4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 798
С., 18.08.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 1387/ 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 120 от 9.12.2009г. по гр.д.№ 286/2009 г. на Кърджалийски районен съд, потвърдено с решение № 173 от 12.07.2010 г. по гр.д.№ 34/2010 г. на Кърджалийски окръжен съд, е отхвърлен иска, предявен от А. И. С., В. А. М., Е. А. Ч., А. А. Н., Е. С. Н. и Н. С. О. срещу Х. С. Х. и С. Х. Х. за признаване на ищците за собственици на терен от 36, 5 кв.м., включен в поземлен имот с идентификатор № 40909,102,173 по кадастралната карта на [населено място] и намиращ се под паянтова стопанска постройка в същия имот.
За да отхвърли иска възивният съд е изложил съображения, че спорната част се намира в очертанията на имот, който е собственост на ответниците, както и че представеният от ищците нотариален акт № 21 от 1.12.1998 г. не ги легитимира като собственици, тъй като той се отнася само за паянтовата постройка, но не и за терена под нея.
Ищците са подали касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като оплакванията им са за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърдят че не са обсъдени доказателствата по делото в тяхната съвкупност, а те сочели, че наследодателят на ищците е владял имота още от преди 1900 г., а и те лично го ползват и владеят от 1967 г. насам, поради което са го придобили по наследство и давност. Не била обсъдена представената като доказателство извадка от действащия регулационен план, одобрен през 1989г. , според която между имота на ищците и спорната част от съседния имот е поставен знак за общност „Z “.
Според изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК възивният съд се е произнесъл по съществени процесуалноправни въпроси, които се свързват с това може ли съдът да основе решенето си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите и изложи съображения защо не ги приема, длъжен ли е съдът да възприеме изцяло заключението на вещото лице, ако то противоречи на официален документ по делото, дали скиците на даден имот определят кой е собственик, както и грешното заснемане може ли да доведе до прехвърляне на собственост, длъжен ли е съдът да разгледа възражение за нищожност на нотариалния акт на ищците или следва да се произнесе само ако е предявен инцидентен установителен иск, длъжен ли е възивният съд да се произнесе по евентуалния иск, след като потвърждава решението на първоинстанционния съд, с което главният иск е отхвърлен. Твърди се, че по тези въпроси съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, както и с практиката на съдилищата- основания за допускане на обжалването по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, както и че е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като произнасянето от ВКС по поставените въпроси, по които няма формирана практика по реда на чл.290 ГПК, ще е от значение за точното прилагане на закона.
Като съобрази данните по делото и представеното изложение, настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение намира, че не са налице подържаните основания за допускане на касационно обжалване.
К. поставят различни процесуалноправни и материални въпроси, за да обосноват първата предпоставка за допускане на касационно обжалване, но болшинството от тях имат риторичен характер и отговорът им се съдържа в закона. Така например отговорът на въпроса длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото или длъжен ли е да възприеме изцяло заключението на вещото лице е даден в чл.202 ГПК, където е посочено, че съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото, или чл.235, ал. 2, 3 и 4 ГПК, които задължават съдът да основе решението върху приетите за установени обстоятелства, да вземе предвид всички факти, които са от значение за спорното право и да изготви към решението мотиви, в които да извърши преценка на доказателствата и да изложи фактическите си и правни изводи. Отделно от това е видно, че под формата на въпроси всъщност се повтарят оплакванията на касаторите за допуснати от съда съществени процесуални нарушения във връзка с обсъждането на доказателствата по делото, както и за необоснованост на решението и нарушение на материалния закон, които представляват основания за отмяна на решението, ако то е неправилно, но не се вместват в основанията за допускане на касационното обжалване. Съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос е винаги конкретен, тъй като е стоял за разрешаване от въззивния съд, но той е и принципен и общ, тъй като изисква при всички други аналогични случаи да намери същото разрешение. Такива конкретни правни въпроси касаторите не са формулирали, а представените решения № 451/15.07.2010 г. по гр.д.№ 536/2010 г. на ІІ г.о. и р.№ 24/ 28.01.2010 г. по гр.д.№ 4744/ 2008 г. на І г.о. са свързани с конкретните данни по всяко едно от делата, така че не може да се приеме, че формират задължителна съдебна практика, на която обжалваното решение противоречи.
От друга страна въпросите дали скицата показва кой е собственик на имота и дали грешното заснемане може да доведе до прехвърляне на собственост, всъщност са зададени некоректно, тъй като в случая правата на страните са удостоверени не от скиците, а от представените от тях нотариални актове, според които спорната част е в имота на ответниците, а не на ищците, като планът отразява вярно тези права в техния пространствен обем. В тази връзка съдът е разяснил, че грешното заснемане на границата би могло да бъде предмет на иск по чл.53, ал.2 ЗКИР, какъвто по делото не е предявен, а и самите ищци не са се позовавали на грешка в кадастъра, а са поддържали, че и по плана спорната част принадлежи към техния имот.
Последните два въпроса- за произнасянето по евентуалния иск и по възражението за нищожност на нотариалния акт също прикриват твърдения за допуснати от съда процесуални нарушения, но са зададени и неточто, тъй като от мотивите към решението на въззивния съд е видно, че той всъщност е взел отношение и по двата въпроса, като е приел, че искът е неоснователен както на главно поддържаното основание- придобивна давност, така и по евентуалното основание- наследство, а също и по довода за нищожност на нотариалния акт на ответниците, като вторият въпрос не е и от съществено значение за изхода на делото, доколкото засяга правата на ответниците, докато искът е отхвърлен по съображения, че ищците не са доказали да са собственици на спорната част от имота.
По отношение на поддържаното основание по чл.280, ал.1 т.3 следва да се посочи, че разглеждането на делата по нов процесуален закон- ГПК от 2007 г., не е основание само по себе си за допускане на касационно обжалване, а така както е разяснено в ТР № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС, трябва да се обосноват конкретни процесуалноправни въпроси, които не са уредени в закона или по тях няма практика, включително и по преходния ГПК или ако възникне необходимост от тълкуване на някои процесуални разпоредби, поради това че са неясни, непълни и противоречиви, а такава обосновка в жалбата и изложението не е направена.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на жалбата до разглеждане и затова и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 173 от 12.07.2010 г., постановено по гр.д.№ 34/2010 г. по описа на Кърджалийски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: