3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 70
С., 12.02.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на пети февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 413/ 2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Г. пропърти груп” – [населено място] срещу Решение № 374 от 04.11.2011 г. по гр.д. № 762/ 2011 г. на Великотърновски окръжен съд, с което е отменено Решение № 376 от 11.04.2011 г. по гр.д. №3607/2010 г. на Великотърновски районен съд и е постановено друго,с което са отхвърлени предявените от „Г. пропърти груп” – [населено място] срещу Г. Н. Д. – ЕТ с фирма „Т. – Г. Д.” – от [населено място] искове за: 12 292.06 лв. -неплатен наем за 2009 г. по Договор за наем от 25.04.2007 г., за 2038. 15 лв.- неплатени услуги за 2009 г. по Договор за услуги от 25.04. 2007 г. и за 3 33.76 лв. – неустойка за забавено плащане, с оплакване за недопустимост и неправилност. С Молба от 08.02.2012 г. жалбопо -дателят сочи, че поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК : от значение за точното прилагане на закона са решените от въззивния съд съществени материалноправни въпроси: 1. следва ли датата на частен документ, която не е удостоверена по чл. 181 ал. 1 ГПК от нотариус или по друг начин, да се определи като достоверна дата и допустимо ли е когато на частен документ не е записана дата, тя да се установява със свидетелски показания и 2. извършените от наемодателя услуги по силата на споразумение на страните, следва ли да се доказват единствено с писмени доказателства и допустимо ли е изпълнението на договор да се доказва със свидетелски показания.
Ответницата по касационната жалба Г. Н. Д. – ЕТ с фирма „Т. – Г. Д.” – от [населено място] не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение, с което са уважени осъдителни искове, които са отхвърлени, цената на първия от които не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
По оплакването за недопустимост на решението, което жалбоподателят обосновава с неправилна квалификация, като с иск по чл. 79, вр. чл. 258 ЗЗД, на иска по чл. 232 ал. 2 ЗЗД в частта за неплатените услуги по Анекс №3 ”Договор за услуги”.
Оплакването е неоснователно. Трайноустановена е съдебната практика, че недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество – постановено е решение при липсата на право на иск или при ненадлежното му упражняване, решение, постановено при липса на положителна или наличие на отрицателна процесуална предпоставка, постановено решение, когато съдът е бил десезиран, решение, постановено по жалба, която е била недопустима или просрочена, какъвто не е соченият от жалбоподателя порок. Не е налице твърдяната от жалбоподателя недопустимост на въззивното решение поради дадена неправилна квалификация на иска и разглеждане на иск, какъвто не е предявен. С очертания от ищеца предмет на иска и твърденията, че наемателката не му плаща уговорените в Анекс №3 към наемния договор услуги, свързани с почистване, поддържане и охрана на общите части и инсталациите за общо ползване в Търговския център, в който е предоставеният магазин, съдът въз основа на събраните доказателства е приел, че се касае за услуги, уговорени в анекс, който е неразделна част от договора за наем, които наемодателят не е доказал да е извършил, за да претендира от наемателката заплащане на съответна част. С това съдът не е разгледал иск, какъвто не е предявен, нито е дал неправилна правна квалификация на иска, а е отхвърлил иска, защото разходите не се презюмират от това, че през наемния период Търговският център е работил. Несъгласието на жалбоподателя с направените изводи за неоснователност на иска за предоставени на наемателката услуги във връзка с ползването на общите части, свързано с ползването на предоставения й обект, не прави въззивното решение недопустимо.
За да обоснове основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, жалбоподателят сочи, че съществените разрешени от въззивния съд материалноправни въпроси, са от значение за точното прилагане на закона, като излага разрешени процесуалноправни въпроси за доказателствената стойност на оспорен подписан от страните частен писмен документ (договор) и за допустимостта на гласни доказателства за установяване изпълнение на договор.
По изложените процесуалноправни въпроси не е налице поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като изискването на закона е кумулативно: разрешените правни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по важни правни въпроси е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му. Дали решението е законосъобразно – това е оплакване по чл. 281 т. 3 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалване, като изискването на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 374 от 04. 11.2011 г. по гр.д. № 762/ 2011 г. на Великотърновски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: