О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 210
гр. София, 30.03.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори март през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 2583/2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „К. Н. Ко. Л.” – търговско дружество, регистрирано в [населено място], М., срещу въззивно решение № 1066 от 26.05.2016 г., постановено по т. д. № 60/2016 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото решение е потвърдено разпореждане № 3240 от 18.09.2015 г. по т. д. № 1503/2015 г. на Варненски окръжен съд в обжалваните части, с които е допуснато в полза на [фирма] – [населено място], Гърция, изпълнение на съдебно решение от 10.08.2015 г. на Висшия съд на Англия, Кралска колегия, Търговски съд, по дело № 862/2014 г. за сумата 9 800 000 щатски долара по договор за кредит между страните от 19.11.2009 г., която сума съгласно т.64 от решението е определена след добавени допълнителни лихви, срещу чуждестранен търговец с наименование „К. Н. Ко. Л.”, регистриран в [населено място], М., с рег. № С 48024, и е допуснато обезпечение чрез налагане на арест/задържане на м/к „А. К”, плаващ под флага на М., номер I. 9153496, собственост на „К. Н. Ко. Л.”, находящ се в пристанище В., в района на [фирма].
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Касаторът твърди, че въззивният съд не се е произнесъл по възражението му за липса на предпоставки чуждестранното съдебно решение да бъде изпълнявано в Република България и е потвърдил първоинстанционното разпореждане за допускане на изпълнение, въпреки постановеното в решението изпълнение по седалището на постановилия го съд в Л., Англия. Навежда оплакване, че въззивният съд не е разгледал възраженията му срещу легитимацията на [фирма] като ипотекарен кредитор, а е изследвал правоприемството между първоначалния кредитор [фирма] – Гърция, и [фирма], което е от значение за установяване правата на страните в приключилото производство пред съда в Англия. Излага и доводи за незаконосъобразност на изводите на въззивния съд за наличие на основание по чл.31 от Регламент № 44/2001 /ЕС/ във вр. с чл.1 от Международната конвенция за арест на кораби от 1999 г. за допускане на обезпечение чрез арест на моторен кораб „А. К”, плаващ под знамето на М..
С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Бланкетно е посочено и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] със седалище в [населено място], Гърция, изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор от 09.12.2016 г. С отговора е направено и възражение за недопустимост на касационната жалба поради просрочването й и неотстраняване в срок на указаните от въззивния съд нередовности.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Възражението на ответника за недопустимост на жалбата е неоснователно, тъй като констатираните от първоинстанционния и от въззивния съд нередовности на същата, свързани с липсата на представителна власт и на необходимите приложения по чл.284, ал.3 ГПК, са отстранени своевременно в предоставените за това срокове.
За да потвърди разпореждането на Окръжен съд – Варна, с което е допуснато изпълнение на територията на Република България на решение от 10.08.2015 г. на Висшия съд на Англия и У., Кралска колегия, Търговски съд, по дело № 862/2014 г. за осъждане на „К. Н. Ко. Л.” – [населено място], М., да заплати на [фирма] – [населено място], Гърция, сумата 9 800 000 щатски долара, дължими по договор за кредит от 19.11.2009 г., сключен между ответника и [фирма] – Гърция, чийто правоприемник е [фирма], Софийски апелативен съд е приел, че са изпълнени изискванията на чл.623, ал.1 и ал.2 ГПК във вр. с чл.38 – чл.41 и чл.53 на Регламент /ЕС/ № 44/2001 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, приложим към спора съгласно чл.66, § 1 от Регламент № 1215/2012 г. При формиране на извода за наличие на предпоставките за допускане на изпълнение въззивният съд е взел предвид представеното в заверен превод на български език и като заверено копие удостоверение/сертификат с апостил, приложение V, издадено на основание чл.54 и чл.58 от Регламент № 44/2001, с което е удостоверено, че решението на чуждестранния съд е изпълняемо, както и представеното заверено копие от решението с апостил.
За неоснователно е счетено възражението на ответника за неизпълняемост на решението на територията на Република България. Въззивният съд е съобразил приложените към молбата по чл.623 ГПК доказателства – справка от ДП „Пристанищна инфраструктура”, дирекция „Ръководство на корабния трафик – Черно море”, с която е удостоверено, че моторен кораб „А. К”, плаващ под флага на М., се намира в пристанище В., извлечение от корабния регистър в [населено място], М., сочещо ответника за собственик на кораба, и документ за вписана морска ипотека върху кораба за гарантиране на задълженията на корабособственика по договора за кредит от 19.11.2009 г. След преценка на доказателствата съдът е направил извод, че по силата на чл.39, § 2 от Регламент 44/2001 Окръжен съд – Варна е бил местно компетентен да се произнесе по молбата за допускане на изпълнение на чуждестранното съдебно решение, тъй като изпълнението на решението ще бъде насочено върху притежавания от ответното дружество м/к „А. К”, намиращ се на територията на Република България. Съобразявайки констатацията в мотивите към решението, че молителят [фирма] е правоприемник на първоначалния кредитор по договора за кредит [фирма], съдът не е възприел доводите на ответника, че мобилиарната ипотека върху кораба не обезпечава негово задължение към молителя и че молителят не е активно легитимиран да иска допускане на изпълнение на решението в Република България. Изразил е становище, че с оглед ограниченията на чл.36 и чл.41 от Регламент № 44/2001 е недопустимо да проверява правилността на извода в чуждото решение за наличие на правоприемство и да пререшава по същество спора дали молителят е правоприемник на първоначалния кредитор, в чиято полза е вписана ипотеката.
Като неоснователни въззивният съд е преценил и оплакванията във въззивната жалба на ответника за неправилност на обжалваното разпореждане в частта относно допуснатото обезпечение чрез арест на м/к „А. К”. Въззивният съд е изложил съображения, че по силата на чл.31 от Регламент № 44/2001 и чл.623, ал.4 ГПК поисканата с молбата по чл.623 ГПК временна охранителна мярка, насочена към обезпечаване на произтичащите от решението спорни права на молителя, е допустима и че съгласно чл.31 от регламента за нея е приложимо българското право. В зависимост от извършената преценка на релевантните в тази насока факти съдът е направил извод за наличие на предпоставките по чл.391 ГПК за допускане на обезпечението и е приел, че с оглед разпоредбата на чл.364а, ал.1 от Кодекса на търговското мореплаване, макар да плава под знамето на М., собственият на ответника търговски кораб, намиращ се в българско пристанище, може да бъде арестуван за обезпечаване на морски иск по смисъла на чл.1, ал.1 от Международната конвенция за арест на кораби от 1999 г., какъвто според дефиницията на чл.1, ал.1, б.”u” от конвенцията е разгледаният с решението иск, възникнал на основание ипотека върху кораба. С мотив, че допуснатото обезпечение е предназначено да охрани спорни права по морски иск, въззивният съд е преценил като неоснователен довода на ответника за допускане на обезпечението в противоречие с разпоредбата на чл.1, ал.2 от конвенцията.
По допускане на касационното обжалване :
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение да е разрешен правен въпрос от значение за изхода на делото, по отношение на който са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело; Посочването на значимия правен въпрос е задължение на касатора, в чиято тежест е и обосноваването на специфичните за основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК допълнителни предпоставки. В т.1 от съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК трябва да е от значение за формиране на решаващата правна воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Правилността на решението не е предмет на производството по чл.288 ГПК, а се проверява само след допуснато касационно обжалване по реда на чл.290 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е формулирал следните въпроси, във връзка с които се е позовал на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК : „1. Следва ли да се приеме, че местоизпълнението на съдебно решение от 10.08.2015 г. на Висшия съд на Англия, Кралска колегия, Търговски съд, по дело № 862/2014 г. е в Р. България при условие, че изпълнението на същото решение е насочено в Англия; 2. Следва ли да се приеме, че в полза на [фирма] – [населено място], има морска ипотека върху м/к „А. К”, при условие, че това обстоятелство не е удостоверено в съответствие с чл.68, т.1 от КМЧП от компетентната администрация на държавата, под чието знаме плава корабът; 3. Следва ли като привременна и обезпечителна мярка по изпълнение на съдебно решение от 10.08.2015 г. на Висшия съд на Англия, Кралска колегия, Търговски съд, по дело № 862/2014 г. да се налага „арест” на м/к „А. К”, при условие, че това е мярка, която не може да се налага в случаите на изпълнение или удовлетворяване на съдебно решение”.
Посочените въпроси не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не са обусловили решаващата правна воля на въззивния съд по предмета на спора, а са от значение за правилността на обжалваното решение. По начина, по който са поставени, въпросите предполагат проверка на законосъобразността на изводите в решението за изпълняемост на чуждестранното съдебно решение на територията на Република България и за наличие на законовите предпоставки за допускане на обезпечение чрез налагане на временната охранителна мярка „арест на м/к „А. К”, каквато проверка е недопустима в стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл.288 ГПК. Относимостта на въпросите към правилността на въззивното решение е достатъчно основание за недопускане на решението до касационно обжалване.
За изчерпателност следва да се отбележи, че и трите въпроса в изложението са зададени некоректно и не кореспондират с решаващите изводи на въззивния съд, отразени в мотивите към обжалваното решение. Произнасяйки се по предпоставките за допускане на изпълнение на чуждестранното съдебно решение в Република България, въззивният съд не е възприел довода на ответника /сега касатор/ за насочване на изпълнението на решението в Англия, а е приел, че местоизпълнението на решението е на територията на България, от което произтича и компетентността на българския съд да разгледа молбата по чл.623 ГПК. Относно активната легитимация на молителя и правото на същия да насочи изпълнение върху намиращия се в българско пристанище кораб, обект на морска ипотека, въззивният съд е съобразил обвързващата сила на чуждестранното съдебно решение, с което това право е признато. Предвид ограниченията на чл.36 и чл.41 от Регламент № 44/2001 съдът не е разполагал с правомощия да пререшава по същество спора дали молителят се легитимира като ипотекарен кредитор, в т. ч. и да се произнася дали качеството на ипотекарен кредитор е удостоверено в съответствие с чл.68, ал.1 КМЧП. По отношение на обезпечителната мярка „арест” съдът е формирал извод, че същата е допустима поради предназначението й да обезпечи реализацията на спорни права, защитени с морски иск, като изрично е посочил, че в случая не се касае до задържане на кораб в изпълнение или за удовлетворяване на съдебно решение, за което съществува забрана по чл.1, ал.2 от Международната конвенция за арест на кораби от 1999 г.
Самостоятелен аргумент за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване е отсъствието на поддържаните от касатора допълнителни предпоставки по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е заявено във връзка с първите два въпроса и е обосновано с твърдение, че решението противоречи на задължителната практика в решение № 341/02.07.2010 г. по гр. д. № 177/2010 г. на ВКС, ІІ г. о., тъй като при постановяването му въззивният съд не е разгледал възраженията на касатора за място на изпълнение на чуждестранното съдебно решение в друга държава и за липса на удостоверение по чл.68, ал.1 КМЧП, легитимиращо молителя като кредитор с ипотекарни права върху м/к „А.”. Мотивите към обжалваното решение съдържат изводи по повод на всяко от двете възражения, което изключва противоречието по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е посочено бланкетно за всички въпроси в изложението, поради което касационната инстанция не дължи произнасяне по него.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по т. д. № 60/2016 г. на Софийски апелативен съд.
Разноски не са претендирани от ответник по касация и не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1066 от 26.05.2016 г., постановено по т. д. № 60/2016 г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :