1
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 71
гр. София, 19 януари 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева търговско дело № 60123 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№6696/09.05.2016г. на З. к. [фирма] против въззивно решение № 605/ 31.03.2016г., постановено по възз.гр.д. № 17/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд, с което след частична отмяна на решение № 5314/ 20.07.2015г. по гр.д. №1236/2014г. на СГС, жалбоподателят е осъден на основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ да заплати на Г. С. Кадил, заместена в процеса по реда на чл.227 ГПК от своите законни наследници – Е. А. К. и Е. Е. А., сумата 150 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в следствие смъртта на сина й – Е. Е. А., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.09.2013г. до окончателното й изплащане.
В касационната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното решение – основания за отмяна по чл.281 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за касационно обжалване се поддържа, че касационният контрол следва да се допусне в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по следните въпроси: 1/ При предявен иск за присъждане на вреди от непозволено увреждане, чийто вредоносен резултат е основание за ангажиране и на наказателната отговорност на делинквента, произнасянето на гражданския съд по въпроса за вината на дееца, предопределя ли изхода на наказателното производство и създава ли презумпция за виновност; 2/Допустимо ли е гражданският съд да се произнесе по въпроса за осъществено противоправно и виновно поведение от определено лице, при наведени от ответника по иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ възражения за авторството на противоправното деяние; 3/ Съществува ли право за получаване на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, когато преценката на съда за наличието им е основана единствено на неекспертен прочит на приобщените в съдебното производство писмени доказателства; 4/ Допустимо ли е въззивният съд да присъди обезщетение в по-висок размер, когато по делото пред въззивната инстанция не са сочени нови факти и не са събирани доказателства в условията на непосредственост.
Ответните страни по жалбата – Е. А. К. и Е. Е. А., представлявани от адв.Н.Д., в писмен отговор поддържат становище за липса на предпоставки за допускане на касационния контрол и за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
С въззивното решение е прието, че Е. Е. А. – син на ищцата – e починал на 27.09.2013г. вследствие множество травми, получени при настъпило на 13.09.2013г. пътно-транспортно произшествие между лек автомобил „Опел Вектра”, в който е пътувал пострадалият и лек автомобил „Мерцедес”. Установено е, че при станалото ПТП на Е. Е. А. са причинени закрита черепно-мозъчна травма, тежка контузия на мозъка с вътремозъчни кръвоизливи, деструкция на мозъчно вещество, вклиняване на малкомозъчните полукълба, оток на мозъка и белите дробове, кръвонасядане на тънки и дебели черва, десен бъбрек, десен долен крайник, счупване на дясната срамна кост и кости на таза. След анализ и преценка на събраните по делото доказателства и изслушаните заключения на авто-техническите експертизи, съдът е приел, че произшествието е настъпило около 21,50 ч. на кръстовището на път 9002 и път 9701, като движещият се по път 9701 лек автомобил “Опел Вектра”, управляван от Е. Б. М., преминал в нарушение на поставения предупредителен знак Б2 „С.. Пропусни движещите се по път с предимство”, вследствие на което настъпил удар с движещия се по пътя с предимство лек автомобил “Мерцедес”. Пострадалият е пътувал в дясната част на лекия автомобил “Опел”, като според експертното заключение, дори и при правилно поставен предпазен колан, тежката черепно-мозъчна травма не би могла да бъде избегната, тъй коланът не ограничава движението на врата и главата. С оглед на това, възражението на ответното дружество за съпричиняване на увреждането от страна на пострадалия, е счетено от съда за неоснователно. В заключение е направен извод, че са налице всички предпоставки за уважаване на прекия иск по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ срещу застрахователя на прекия причинител на вредите – водачът на лекия автомобил „Опел”, чиито неправомерни действия /преминаване през кръстовище в нарушение на чл.48-чл.50 ЗДвП, без да се пропуснат движещите се по пътя с предимство моторни превозни средства/ са станали причина за възникване на процесното пътно-транспортно произшествие, от което впоследствие е настъпила смъртта на сина на ищцата. Отчитайки конкретните обстоятелства и факти, съдът е счел, че е справедливо ищцата да бъде обезщетена за преживените болки и страдания от смъртта на 19 –годишния й син, със сумата 150 000 лв.
При тези решаващи изводи на въззивната инстанция нито един от въпросите в изложението не обуславя допускането на касационния контрол. Първият формулиран от касатора въпрос – произнасянето на гражданския съд по въпроса за вината на дееца, предопределя ли изхода на наказателното производство и създава ли презумпция за виновност – е изцяло неотносим, тъй като не е свързан с предмета на спора и по такъв проблем въззивният съд не се е произнасял. Следва да се посочи, че едно противоправно деяние съставлява престъпление, само когато е инкриминирано от закона и в този смисъл не всеки деликт осъществява състав на престъпление. В НПК няма разпоредба, аналогична на тази по чл.300 ГПК, която да постановява, че влязлото в сила решение на гражданския съд е задължително за наказателния съд по въпроса за противоправността на деянието и вината на дееца.
Отговорът на втория поставен в изложението въпрос – за допустимостта гражданският съд да се произнесе дали е налице противоправно и виновно поведение от определено лице, при наведени в процеса възражения за авторството на деянието – следва от ясната и ненуждаеща се от тълкуване обща норма на чл.45 ЗЗД. При деликта съставомерно е противоправното увреждане на друго лице от дееца, на което е причинена реална вреда, която подлежи на пълно обезщетяване. За да бъде основателен искът за обезщетение на вреди от деликт, съдът следва да установи, че е налице противоправно деяние /действие или бездействие/, вина, вреда и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Следователно, въпросът за авторството на деянието се включва в предмета на делото, в т.ч. и при предявен пряк иск срещу застрахователя на делинквента, и по този въпрос съдът безспорно дължи произнасяне. Извън това, следва да се отбележи, че обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства. Предмет на застраховката е деликтната отговорност на застрахованите лица, т.е. отговорността за виновно причиняване на вреди на трети лица, уредена в чл.45 и сл. от ЗЗД. С оглед функционалния характер на отговорността на застрахователя по този вид застраховка, ако липсва един от елементите за възникване на гражданската отговорност на прекия причинител на увреждането, то не са налице предпоставки и за ангажиране отговорността на застрахователя по предявения срещу него пряк иск по чл.226 ал.1 КЗ /отм./. Съобразявайки се с константната практика на ВКС относно функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ от деликтната отговорност на прекия причинител по чл.45 ЗЗД, въззивният съд е постановил обжалвания съдебен акт, поради което не е налице поддържаното от касатора основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Останалите два въпроса в изложението / №3 и №4/ са фактически, а не правни, защото касаят анализа и оценката на събраните по делото доказателства, респ. обосноваността на изводите на въззивния съд, които не са предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК. Дали „прочита на доказателствата” по делото от страна на съда е „експертен” или не, както и допустимо ли е въззивната инстанция да присъди по-висок размер на обезщетението за неимуществени вреди, са въпроси, отразяващи несъгласието на касатора с приетото за установено от съда и крайния резултат по спора. По такива проблеми касационният съд се произнася в производството по чл.290 ГПК, след допускане на касационното обжалване, предпоставки за което в случая не са налице.
Процесуалният представител на ответните страни по жалбата – адвокат Н. Д. – е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, съгласно нормата на чл.38 ал.2 ЗА. Искането е основателно и следва касаторът да бъде осъден на основание чл.38 ал.2 ЗА вр. чл.9 ал.3 и чл.7 ал.2 т.5 от Наредба №1/2004г. за М. да заплати на адв. Н.Д. сумата 3 397.50 лв. адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 605 от 31.03.2016г., постановено по възз.гр.д. №17/2016г. по описа на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение.
ОСЪЖДА ЗК [фирма] – [населено място] на основание чл.38 ал.2 ЗА да заплати на адвокат Н. Н. Д. с ЕГН – [ЕГН] от АК – Шумен адвокатско възнаграждение за тази инстанция в размер на сумата 3 397.50 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.