О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 706
София, 13.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1562/2011 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от “С. б. за а. л. на с.-с. з. – У. н. к. б.” ЕАД / [фирма]/ – , приподписана от юрисконсулт К., против въззивно решение от 09.7.2010 г. по гр.д.№8365/2009 г. по описа на Софийския градски съд, ІІ-Г въззивен състав.
С обжалваното решение е оставено в сила решение от 22.01.2009 г. по гр.д.№4538/2005 г. по описа на Софийския районен съд, 46 състав, с което [фирма] – София, и МБАЛ [фирма] – , са осъдени да заплатят солидарно на В. А. З. от [населено място], сумата от 8000 лева и на Л. А. З. от [населено място], сумата от 7000 лева, на основание чл.49 ЗЗД, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, в резултат от смъртта на майка им Е. Г. С., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 14.6.2005 г. до окончателното им изплащане, както и сумата 1900 лева – разноски по делото.
Въззивната инстанция е приела, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно, тъй като поведението на ответника [фирма] – София, изразяващо се в отказ от страна на дежурния лекар Й. Б. Б. на 29.10.2004 г. около 23 часа, който преглежда Е. С. в линейката, и въпреки, че след като установява “изострена сърдечна недостатъчност”, отказва спешна хоспитализация и лечение в болничното заведение с мотив, че пациента не е от района на болницата, е неизпълнение от задължението да се окаже спешна медицинска помощ и е в причинна връзка с вредоносния резултат – настъпилият необратим летален изход, поради което следва да бъде ангажирана деликтната отговорност на ответника. Прието е, че са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, от което произтича претенцията за обезщетяване неимуществените вреди на работодателя на виновното лице.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че съдът е направил извод единствено въз основа на заключението на медицинската експертиза, даващо вероятности и недостатъчно категорични отговори на поставените въпроси. Твърди се, че съдът безкритично е приел заключението на експертизата като не го е съпоставил с останалите събрани поделото доказателства. Навежда се довод, че съдът не е обвързан със заключението на вещото лице и следва да го обсъди заедно с установените по делото факти и да го прецени по свое вътрешно убеждение. Въз основа на това се поставя въпроса за тежестта на експертизата при постановяване на решението и се сочи, че по процесното дело този въпрос е разрешен в противоречие с решение №508/18.6.2010 г. по гр.д.№1411/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., постановено по чл.290 ГПК.
Освен това се твърди, че изводът на въззивният съд за наличието на причинна връзка между отказа за хоспитализация на Е. Г. С. в [фирма] – , и настъпването на смъртта й е обоснован от решението на въпроса за причинно-следствените връзки между несбъдването на едно очаквано събитие(в случая – спасяването на живота на Е. С.). Сочи се, че това решение на съда е в противоречие с практиката на ВКС – решение №133/12.3.2009 г. по гр.д.№1389/2008 г. , ІІ г.о. Като основание се сочи разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Като трети въпрос се сочи изводът за тежестта на медицинската експертиза, представена по делото и преценката й с останалите доказателства по делото. Като основание на този въпрос се сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответниците по касация не заявяват становища в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законния срок и от надлежна страна.
В. решение обаче не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по следните съображения:
По първия и по втория от поставените въпроси въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване. В мотивите на атакуваното решение не се съдържат изводи, свързани с поставените въпроси. Въззивният съд не е обсъждал изобщо въпрос, свързан със заключението на вещото лице, депозирано пред районния съд. Единствено в обстоятелствената част на съдебни акт се възпроизвежда в разказна форма съдържанието на заключението на вещото лице по съдебно медицинската експертиза, без обаче да се правят каквито и да е изводи по нея. В изводите на съда изобщо не е обсъждан въпросът за причинно-следствената връзка между настъпилия летален изход за пациентката и поведението на длъжностните лица от болницата – касационен жалбоподател.
В. решение не следва да бъде допуснато и по третия от поставените въпроси. След като съдът не е направил никакви изводи, свързани с медицинската експертиза, не би могло да се допуска въпрос за нейната тежест и останалите, ангажирани по спора доказателства.
Въпросите, които е следвало да зададе касационният жалбоподател, следва да се отнесат до необсъждане на медицинското заключение, липсата на мотиви относно причинно-следствената връзка между състоянието на болната и поведението на длъжностните лица от болницата, както и всички останали доказателства, ангажирани по делото. Такива въпроси обаче не са поставени в изложението. Всички останали разсъждения на касационният жалбоподател в изложението представляват касационни оплаквания по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, които следва да бъдат разгледани едва след допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Поради това касационният жалбоподател не е съобразил изложението си с приетото в т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Ето защо въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване.
Водим от горните съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 09.7.2010 г. по гр.д.№8365/2009 г. по описа на Софийския градски съд, ІІ-Г въззивен състав, по подадената от “С. б. за а. л. на с.-с. з. – У. н. к. б.” ЕАД / [фирма]/ – , приподписана от юрисконсулт К., касационна жалба, вх.№85525/29.10.2010 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: