3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 708
С.., 13.07. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 1218/ 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 716 от 20.05.2010 г. по гр.д.№ 464/2010 г. на Пловдивски окръжен съд е отхвърлен иска, предявен от Й. Р. М. от [населено място], [община], за признаването му за собственик на един недвижим имот- нива от 4 дка в землището на [населено място], м.”Б. К.”, представляваща имот № 019028 по плана за земеразделяне.
Решението е обжалвано от ищеца с оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон. Относно допустимостта на касационното обжалване се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК.
Ответниците оспорват жалбата като неоснователна и неподлежаща на разглеждане от ВКС.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Спорът по делото е за собствеността на имот, който е възстановен от поземлената комисия наред с други земеделски имоти в полза на всички наследници на Л. Г. М., починал през 1969 г. Според ищеца, който е един от тези наследници, след възстановяване на имота той и неговият баща установили владение върху имота и го придобили по давност. Установителният иск за собственост е предявен срещу останалите наследници на общия наследодател и срещу третото лице Г. А. А., който закупил същия имот с нот.акт № 125/2005 г. от един от другите наследници.
За да отхвърли иска въззивният съд е изложил съображения, че ищецът не е успял да докаже, че е упражнявал непрекъснато фактическа власт върху имота, тъй като има данни, че за известни периоди от време нивата е пустеела, а също така няма доказателства и че е установил владение върху имота, отблъсквайки владението на другите наследници- т.е. че е започнал да владее имота за себе си. Прието е, че данните за извършено разпределение на възстановените имоти между наследниците сочат не на своене на имота от страна на тези, на които са се паднали отделните реални части, а това са действия на обикновено управление, при което всеки владее своята част и държи частите на другите наследници върху получения по разпределението имот.
Горните изводи са направени изцяло въз основа на събраните по делото свидетелски показания, представени и от двете страни по делото
Според изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съществените материалноправни въпроси по делото са два- 1. дали така извършената устна подялба на имотите представлява начало на давностно владение или само разпределение на ползването, което изключва придобиването по давност на конкретния имот и 2. как следва да бъде отблъснато владението на другите наследници от този, който владее имота, при положение че те не са се опитвали да ползват общата вещ и да смутят по някакъв начин владението му и дали владеещият сънаследник трябва да предприеме конкретни действия по отричане правата на другите наследници или е достатъчно да манифестира самостоятелността на своето владение.
Касаторът твърди, че по първия въпрос решението на въззивния съд противоречи на р.№ 307/ 18.07.1995 г. по гр.д.№ 97/95 г. на І г.о. и р.№ 1064/3.04.69 г. по гр.д.№ 51/69 г. на І г.о., а по втория въпрос- на решение № 2831/29.10.79 г. по гр.д.№ 1103/79 г. на І г.о. на ВС. За илюстрация на практиката представя и р.№ 241/ 10.04.2006г. по гр.д.№ 892/ 2006г. на І г.о., р.№ 216/ 5.04.2002 г. по гр.д.№ 657/ 2001 г. на І г.о. и определение № 657/ 10.07.2009г. по гр.д.№ 538/2009 г. на І г.о., като последното е постановено в производство по чл.288 ГПК и не попада в категорията на съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК и разясненията, дадени в ТР № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед на горните данни следва да се приеме, че поставените въпроси, свързани с придобиването по давност на наследствения имот от един от наследниците, са съществени за изхода на делото, тъй като обуславят изводите на съда относно твърдението на ищеца за придобиване на имота по този придобивен способ. От друга страна обаче следва да се посочи, че конкретният резултат и отговора на тези въпроси зависи изцяло от събраните по делото доказателства и установените от съда фактически обстоятелства. Това е така защото дори и да има първоначално разпределение на ползването по чл.31, ал.1 ЗС, то може да се превърне във владение на получения имот и да доведе до придобиването му по давност, ако сънаследникът установи, / а това може да стане със всички допустими доказателствени средства и на практика най-вече с гласни доказателства/, че е променил намерението си и започне да свои имота и отблъсне владението на другите сънаследници. По тази причина не може да се отговори еднозначно на въпроса дали във всички случаи при такова разпределение е изключено придобиването по давност или то представлява неформална делба, която може да се счита за начало на давностно владение. Няма действие или поведение, което във всички случаи да води до едни и същи изводи, а всичко зависи от установените по делото факти и обстоятелства и от събраните доказателства, които се преценяват съвместно и в рамките на конкретния спор. Това се вижда и от представените решения на ВС, тъй като по р.№ 307/ 95 г. данните са, че разпределението представлява извънсъдебна делба, тъй като тя не се оспорва от наследниците и е послужила като основание един от наследниците да установи владение за себе си и да придобие имота по давност. В друг смисъл е р.№ 241/ 10.04.2006 г. по гр.д.№ 892/2006г. на І г.о., но защото по него не е било установено своене на разпределената част от общия имот. В р.№ 1064/3.04.69 г. е посочено, че претенциите и оспорванията на други лица, които нито са предявили иск срещу владелеца, нито са наложили своя фактическа власт върху вещта за повече от шест месеца не прекъсват съществуващото владение върху една вещ, а в р.№ 2831/29.10.79 г. се излагат съображения какво трябва да се разбира под отнемане на владението, като в контекста на данните по делото е посочено, че това е недопускане по никакъв начин на другите наследници да ползват общата вещ, или ако те въобще не се опитват да я ползват, а сънаследникът я ползва по такъв начин, който показва, че я счита за своя, като тези изводи са направени въз основа на събраните доказателства за поведението и действията на сънаследниците. В същия смисъл е и р.№ 216/ 5.04.2002 г. по гр.д.№ 657/ 2001 г. на І г.о. на ВКС.
По изложените съображения следва да се приеме, че не е налице противоречие по правния въпрос между въззивното решение и представените решения на състави на ВС, тъй като постановените резултати са обусловени от конкретните доказателства по делото, а не на различно виждане по въпроса за давността, когато тя се предявява между сънаследници. С оглед на това следва да се приеме, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В изложението се цитира и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но само като се възпроизвежда текста на закона, без да се излагат съответни аргументи в смисъла, изяснен с ТР № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС за необходимост от промяна в създадената поради неточно тълкуване на закона съдебна практика и за осъвременяване в тълкуването на правната норма с оглед изменение в законодателството и обществените условия, още повече че става дума за института на придобивната давност между сънаследници, по който е създадена обилна съдебна практика и няма основания тя да бъде променяна.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 716 от 20.05.2010 г., постановено по гр.д.№ 464/2010 г. по описа на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: