О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 70
София, 27.01.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ : Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т. д. № 835/2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма] – [населено място], против решение №2061 от 10.11.2014 г., постановено по в.т.д. №375/2014г. по описа на Софийски апелативен съд, т.о., 3 с-в.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Касаторът поддържа, че въззивният съд неправилно e приел, че отговорността на ответното дружество [фирма] за обезщетяване на нанесени повреди на стоката по време на превоза, е лимитирана с разпоредбата на чл.23 §3 от Конвенцията за договора за международния автомобилен превоз на стоки /Конвенция C./. Излага съображения, че отговорността на превозвача по чл.23 §3 от Конвенцията C. е ограничена само по отношение на частична или пълна липса на товара. Същевременно сочи, че въззивният съд неправилно е изчислил размера на обезщетението, дължимо от застрахователя на превозвача. Касаторът иска да бъде отменено въззивното решение и да бъде постановено ново решение, с което да бъде уважен изцяло предявения иск или евентуално исковата претенция да бъде уважен частично за разликата между определения от вещото лице размер и заплатеното от ответника застрахователно обезщетение.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поставя три правни въпроса, за всеки от които поддържа, че са налице допълнителните предпоставки по чл.280 ал.1 т.1, т.-2 и т.3 ГПК, а именно:
1.„Следва ли съдът да тълкува логически чл.23§3 от Конвенцията C., въпреки, че законодателят изрично е изключил цитираната разпоредба от приложното поле на чл.25 от Конвенцията? В този смисъл налице ли е празнота в правото, което да налага такова тълкуване?”
2.„В случай на частична повреда на превозван товар, следва ли да се прилагат правилата на чл.23§3 от Конвенцията C., въпреки че същата е изрично изключена от приложното поле на чл.25 от Конвенцията, регламентираща отговорността на превозвача в случай на повреда на превозвания товар?”. Във връзка с този въпрос касаторът се е позовал на наличие на противоречива съдебна практика, обективирана в определение №519/15.08.2014г. по т.д.№3614/2013г. на ВКС, ІІ т.о., решение от 3.06.2013г. по гр.д.№17106/2012г. на СРС, потвърдено с решение по в.гр.д.№11253/2013г. на СГС, решение от 30.08.2012г. по гр.д.№30662/2011г. на СРС, решение по в.гр.д.№34843/2012г. на СГС, решение по гр.д.№5596/2012г. на СГС, решение по в.гр.д.№3153/2014г. на СГС.
3.„В случай, че правилата на чл.23§3 от Конвенцията C. следва да бъдат приложени и в хипотезата на частична повреда, следва ли обезщетението да бъде изчислено по посочения в разпоредбата начин за всички увредени детайли, независимо от тяхното тегло и степен на повреда?”.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответното дружество [фирма], в който се поддържа, че по повдигнатите въпроси не е налице нито едно от въведени от касатора основания за допускане на касационно обжалване. Сочи се, че въззивното решение не е постановено в противоречие със задължителна практика на ВКС, че представените с въззивната жалба съдебни решения са неотносими за спора, както и че касаторът не е изложил никакви съображения защо счита, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Иска се да не бъде допуснато въззивното решение до касация, респективно при допускане на касационно обжалване – жалбата да бъде оставена без уважение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното решение №2061 от 10.11.2014 г., постановено по в.т.д. №375/2014г. по описа на Софийски апелативен съд, т.о., 3 с-в. е потвърдено решение №1383 от 31.07.2013г., постановено по гр.д.№664/2012г. по описа на СГС, т.о. VІ-12 с-в, с което са отхвърлени изцяло предявените от [фирма] против [фирма] искове с правно основание чл.213 ал.1 КЗ.
Въззивният състав е приел за установено, че между дружеството-ищец и [фирма] е бил сключен застрахователен договор на 4.02.2011г., по силата на който, е бил застрахован товара на [фирма], превозван с камион СА 23 46 РС/рем. А 7825 ЕЕ от [населено място] до [населено място]-Н., включващ турбинни компоненти, опаковани в 2 бр. сандъци, 8 бр. палети с бруто тегло 11 600 кг. Застрахователната полица е сключена при клауза „пълно покритие” с начало на действие на договора от 5.02.2011г. при застрахователна сума на целия товар от 205 100 евро. В обжалваното решение е прието за установено, че превозът е извършен от превозвача [фирма], както и че при извършване на превоза е настъпило пътнотранспортно произшествие на 11.02.2011г. на територията на Кралство Ш., при което частично е бил повреден превозвания товар. Съдът е посочил, че по образуваната в [фирма] щета, дружеството-ищец е превел на товародателя [фирма] /междувременно В. Хидро” О. е било преобразувано във [фирма] / сумата 189 945.68 лв. – обезщетение за вредите от настъпилото застрахователно събитие.
Въззивният състав е приел за установено, че отговорността на превозвача [фирма] за извършваните от него превози на товари по шосе за периода от 18.12.2010г. до 17.12.2011г. е била застрахована при ответника [фирма]. Посочил е, че съгласно полицата отговорността на застрахователя е в действителния размер на вредите, но не повече от този, установен в чл.23 от C. Конвенцията и чл.2 от Протокола към нея. В обжалваното решение е прието, че на 1.03.2012г. ответното дружество, въз основа на образуваната при него щета, е изплатило по регресната претенция на ищеца [фирма] сумата 33 271.40 лв., при което разликата между изплатеното обезщетение от ищеца на товародателя и от заплатената сума от ответника на ищеца възлиза на 156 674.28 лв. В мотивите към решението въззивният състав се е позовал на заключението по извършената техническа експертиза от 22.10.2012г., според което стойността на ремонта на превозвания товар възлиза на 189 945.68 лв., а тази на обезщетението, определена по методиката на Конвенцията по чл.23 §3 и Протокол №2 , възлиза на 17 010.60 евро или на 33 269.84 лв.
За да потвърди обжалваното решение въззивният съд е посочил, че отговорността на застрахователя на превозвача по регресния иск, е лимитирана до размера на отговорността на самия превозвач съобразно правилата на Конвенцията C.. Съдът е приел, че разпоредбата на чл.23 § 3 от Конвенцията се прилага не само при частична или пълна липса на товара, но и при частична повреда, какъвто е настоящия случай. Въззивният състав е изложил аргументи защо приема, че отговорността на превозвача при повреда на стоката е лимитирана до размера на сумата 33 269.84 лв. – съобразно заключението на вещото лице, като посочва, че съгласно чл.25 ал.2 от Конвенцията обезщетението при повреда на товара не може да надвишава сумата, която би се получила при цялостна липса. На тази основа съдът приема, че ограничението на отговорността на превозвача за липсващ товар по чл.23 §3 от Конвенцията е приложимо и за отговорността му в случай на пълна или частична повреда на превозвания товар. Съдът е посочил също, че отговорността на [фирма] е ограничена също и по договорен път от сключения с превозвача застрахователен договор, в който е уговорен лимит на отговорността на застрахователя, съгласно чл.23 C. от Конвенцията.
Настоящият състав на ВКС намира, че липсват основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Поставеният в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК първи въпрос: „Следва ли съдът да тълкува логически чл.23§3 от Конвенцията C., въпреки, че законодателят изрично е изключил цитираната разпоредба от приложното поле на чл.25 от Конвенцията? В този смисъл налице ли е празнота в правото, което да налага такова тълкуване?”не отговаря на характеристиката на общата предпоставка по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване съгласно разясненията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение №1/2010г. от 19.02.2010г. по тълк.дело №1/2009 на ВКС,ОСГТК. За да може да обуслови допускане на касация въпросът трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния състав или за обсъждането на събраните по делото доказателства. В своята дейност съдът прилага законите и е длъжен да изложи мотиви защо приема, че конкретна правна норма е приложима за конкретните факти или правоотношения. В тази връзка поставеният въпрос не е относим за изхода на конкретното дело, тъй като е свързан с осъществяването на правораздавателната дейност от страна на въззивния състав. Въпросът дали решението е законосъобразно / т.е дали съдът е приложил точната разпоредба/ не е предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК.
Аналогично не е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК с оглед поставения трети въпрос: В случай, че правилата на чл.23§3 от Конвенцията C. следва да бъдат приложени и в хипотезата на частична повреда, следва ли обезщетението да бъде изчислено по посочения в разпоредбата начин за всички увредени детайли, независимо от тяхното тегло и степен на повреда?”. На първо място в самия въпрос се съдържа противоречиво твърдение – разпоредбата на чл.23 §3 от Конвенцията C. обвързва лимита на отговорността на превозвача с теглото на товара. На второ място следва да се има предвид, че при определяне размера на дължимото обезщетение, изчислено съобразно правилата на чл.23 §3 от Конвенцията C. и Протокол №2 към нея, въззивният съд изцяло е възприел заключението по извършената техническа експертиза. Както бе посочено по-горе въпросите, свързани с възприемането на фактическата обстановка и с обсъждането на събраните по делото доказателства, не са предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Настоящият състав намира, че първата част на втория въпрос : .„В случай на частична повреда на превозван товар, следва ли да се прилагат правилата на чл.23§3 от Конвенцията C.?” – представлява материалноправен въпрос, който е формирал решаващата воля на съда. Втората част от въпроса, а именно пояснението: „въпреки че същата е изрично изключена от приложното поле на чл.25 от Конвенцията, регламентираща отговорността на превозвача в случай на повреда на превозвания товар?” е твърдение на касатора, което не е споделено от въззивния състав. За да може обаче материалноправният въпрос да обоснове допускането на касация е необходимо да е налице и някоя от предвидените допълнителни предпоставки по чл.280 ал.1 т.1 до т.3 ГПК.
В случая не може да се приеме, че въпросът .„В случай на частична повреда на превозван товар, следва ли да се прилагат правилата на чл.23§3 от Конвенцията C.?” е решен в противоречие с практиката на ВКС доколкото не се установява наличие на задължителна практика на ВКС по поставения въпрос. Не е налице и селективния критерий по чл.280 ал.1 т.2 ГПК доколкото всички представени с касационната жалба съдебни актове /определение №519/15.08.2014г. по т.д.№3614/2013г. на ВКС, ІІ т.о., решение от 3.06.2013г. по гр.д.№17106/2012г. на СРС, потвърдено с решение по в.гр.д.№11253/2013г. на СГС, решение от 30.08.2012г. по гр.д.№30662/2011г. на СРС, решение по в.гр.д.№34843/2012г. на СГС, решение по гр.д.№5596/2012г. на СГС, решение по в.гр.д.№3153/2014г. на СГС/, не третират поставения въпрос във връзка с приложението на чл.23 §3 от Конвенцията C..
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа наличието и на допълнителната предпоставка за допускане на касация по чл.280 ал.1 т.3 ГПК без да излага съображения защо счита, че от една страна разглеждането му би допринесло за промяна или за осъвременяване на създадената съдебна практика и че от друга страна законът е неясен, непълен или противоречив. Настоящият състав не намира, че е налице необходимост от промяна, допълване или осъвременяване на съдебната практика или на законодателството с оглед становището на въззивния състав, че обезщетението при повреда на товара не може да надвишава сумата, която би се получила при цялостна липса. Няма основание да се приеме, че поставеният въпрос създава неяснота за търговските дружества, осъществяващи превозна или застрахователна дейност / в официалния сайт на ищеца е посочено, че „Б. В. И. Г.” изплаща застрахователно обезщетение за щети на стоките до действителната им стойност, но не повече от 8.33 СПТ* (специални права на тираж — S.) на килограм липсващо тегло/. Липсата на допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.3 ГПК обуславя извода, че обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Не следва да се присъждат разноски в полза на ответното дружество за касационната инстанция, тъй като такива не са изрично поискани с отговора на касационната жалба.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2061 от 10.11.2014 г., постановено по в.т.д. №375/2014г. по описа на Софийски апелативен съд, т.о., 3 с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :