1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 700
С., 13.10.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на тридесети септември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 535/2009 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от едноличен търговец Р. П. Р. с фирма „М. – Р. Р.” [населено място], чрез процесуалния му представител адв. А. С. от АК [населено място], срещу определение № 177 от 14.04.2009 г. на Добрички окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 325/2009 г., с което се потвърждава разпореждане за издаване на заповед за незабавно изпълнение № 185/30.10.2008 г. по ч. гр. д. № 2 103/2008 г. на РС [населено място] за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 9 ГПК и е постановено издаване на изпълнителен лист.
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба Т. Х. Т. от [населено място] не ангажира становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК, но е процесуално недопустима по следните съображения:
С обжалваното определение е потвърдено разпореждане за издаване на заповед за незабавно изпълнение № 185/30.10.2008 г. по ч. гр. д. № 2 103/2008 г. на РС [населено място] за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 9 ГПК и постановено издаване на изпълнителен лист. Същото не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване пред ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК на обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставя без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производство или се прегражда тяхното развитие. Извън посочените хипотези, въззивните определения могат да бъдат атакувани с частна жалба пред ВКС на основание чл. 274, ал. 2 ГПК само и единствено в случаите, че са постановени за първи път от въззивния съд и отговарят на изискванията на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Определението по чл. 419 ГПК не е от категорията на определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК. Въззивното определение не и от категорията на посочените в чл. 274, ал. 3 ГПК, тъй като с него не се прегражда по-натъшното развитие на делото, а само изпълнението на присъденото вземане по това дело. Освен това, с него се уреждат последици по повод изпълнението на паричното вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК, а не се разрешава по същество материалноправния спор относно съществуването на вземането, с оглед на която не може да се приеме, че същото попада в хипотеза на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
В тази връзка действащата понастоящем практика на ВКС е в смисъл, че определенията по чл. 419 са извън кръга на определенията по чл. 274, ал. 3 от ГПК и не подлежат на касационен контрол. В този смисъл са определение № 245/12.03.2010 г. на ВКС, І ТО, постановено по ч. т. д. № 148/2010 г.; определение № 512 от 24.06.2010 г. на ВКС, І ТО, постановено по ч. т. д. № 284/2010 г., определение № 404 от 08.06.2010 г. на ВКС, ІІ ТО, постановено по ч. т. д. № 444/2010 г., определение № 300 от 26.04.2010 г. на ВКС, ІІ ТО, постановено по ч. т. д. № 254/2010 г., определение № 422 от 18.06.2010 г. на ВКС, ІІ ТО, постановено по ч. т. д. № 406/2010 г. и определение № 204 от 11.03.2010 г. на ВКС, ІІ ТО, постановено по ч. т. д. № 19/2010 г.
С оглед изложените съображения, настоящият състав се присъединява към преобладаващото в Търговска колегия на Върховен касационен съд становище по въпроса за недопустимостта на касационното обжалване на определенията по чл. 419 ГПК.
Поради обстоятелството, че с настоящото определение само се констатира обжалване на съдебен акт, който не подлежи на касационен контрол, а не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на едноличен търговец Р. П. Р. с фирма „М. – Р. Р.” [населено място], срещу определение № 177 от 14.04.2009 г. на Добрички окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 325/2009 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: