3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 709
С., 13.07. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 1276/ 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 49 от 15.04.2008г. по гр.д.№ 2463/2007г. на Пловдивски районен съд, оставено в сила с решение № 1048 от 8.07.2010 г. по г.д.№ 1458/2010 г. на Пловдивски окръжен съд, е признато за установено по отношение на ответника Б. „А.” П., че ищците С. М., В. Г. и В. П. са собственици на имот от 644 кв.м., представляващи част от стар имот пл.№ 148 по плана от 1955 г., а сега включени в УПИ VІІ- Б. в строителните граници на [населено място], Ю. индустриална зона.
В касационната жалба срещу решението на въззивния съд се поддържат оплаквания за недопустимост поради ненадлежна процесуална легитимация на ответника, тъй като земята е изключителна държавна собственост, а също и за неправилност на решението, тъй като имотът е изгубил земеделския си характер и е зает от мероприятие по смисъла на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ, което не позволява възстановяване на собствеността, на каквото се позовават ищците.
Относно допустимостта на касационното обжалване касаторът се позовава на хипотезите по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК и сочи противоречие с конкретни актове на състави на ВКС- р.№ 1992/ 21.01.2002 г. по гр.д.№ 317/2001 г. на ІV г.о. и р.№ 158 от 10.02.2000 г. по гр.д.№ 1132/ 99 г. на ІV г.о. Поставя се и въпросът за недопустимост на съдебното решение поради ненадлежна процесуална легитимация на ответника.
Позоваването на противоречие с решения на състави на ВКС, постановени по конкретни дела обуславя съгласно ТР № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС квалифициране на основанието за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, а не по т.1 на същия текст.
За да се произнесе настоящият състав на ВКС, І г.о. съобрази следното:
По делото не е спорно, че с решение на поземлената комисия на ищците е възстановен имот от 1496 кв.м. в кв.Ю. индустриална зона, представляващ част от бивш имот пл.№ 148 по плана на града от 1955 г. Не е спорно също така, а е видно и от заключението на техническата експертиза и приложените скици, че част от възстановения имот в размер на 644 кв.м. попадат в имот, който е отреден за нужди на ответника. Във връзка с това последният е оспорил правото на ищците за възстановяване на имота. Искът обаче е уважен по съображения, че имотът не е застроен и няма мероприятие по смисъла на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ, което да е пречка за възстановяването.
Касаторът поставя на първо място въпросът за допустимостта на решението, който и самият ВКС би могъл да повдигне служебно, но само ако съществува вероятност решението да се окаже недопустимо. В случая няма основания за това, тъй като искът е предявен срещу надлежния ответник, който е и страна по материалното правоотношение, доколкото е стопански субект- юридическо лице, на което имотът е предоставен в оперативно управление, видно от представения акт за държавна собственост № 2066/1.09.1989 г., което обуславя легитимацията му като ответник по предявения установителен иск за собствеността на имота.
Не се установява да има и противоречие между решението на въззивния съд и представените решения на ВКС, тъй като те са постановена при различна фактическа обстановка и са разрешени други правни въпроси.
Решение №158/10.02.2002 г. разглежда случай на възстановяване на земеделска земя, която е била отчуждена за държавна нужда по реда на чл.101 ЗС с нарочен акт на министерския съвет и затова се изисква неговата отмяна в срока по §41 ПЗР ЗСПЗЗ, докато по настоящото дело няма данни за отчуждаване на имота, поради което цитираното решение е неотносимо и не може да послужи като илюстрация за противоречива съдебна практика.
Във второто представена решение № 1992/ 21.01.2002 г. се изразява становището, че смисълът на понятието „ мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността” следва да се извлече от разпоредбите на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, уреждащи конкретни хипотези, които представляват пречка за възстановяване на имота и се сочи като пример чл.24, ал.2, 3 и 3 ЗСПЗЗ, а също и хипотезата на чл.10б ЗСПЗЗ. Разрешаването на всеки един случай зависи от установените по конкретното дело факти и обстоятелства и дадената им от съда правна квалификация. В случая въз основа на представената техническа експертиза, че имотът е незастроен и останалите доказателства по делото за статута на имота, съдът е стигнал до извод, че не са налице пречки за възстановяването му, което е в съгласие със становището на ВКС по представеното решение, а не му противоречи, за да даде основание за допускане на касационно обжалване.
Позоваването на второто основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е направено формално, без да се излагат относими към това основание съображения, така както са разяснени в ТР № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС и които се свързват не с правилността на конкретното съдебно решение, а изискват обосноваване на твърдения за липса на съдебна практика или необходимост от промяна в съществуващата такава във връзка с непълнота, неяснота или противоречие в приложимия закон, или поради настъпили промени в законодателството и обществените условия. Основанията за допускане на касационно обжалване са уредени в чл.280 ГПК и не се покриват с тези за неправилност на обжалваното решение по чл.281 ГПК, докато в настоящия случай в по-голямата си част изложението повтаря оплакванията в касационната жалба за неправилност на въззивното решение и затова следва да се приеме, че касаторът не обосновава наличието на основания за допускане на жалбата за разглеждане от ВКС.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1048 от 8.07.2010 г., постановено по г.д.№ 1458/2010 г. по описа на Пловдивски окръжен съд.
Осъжда Б. „А.”, [населено място], [улица], № 23 да заплати на С. Г. М. от [населено място], В. Г. Г. от [населено място] и на В. Г. П. от [населено място] разноски по делото за това производство в размер на 300 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: