О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 71
София, 10.02.2020 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 2399/2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частни жалби на „Е.“ Е. – [населено място], „Обединена Българска Банка“ АД („О.“ АД) – [населено място] и „Д. Импулс“ Е. – [населено място], срещу определение № 1986 от 14.06.2019 г., постановено по ч. т. д. № 2807/2019 г. на Апелативен съд – София, с което са оставени без разглеждане подадени частни жалби срещу определение № 103 от 31.01.2019 г. по т. д. № 1/2009 г. на Окръжен съд – Враца за оставяне без уважение на искане за спиране на производството по несъстоятелност на „В. груп“ О..
В частните жалби се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК са депозирани отговори от „Е.“ Е. и „О.“ АД, като всяка от страните изразява становище за основателност на подадената от насрещната страна частна жалба.
Препис от частните жалби на „Е.“ Е. и на „ О.“ АД са връчени на „Д. Импулс“ Е. (поради изрично заявено искане за това) при условията на чл.41, ал.1 ГПК, но в срока по чл.276, ал.1 ГПК не е подаден отговор.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частните жалби са подадени от надлежни страни в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и са допустимо, но по същество са неоснователни.
Пред Апелативен съд – София са подадени частни жалби срещу определение от 31.01.2019 г. по т. д. № 1/2009 г. на Окръжен съд – Враца в частта, с която са оставени без разглеждане исканията на частните жалбоподатели за спиране и за прекратяване на производството по т. д. №1/2009 г., образувано по молба на „Царско село – С.“ Е. за откриване на производство по несъстоятелност на „В. груп“ О.. Исканията са аргументирани с твърдения, че пред други съдилища са висящи по-рано образувани производства по молби за откриване на производство по несъстоятелност на същия длъжник, което предпоставя прекратяване на делото на основание чл.126, ал.1 ГПК, респ. спиране на делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК.
С обжалваното пред настоящата инстанция определение Апелативен съд – София е оставил частните жалби без разглеждане, след като е направил извод, че с тях се обжалва неподлежащ на обжалване съдебен акт. Въззивният съд е мотивирал извода си със съображения, че определението не е от кръга на изчерпателно изброените в чл.613а, ал.1 ТЗ актове на съда по несъстоятелност, които подлежат на обжалване с частна жалба, както и че не попада в нито една от хипотезите на чл.274, ал.1 ГПК, по реда на който подлежат на обжалване всички останали актове на съда по несъстоятелност, извън изброените в чл.613а, ал.1 ТЗ.
Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Редът за обжалване на постановените в производството по несъстоятелност съдебни актове е уреден в специалната разпоредба на чл.613а ТЗ. В ал.1 на чл.613а ТЗ са посочени изчерпателно решенията и определенията на съда по несъстоятелност, които подлежат на обжалване по общия ред на ГПК за въззивно и касационно обжалване. За всички други актове, извън изброените в чл.613а, ал.1 ТЗ, е предвидено, че подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд по съответния ред от ГПК – чл.613а, ал.3 ГПК. Обжалването на определенията на първоинстанционните съдилища се реализира по реда на чл.274, ал.1 ГПК, което означава, че определенията на съда по несъстоятелност могат да бъдат обжалвани пред съответния апелативен съд при условие, че попадат в хипотезите на чл.274, ал.1, т.1 или т.2 ГПК.
Определението, с което съдът по несъстоятелност отказва да прекрати или да спре производството по несъстоятелност, не е сред изчерпателно изброените в чл.613а, ал.1 ТЗ актове, за които законодателят е предвидил самостоятелен инстанционен контрол. Поради това правилен е изводът на въззивния съд, че определението на Окръжен съд – Враца не подлежи на самостоятелно обжалване по силата на чл.613а, ал.1 ТЗ и подадените срещу него частни жалби са процесуално недопустими.
Съгласно чл.274, ал.1 ГПК, на обжалване с частна жалба подлежат две категории определения – определения, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, и определения, чиято обжалваемост е изрично уредена в закона. Отказът на съда по несъстоятелност да спре и/или да прекрати производството по несъстоятелност (без значение на какво основание е поискано спирането/прекратяването) по никакъв начин не прегражда развитието на производството, с оглед на което не може да се причисли към подлежащите на обжалване определения по чл.274, ал.1, т.1 ГПК. Преграждащ характер има определението за спиране/прекратяване на производството и именно то би подлежало на обжалване при предпоставките на чл.274, ал.1, т.1 ГПК. Изрична възможност за обжалване на определението за отказ да се спре или прекрати производството по несъстоятелност не е уредена нито в ГПК, нито в специалния ТЗ, което означава, че обжалването не може да бъде реализирано и при предпоставките на чл.274, ал.1, т.2 ГПК. Единственият процесуален път за защита срещу определението е този на обжалване на крайния съдебен акт в производството по несъстоятелност, върху допустимостта или правилността на който ще рефлектира преценката на съда по несъстоятелност, че не са налице основания за спиране/прекратяване на производството.
Необжалваемостта на постановеното от съда по несъстоятелност основание лишава въззивната, а съответно и касационната инстанция, от правомощията да преценяват осъществени ли са поддържаните от частните жалбоподатели основания за прекратяване/спиране на производството по несъстоятелност. Поради това въведените в тази насока, които нямат значение за преценката на допустимостта на подадените пред въззивния съд частни жалби, не следва да се обсъждат.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1986 от 14.06.2019 г., постановено по ч. т. д. № 2807/2019 г. на Апелативен съд – София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :