4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 707
С., 24.10.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на петнадесети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 27/ 2013 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на М. В. М. – от [населено място] срещу Решение № 1610 от 16.10.2012 г. по гр.д. № 1771/ 2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение от 01.02.2012 г. по гр.д. № 8637/ 2009 г. на СГС, в частта с която искът на М. В. М. – от [населено място] срещу [фирма] – [населено място] по чл. 226 1 КЗ е отхвърлен над сумата 50 000 лв. до 100 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди по застраховка ”Гражданска отговорност” на водача на л.а. „БМВ 320 i” с рег.№ ХХ 5865 при ПТП на 23.05.2009 г. на път ІІІ-8114. С влязло в сила решение искът за обезщетение за неимуществени вреди е уважен за 50 000 лв.: за 30 000 лв. от първоинстанционния съд и за 20 000 лв. от въззивния съд. Жалбоподателят прави оплакване за неправилност и необоснованост на решението – САС е нарушил принципа на справедливост и чл. 52 ЗЗД, както и чл. 51 ал. 2 ЗЗД, като е приел принос 1/6 за настъпване на ПТП. В Молба повтаря оплакванията, изложени в касационната жалба и в раздела „Изложение на касационните основания” сочи, че прави възражение за неправилно прилагане на чл. 52 ЗЗД и на чл. 51 ал. 2 ЗЗД, тъй като присъденото застрахователно обезщетение не контактува с действителните неимуществени вреди и се явява крайно занижено. Поддържа, че въззивното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон – чл. 52 ЗЗД, вр. ППлВС №4/1968 г. за справедливостта, като критерий за определяне на обезщетение при деликт, която не е абстрактно понятие и предпоставя преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. Жалбоподателят излага, че трябва да се уеднакви съдебната практика при присъждане на застрахователни обезщетения за неимуществени вреди, за да няма решения, които да са противоречиви едно на друго, което ще доведе до по – точно прилагане на принципа на справедливост и оттам чл. 52 ЗЗД, както и чл. 51 ал. 2 ЗЗД, което ще доведе и до развитието на правото. Счита, че законодателят е възложил на ВКС да уеднаквява съдебната практика, ВКС следва да осъвременява собствената си практика и недопускайки касационно обжалване, нарушава чл. 124 от Конституцията, като най-противоречива е съдебната практика по прилагане на чл. 52 ЗЗД, като размерът на присъдените обезщетения са в пъти различни при еднакви търпени неимуществени вреди. Сочи, че ВКС изостава с практиката по чл. 52 ЗЗД, като практиката на САС значително превишава размера на присъдените от ВКС обезщетения, като се нарушава принципа за законност по чл. 5 ГПК, защото едно решение не е законно, когато се различава няколко пъти от друго подобно решение. Жалбоподателят в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК поддържа, че прилагането на чл. 52 ЗЗД трябва да е точно, правилно да се прилагат доказателствата, за да не стигат различните съдилища до различни изводи, което ще доведе до развитие на правото. Като развива доводи за неправилно определен размер на обезщетението, с което съдът е допуснал и известно отклонение от практиката на ВКС относно детерминирането на критерия за справедливост от съществуващата в страната конюнктура и от общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото, за което сочи Р.№ 749/05.12.2008 г., иска да се определи застрахователно обезщетение, като се вземат за ориентир съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетенията момент.
Ответникът по касационната жалба ЗД [фирма] – [населено място] – ответник по делото – по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва да са налице основания по чл. 280 ал. 1 ГПК, тъй като жалбоподателят не е формулирал решения по делото правен въпрос и не е посочил противоречива съдебна практика, а оплакванията му са за неправилност, и по съображения, изложени в друг писмен Отговор, оспорва и по същество касационната жалба, като неоснователна.
Ответникът по касационната жалба С. П. Д. – от [населено място] – трето лице помагач на страната на ответника – не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него съответно е отменено и потвърдено първоинстанционно решение, с което е разгледан осъдителен иск, цената на който не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да уважи иска за обезщетение за неимуществени вреди още за 20 000 лв., въззивният съд е посочил, че искът е доказан по основание с влязла в сила присъда срещу водача на автомобила, причинил уврежданията на ищеца, който водач има при ответника валидна застраховка по риска ”Гражданска отговорност”. Като е взел предвид възрастта на пострадалия, уврежданията, вида и срока на проведеното лечение и търпените болки и страдания, извършената рехабилитация на тазобедрената става, степента на възстановяване с известни остатъчни ефекти, състоянието на дясната тазобедрена става с намален обем на движение и започнало развитие на вторична посттравматична коксартроза с прогноза инвалидизиране, по -голямата относителна дължина на десния долен крайник и намален обем на свиването нагоре на лявата глезенна става, съдът е определил обезщетение 60 000 лв. Във връзка с установените от комплексната експертиза обстоятелства, при които са настъпили различните увреждания на ищеца и доколко те са обусловени от непоставянето на предпазен колан, съдът е определил съпричиняване от пострадалия 1/6, и е намалил с 10 000 лв. определеното обезщетение.
По посочения от жалбоподателя материалноправен въпрос за приложението на чл. 52 ЗЗД, не са налице основания по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК, доколкото такива се поддържат от жалбоподателя.
Въззивният съд, съблюдавайки трайната практика на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД за определяне размера на обезщетението, и като е обсъдил събраните доказателства, е определил обезщетението за неимуществени вреди 60 000 лв., съобразно критерия за справедливост и въз основа конкретните обстоятелства по делото, посочени по-горе, с което не се е отклонил от практиката на ВКС за съблюдаване на критерия за справедливост. Определеното обезщетение за неимуществени вреди 60 000 лв. не е в противоречие със съдебната практика за определяне на зстрахователно обезщетение за такъв вид неимуществени вреди и този размер на обезщетението не е несправедливо занижен, а е определен в съответствие с критерия за справедливост, съдържащ се в чл. 52 ЗЗД. Въпросът за размера на обезщетението за неимуществени вреди с оглед данните по конкретното дело обуславя решаващата воля на съда, разглеждащ спора. За да приеме съпричиняване на ищеца в настъпване на вредоносния резултат, въззивният съд е съобразил установеното от комплексната експертиза неизпълнение от ищеца на задължението като пътник в автомобила, да се обезопаси на предната седалка до шофьора с предназначения затова предпазен колан и влиянието му на получените травми.
Не е налице и основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като изискването на закона е кумулативно: разрешените правни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по важни правни въпроси е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му,което не е налице в случая.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение 1610 от 16.10.2012 г. по гр.д. № 1771/ 2012 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА М. В. М. – от [населено място] да плати на [фирма] – [населено място] 1450 лв. – разноски по делото за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: