, при приложението на чл.52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени на ищците неимуществени вреди от непозволено увреждане, вследствие смъртта на съпруг, респ. баща, настъпила в пряка причинно-следствена връзка от ПТП, настъпило на 14.09.2015г. да се съобрази с указанията съдържащи се в т.11 на ППСВ №4/1986г. и да обсъди и анализира редица конкретни за всеки случай обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на оценките им да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост?; І.2/ Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД, и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя?; Липсата на посочване и на анализ на задължителните критерии по приложение на чл.52 ЗЗД при условията на предявен пряк иск срещу застрахователя, представлява ли нарушаване на принципа на справедливост при определяне на справедливо по размер обезщетение в нарушение на задължителното ППВС №4/1968г.?; І.3/ Длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент” на търпените морални вреди и длъжен ли е да намери „справедлив еквивалент” на същите или е достатъчно да се търси „известно компенсиране на загубеното”, както е направено в обжалваното решение?; І.4/ Отчитането на несъществени обстоятелства и игнорирането на съществени такива предпоставя ли нарушение на принципа на справедливост? Кои са критериите за определяне на съдържанието на връзката и необходимо ли е да се обсъди степента на родство и факта, че ищците са загубили своя съпруг / баща, което е най – тежката загуба?; Длъжен ли е съдът да посочи всички съществени критерии и да ги съпостави с доказателствата по делото, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика – ППВС №4/1968г. или е достатъчно отчитане на ноторно известния факт, че загуба на близък от кръга на лицата, имащи право на компенсация на морални вреди води до „мъчително понасяне и трудно преживяване на загубата на близък човек”?; І.5/ Следва ли съдът, при приложението на чл.52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени на ищците неимуществени вреди от непозволено увреждане, вследствие смъртта на съпруг/баща, настъпила в пряка причинно-следствена връзка от ПТП, настъпило на 14.09.2015г., да се съобрази със задължителните указания в т.1 на ППВС №4/1986г., за съобразяване и на бъдещи сигурни болки и страдания, които да са в причинна връзка с увреждането или настъпилия вредоносен резултат?; ІІ.6/ Релевантни ли са за критериите по чл.52 ЗЗД лимитите на застраховане съобразно §27 ПЗР на КЗ и обществено-икономическите и социални условия в страната?; Следва ли съдът, при определяне на справедливия размер на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди, да вземе предвид, наред с указаните в Постановление №4/1968г. на Пленума на ВС и нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица и икономическата конюнктура в страната, съобразено с инфлацията, обезценяването на лева и нарастването на цените?” Касаторът се позовава на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК – противоречие на атакувания акт с практиката на ВКС и на останалите съдилища, като цитира следната съдебна практика: решение № 28/09.04.2014г. по т.д.№ 1948/2013г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 104/25.07.2014г. по т.д.№ 2998/2013г. на І т.о на ВКС, решение № 78/13.11.2017г. по т.д.№ 60397/2016г. на ІІ г.о. на ВКС, решение № 52/30.03.2016г. по т.д.№ 678/2015г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 2713/29.12.2017г. по в.гр.д.№ 2824/2017г. на САС, решение № 70/21.07.2008г. по гр.д.№ 2550/2007г. на СГС, решение № 660/27.04.2012г. по в.гр.д.№ 356/2012г. на САС, решение от 05.04.2017г. по гр.д.№ 13602/2015г. на СГС, решение № 158/28.12.2011г. по т.д.№ 157/2011г. на І т.о. на ВКС, решение № 174/27.10.2016г. по т.д.№ 2960/2015г. на І т.о. на ВКС, решение № 157/28.10.2014г. по т.д.№ 3040/2013г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 141/28.01.2016г. по т.д.№ 1398/2014г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 233/20.12.2016г. по т.д.№ 3586/2015г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 217/22.12.2016г. по т.д.№ 3402/2015г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 121/09.07.2012г. по т.д.№ 60/2012г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 749/05.12.2008г. по т.д.№ 387/2008г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 66/03.07.2012г. по т.д.№ 611/2011г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 83/06.07.2009г. по т.д.№ 795/2008г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 27/15.04.2015г. по т.д.№ 457/2014г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 1/26.03.2012г. по т.д.№ 299/2011г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 101/03.07.2014г. по т.д.№ 4391/2013г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 83/06.07.2009г. по т.д.№ 795/2008г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 851/16.05.2011г. по гр.д.№ 968/2010г. на САС, решение № 1586/08.10.2012г. по гр.д.№ 1283/2012г. на САС, решение № 660/27.04.2012г. по гр.д.№ 356/2012г. на САС, решение № 777/22.04.2013г. по гр.д.№ 3893/2012г. на САС, решение № 83/06.07.2009г. по т.д.№ 795/2008г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 94/24.10.2012г. по т.д.№ 916/2011г. на І т.о. на ВКС, решение № 93/23.06.2011г. по т.д.№ 566/2010г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 111/01.07.2011г. по т.д.№ 676/2010г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 1/26.03.2012г. по т.д.№ 299/2011г. на ІІ т.о. на В., решение № 189/04.07.2012г. по т.д.№ 634/2010г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 95/24.10.2012г. по т.д.№ 916/2011г. на І т.о. на ВКС, решение № 121/09.07.2012г. по т.д.№ 60/2012г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 99/08.10.2013г. по т.д.№ 44/2012г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 66/03.07.2012г. по т.д.№ 619/2011г. на ІІ т.о. на ВКС и решение № 83/06.07.2009г. по т.д.№ 795/2008г. на ІІ т.о. на ВКС.
Настоящият състав намира, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, предвид следното:
Във всички въпроси на страните, макар и под различни формулировки се поставя въпросът за критериите за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя. Голяма част от въпросите представляват твърдения за факти, изгодни за задалата въпроса страна, които не съответстват на приетото от въззивната инстанция. Не е налице сочените във въпросите от касаторите: липса на посочване и анализ на задължителните критерии по приложение на чл. 52 ЗЗД; отчитане на несъществени обстоятелства и игнориране на съществени такива; необсъждане на степента на родство; невземане предвид на бъдещите сигурни болки и страдания. Ето защо, въпросите, съдържащи тези твърдения, не покриват общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на решението до касация.
Решаващият състав е постановил решението си в пълно съответствие с ПП на ВС № 4/68г., като е съобразил посочените в него критерии, които формират съдържанието на понятието справедливост, извършил е съвкупна преценка на доказателствата и конкретните обстоятелства по делото, поради което останалите въпроси, съдържащи се в изложението към касационната жалба не обуславят наличието на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, като съобразяването на задължителната практика на ВКС и липсата на основание за промяната й изключва наличието на селективните критерии по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Присъждането в съдебните актове на различни по размер обезщетения за неимуществени вреди се дължи на разликата в конкретните факти, установени по делата, които са от значение за определянето на размера на обезщетението.
Въпросите за значението на застрахователните лимити при определяне на обезщетението по чл.52 ЗЗД за неимуществени вреди и макар да са обусловили изхода на спора, също не могат да предпоставят допускането на решението до касация, тъй като въпросите са разрешени в съответствие с практиката на ВКС по чл.290 ГПК. Според нея лимитите са индиция за развитието на обществено икономическите условия в страната (съобразени от решаващия състав), с оглед на което имат само опосредено значение за определяне на справедливо по см. на чл.52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди. Ето защо, по отношение на тези въпроси не е осъществена предпоставката по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, като уеднаквяването на практиката от ВКС и липсата на необходимост от промяната й, води до неосъществяване на критерия по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Предвид изложеното, касационното обжалване на въззивното решение не може да бъде допуснато.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2725 от 22.11.2018г. по в.гр.д. № 993/2018г. на Апелативен съд – София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.