O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 70
София, 23.02.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на шести февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 3790/2016 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 5472/28.07.2016 год. на И. Д. К. от [населено място] заявена чрез адв. И. М.- САК срещу въззивно Решение No 327 от 21.06.2016 година по гр. възз. д. Nо 842/2015 год. на Софийския окръжен съд.
С посоченото решение , Софийския окръжен съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл.258 сл. ГПК е потвърдил решението на първата инстанция по допускане на делбата на процесните двадесет земеделски имота при права 1/2 идеална част за И. К. и по 1/4 идеални части за съделителките Л. Г. Н. и В. К. Г..
За да потвърди решението на първата инстанция , въззивният съд е приел, че оставеното в полза на И. К. саморъчно завещание от леля му Е. К. не може да увеличи дяла му в земеделските имоти, тъй като завещанието е частно по см. на чл. 16 ал.2 ЗН, съставлява завет който неможе да бъде зачетен на основание чл. 19 ЗН, както и поради липса на идентичност между посочените в завещанието имоти и тези по реституционните решения.
С касационната жалба се поддържа , че в обжалваната част въззивното решение, е постановено в нарушение на съществени процесуални правила ,в нарушение на материалния закон и е необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК с довод , че въпросът дали при завещано конкретно имущество, ако то изчерпва имуществото останало след смъртта на завещателя, завещанието следва да се приеме като общо по смисъла на чл. 16 ал.1 ЗН, а не като завет по см. на чл. 16 ал.2 ЗН, е разрешен от въззивния съд в противоречие с Решение No 268 от 29. 09. 2012 год. по гр.д.No 410/2011 год. на ВКС- I отд. на ГК, Решение No 1152 от 14.11.2008 год. по гр.д.No 4066/2007 на ВКС, ГК- II г.о.
Искането да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се поддържа с довод , че въпросът: дали за завещанията с универсален характер за определяне на посочените конкретни предмети са налице достатъчно индивидуализиращи белези , когато е цитирано, че се завещават земи, предмет на решения на ПК, и задължен ли е съдът при преценка на индивидуализацията на имотите- предмет на завещанието да ползва всякакви включително и косвени способи за определяне на имотите, включващи се в това завещания , като се позовава на противоречие със задължителна съдебна практика – Решение No 140 от 08.06.2012 год. по гр.д.No 932/2011 на ВКС, ГК- I г.о.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор срещу касационна жалба от ответната страна – Л. Н. и В. К. чрез адв. В. Л. -САК , с който се поддържа , че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване , респ. че касационната жалба е неоснователна , а релевираните основанията за отмяна , посочени като пороци на обжалваното решение не намират база на данните по делото . Претендират се разноски по делото за защита пред касационния съд.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и изискванията на чл. 280 ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, обжалва се въззивно решение по гражданско-правен спор по иск за съдебна делба , поради което същата е процесуално допустима.
При преценка на релевираните доводи настоящият състав на ВКС намира , че касационното обжалване не може да бъде допуснато на някое от посочените основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
Не може да се приеме тезата на касатора за противоречиво разрешение на въпроса дали при завещано конкретно имущество, ако то изчерпва имуществото останало след смъртта на завещателя, завещанието следва да се приеме като общо по смисъла на чл. 16 ал.1 ЗН, а не като завет по см. на чл. 16 ал.2 ЗН.
С Решение No 268 от 29. 09. 2012 год. по гр.д.No 410/2011 год. на ВКС, ГК- I отд. , на което се позовава касатора, е прието , че разграничителният критерий дали едно саморъчно завещание е общо или частно / завет/ е в „обхвата на разпореденото със завещанието имущество- общо е завещанието, което има за предмет цялото или дробна част от цялото имущество на завещателя разбирано като съвкупност от имуществени права и задължения, които не се прекратяват с неговата смърт, докато заветът представлява разпореждане с отделен предмет от това имущество.При спор относно характера на завещателното разпореждане в случаите когато същото съдържа изброяване на конкретно имущество, при тълкуване волята на завещателя следва да се има предвид и дали наследството не се изчерпва само с предмета на завещанието.
С Решение No 1152 от 14.11.2008 год. по гр.д.No 4066/2007 на ВКС, ГК- II г.о. , с което също е направен извод, че завещанието е универсално когато „липсата на доказателства, че в наследството останало след смъртта на наследодателя се включват и други имущества , извън недвижимите имот предмет на завещателното разпореждане“.
При съпоставката между даденото разрешение с въззивното решение и цитираната съдебна практика , настоящият състав не може да се направи извод за противоречие с цитираните съдебни решение защото нито към момента на релевиране възражението за по голям дял на база на саморъчното завещани от Е. К. с отговора на исковата молба от И. К. от 16.12.2014 година и допълнителния такъв от 13. 03.2015 година, нито като теза, поддържана в първото по делото редовно съдебно заседание от 23.04.2015 година или като довод за незаконосъобразност във въззивната жалба , И. К. не се сочи факта , че с имуществото посочено в завещателното разпореждане се изчерпва наследството на Е. К.. Без да се посочи този факт и без да се разпредели доказателствената тежест за установяването му , съдът служебно не може да приеме , че с посоченото в саморъчното завещание имущество се изчерпва наследството на завещателката. Направеният в тази насока извод е едно от цитираните решение не съставлява задължителна практика по приложение на императивна материално-правна норма а логическо съждение на база преценка на доказателствата, за да бъде служебно съобразена от въззивния съд без довод на заинтересованата страна.
Самото възражение , че с посоченото в саморъчното завещание имущество се изчерпва наследството на завещателката , се релевира за първи път пред касационната инстанция , по този въпрос липсва произнасяне от страна на въззивния съд поради което и въпросът не може да се дефинира като обусловил изхода на делото.
Касационно обжалване не може да се допусне и в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса дали за завещанията с универсален характер за определяне на посочените конкретни предмети са налице достатъчно индивидуализиращи белези, когато е цитирано, че се завещават земи, предмет на решения на ПК, и задължен ли е съдът при преценка на индивидуализацията на имотите- предмет на завещанието да ползва всякакви включително и косвени способи за определяне на имотите, включващи се в това завещания , тъй кто не може да се приеме тезата за противоречие със задължителна съдебна практика – Решение No 140 от 08.06.2012 год. по гр.д.No 932/2011 на ВКС, ГК- I г.о.
Въпросът , по който е формирана задължителната съдебна практика с цитираното решение на ВКС по чл. 290 ГПК е този за зачитане правното действие на завет на земеделски земи, само когато собствеността е възстановена преди смъртта на наследодателя и имотът е негова собственост въз основа на влязло в сила решение на ПК/ОбСЗ за възстановяване на собствеността , породило конститутивното си действие. От фактическа страна не е имало спор , че възстановения земеделски имот в реални граници е индивидуализиран с данни номер и касастрален лист/ от кадастъра към 1962 година .
Въпросът на касатора в настоящото производство не може да се дефинира като такъв по см. на чл. 280 ал.1 ГПК и по причина , че за разлика от цитираните решения , първото от които има характера на задължителна съдебна практика , в саморъчното завещание на Е. К. няма изброяване на конкретно имущество, а посочено такова като определямо – „моя дял от възстановената собственост по решение 102/5.03.1993 година и 26/в/11/19.03.1993 год. на ПК-С. „ , но без конкретна индивидуализация , иманентна характеристика за недвижимите имоти. Когато завещанието е неясно досежно самият предмет на разпореждане , следва да се извърши тълкуване като се търси действителната воля на завещателя на базата на самия акт , инкорпорирал волеизявлението на завещателя, без към акта да се налага да се инкорпорират други актове- в случая решения на ПК С., като п този начин би се опорочила и формата на завещателния акт.
По искането на ответната страна за присъждане на разноски за касационната инстанция: с оглед на постановения оправен резултат –липса на основания за допускане на касационно обжалване , настоящият състав на ВКС намира искането за основателно, а съгласно приложение Договор за правна помощ и съдействие No А 0321909 от 28.08.2016 година / л.41/ искането се явява доказано в размер на сумата от 300 лв. / триста лева/, за която сума ще следва да бъде уважено.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 5472/ 28.07.2016 год. на И. Д. К. от [населено място] заявена чрез адв. И. М.- САК срещу въззивно Решение No 327 от 21.06.2016 година по гр. възз. д. Nо 842/2015 год. на Софийския окръжен съд.
ОСЪЖДА И. Д. К. от [населено място] ЕГН [ЕГН] живущ[жк]бл. 415 вх.А ап. 11 да заплати на Л. Г. Н. ЕГН [ЕГН] и В. Г. К. ЕГН [ЕГН] сумата 300 лв. / триста лева/ на основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал.3 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :