2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 82
София, 01.02. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 387/ 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 1502 от 26.11.2009 г. по гр.д.№ 987/ 2009 г. на В. окръжен съд и решение № 515 от 25.02.2009 г. по гр.д.№ 2432/ 2006 г. на В. районен съд по предявен от С. Ат. Н. отрицателен установителен иск е прието за установено, че ответниците Я. Г. Я. и Н. А. Я. не са собственици на част от имот пл.№ 739 по плана на новообразуваните имоти на селищно образование „Д. чешма”,[населено място], с площ на спорната част от 410 кв.м.
Ответниците са подали касационна жалба срещу решението на въззивния съд и намират, че е недопустимо като постановено по недопустим и преждевременно предявен иск, а по същество и неправилно. Искането им е за обезсилване на решението или отмяната му като неправилно и отхвърляне на иска.
Като основание за допускане на касационното обжалване се поддържа хипотезата на чл.280, ал.1,т.2- противоречие с решения на отделни състави на ВКС по общия за всички въпрос за наличието на правен интерес от отрицателен установителен иск при недовършена процедура за възстановяване на земеделска земя.
Ищецът оспорва жалбата като неоснователна.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Ищците са лица, на които е признато правото за възстановяване на бивша земеделска земя с решение по чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ за имот от 12 дка в м. “Фъндъклъ”, землището на[населено място], попадаща в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ. Част от имота от 410 кв.м. се заема от ответника, който ги владее на основание отстъпено му право на ползване и изкупуване по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ. В полза на ответника е издадена и заповед по §4к ал.7 от ПЗР ЗСПЗЗ за предоставянето му като на собственик на новообразуван имот с № 739 с площ 590 кв.м. в с.о. ”Д. чешма”.
При тези данни въззивният съд е приел, че отрицателният установителен иск е допустим поради наличието на правен интерес за ищците да бъде отречено със сила на присъдено нещо претендираното от ответниците право да придобият имота на основание §4а ПЗР ЗСПЗЗ. При липсата на довършена процедура по възстановяване на земята в лицето на ищците и издадена такава заповед в полза на ответниците, това е и единственото правно средство за ищците да защитят признатото им право на собственост.
Поставеният от ответниците процесуалноправен въпрос е за допустимостта на отрицателния установителен иск в разглежданата хипотеза и по реда на чл.290 ГПК следва да се посочи, че той е разрешен от въззивния съд в съответствие с постоянната практика на ВКС по аналогични казуси. Когато правото на собственост се възстановява по реда на §4к ПЗР ЗСПЗЗ във вр. с чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ може да възникне спор с ползватели, които са получили заявения имот по реда на §4 ПЗР ЗСПЗЗ и претендират или вече са осъществили изкупуването му съгласно възможността по §4а или §4б ПЗР ЗСПЗЗ. Подобно на спора по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ и тази конкуренция следва да се реши по съдебен ред, тъй като нито поземлената комисия, нито кметът на общината имат компетентност да определят дали имотът следва да се възстанови на бившите собственици или да се предостави в собственост на ползвателите. Спорът освен това следва да се разреши и с оглед изискването по чл.28а, ал.10, т.4 и 5 ППЗСПЗЗ планът на новообразуваните имоти да отразява действителните им собственици, тъй като тези данни впоследствие ще преминат в кадастралната карта и кадастралните регистри. В този смисъл са решения № 129/ 28.05.2010 г. по гр.д.№ 65/ 2010 г. на І г.о., р.№ 66/ 12.04.2010 г. по гр.д.№ 4152/2008 г. на ІІ г.о., р.№ 909/ 22.03.2010 г. по гр.д.№ 4037/2008 г. на І г.о. и др., постановени по реда на чл.290 ГПК и имащи задължителна сила за съдилищата. Представеното от касаторите решение № 1400 от 20.01.2009 г. по гр.д.№ 4956/2007 г. на ВКС, ІV г.о. е постановено в производство по чл.218а и сл. от отменения ГПК, поради което и при формираната вече постоянна съдебна практика за правния интерес от отрицателния установителен иск, не може да обоснове допустимост на касационното обжалване. Представени са и две определения на състави на ВКС, постановени по реда на чл.274, ал.3 ГПК, но едното от тях- опр.№ 645/ 30.12.2008 г. по ч.гр.д.№ 2062/ 2008 г. на І г.о. разглежда въпроса за недопустимост на иск по чл.108 ЗС поради преждевременно му /преди приключване на процедурата по възстановяване на земята/ предявяване, поради което не може да послужи за илюстриране на противоречие в практиката по настоящото дело, а другото – опр. № 466 от 17.10.2008 г. по ч.гр.д.№ 1187/ 2008 г. на І г.о. отразява разбиране, което вече е преодоляно в практиката на ВКС с постановените решения по чл.290 ГПК.
По изложените съображения следва да се приеме, че не е налице поддържаното основание за допустимост на касационно обжалване и за това и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на ВКС, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1502 от 26.11.2009 г. по гр.д.№ 987/ 2009 г. на В. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: