О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 707
гр.София, 24.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 1435 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. Т. Р. против решение № 2950 от 13.12.2018 г., постановено по въззивно гражданско дело № 3180 по описа за 2018 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, VII състав, с което е потвърдено решение № 2815 от 04.05.2018 г. по гр. д. № 1300 по описа за 2018 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, I-22 състав, за отхвърляне на предявените от касатора против Върховния административен съд искове с правно основание чл.49 от ЗЗД за заплащане на сумата 4 470 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода от 16.03.2016 г. до 28.12.2016 г. и сумата от 81 530 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от несвоевременно представяне на препис от окончателно решение № 4957 от 04.05.2015 г. по административно дело № 6851/2014 г. на Трето отделение на ВАС.
Касаторът твърди, че решението на Софийския апелативен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост-основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи очевидна неправилност на решението на Софийския апелативен съд.
Ответникът Върховен административен съд не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
През 2011 г. във връзка с кандидатстване за работа на Х. Р. е било издадено свидетелство за съдимост, в което не е било отбелязано, че е реабилитиран по право. Затова той е предявил искове срещу Софийския районен съд за заплащане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 4 500 лв. и за обезщетение в размер на 39 780 лв. за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от работната заплата, която би получил в периода от 16.02.2006 г. до 16.02.2011 г., ако беше назначен на работа. С окончателно решение № 4957 от 4.05.2015 г., постановено по административно дело № 6851 по описа за 2014 г. на Трето отделение на Върховния административен съд на Х. Р. е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 000 лв. и искът за имуществени вреди е отхвърлен. С исковата молба, по която е образувано настоящото дело, Х. Р. е заявил, че въпреки своевременно подаденото от него искане той е получил препис от решението на ВАС едва на 7.08.2015 г.-три месеца след неговото постановяване. След това Р. е подал първоначална жалба до Европейския съд по правата на човека в Страсбург, на която му е било отговорено с писмо с указания. Оставали му само два, три дни да изпълни тези указания, което той сторил, но съдът не е приел жалбата за разглеждане, тъй като е била подадена извън шестмесечния срок за постановяване на окончателното решение на националната инстанция. Според него забавянето на изпращането на решението на ВАС е действителната причина за отказа на Европейския съд по правата на човека да разгледа жалбата му срещу това решение. Така бездействието на служителите на този съд е причинило неимуществени вреди в размер на 4 470 лв. и имуществени вреди в размер на 81 530 лв., тъй като е пропуснал да получи обезщетение от Европейския съд по правата на човека за имуществените вреди, които са били предмет на административното дело.
Ответникът Върховен административен съд е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил предявените искове. Посочил е, че молбата за издаване на препис от решението е била подадена още преди неговото постановяване, че не е била внесена необходимата държавна такса и че преписът е бил своевременно издаден от първоинстанционния съд, както е предвидено в действащия към този момент ПАВАС. Заявил е, че претендираните вреди не са доказани, тъй като евентуално бъдещо уважаване на жалбата до Европейския съд по правата на човека е несигурно, а решението на този съд само би довело до евентуална отмяна на решението на ВАС, но не и до присъждане на поисканото обезщетение за пропуснати ползи. Поведението на служителите на ВАС няма никаква връзка с оставянето на жалбата на Р. до Европейския съд по правата на човека без разглеждане, тъй като е резултат от неизпълнение на изискванията за редовност и допустимост на жалбата от негова страна, а не на пропускане на срока. Освен това писмото на ЕСПЧ е подадено на 27.11.2015 г.-много време след като Р. е получил препис от решението и е могъл да го изпрати като допълнение към вече подадената жалба.
Софийският градски съд е отхвърлил като неоснователни предявените искове. Приел е, че първата молба на ищеца за препис от решението на ВАС е била подадена преди постановяване на решението, поради което е била преждевременна и неоснователна, затова липсва неправомерно поведение на служители на ВАС. Ищецът е получил препис три месеца след постановяване на решението по своя вина и той носи отговорност за нередовностите на жалбата пред Европейския съд по правата на човека. Констатирал е, че липсва причинна връзка между поведението на служители на ВАС и твърдените от ищеца вреди. Счел е за недоказано обстоятелството, че Европейския съд по правата на човека със сигурност щял да уважи жалбата на ищеца и че присъденото обезщетение щяло да е равно по размер на претендираното. Посочил е, че въз основа на влязло в сила решение на Европейския съд по правата на човека може да се постигне само отмяна на решението на ВАС, но не е сигурно, че исковете щяха да бъдат уважени в пълен размер.
Софийският апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение, споделяйки изложените в него мотиви за липса на неправомерно поведение на служители на ВАС и на причинна връзка между поведението на служителите и твърдените от ищеца вреди. Изтъкнал е, че ищецът е имал напълно достатъчен срок за да попълни формуляра на жалба до Европейския съд по правата на човека. Възприел доводите за недоказаност на твърдението, че този съд щял да уважи жалбата, както и за правните последици от решението на този съд, които не водят до сигурния извод, че исковете ще бъдат уважени в нелогичния и необоснован размер, претендиран от ищеца.
Така постановеното въззивно решение не съдържа в себе си противоречия с правилата на формалната логика, не почива на превратно тълкуване на правна норма противно на нейния смисъл или на несъществуваща правна норма, следователно не е очевидно неправилно. Касаторът твърди, че му направило впечатление кой бил извършил избор на съдията и това било достатъчно за отмяна на решението. Впечатлението на касатора за недопустимост на избора не води изобщо до извод за допуснато съществено процесуално нарушение, а и такова евентуално нарушение не може да се обсъжда във фазата на допускане на касационното обжалване. Останалите доводи в касационната жалба всъщност не сочат признаци на очевидна неправилност на решението. Касаторът изтъква единствено съображения по същество за допуснато нарушение от служителите на ВАС, които не са му връчили своевременно препис от решението. В касационната жалба липсват каквито и да е аргументи срещу другите съображения за отхвърляне на предявените искове/липса на причинна връзка, правно действие на решението на Европейския съд по правата на човека, недоказаност на вредите и др./. Въпреки дадените му указания от първоинстанционния съд, освен за евентуалното невръчване на препис от решението на ВАС, касаторът не е ангажирал по делото необходимите доказателства, установяващи другите елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане. Затова, дори да се възприеме неговото твърдение за извършено формално нарушение при връчване на препис от решението на ВАС, изходът на делото би останал непроменен.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2950 от 13.12.2018 г., постановено по въззивно гражданско дело № 3180 по описа за 2018 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, VII състав, с което е потвърдено решение № 2815 от 04.05.2018 г. по гр. д. № 1300 по описа за 2018 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, I-22 състав, за отхвърляне на предявените от Х. Т. Р. против Върховния административен съд искове с правно основание чл.49 от ЗЗД за заплащане на сумата 4 470 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода от 16.03.2016 г. до 28.12.2016 г. и сумата от 81 530 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от несвоевременно представяне на препис от окончателно решение № 4957 от 04.05.2015 г. по административно дело № 6851/2014 г. на Трето отделение на ВАС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: