Ч. гр. д. № 17/2015 г. на ВКС, І г. о.
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 71
гр. София, 20.02.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на девети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията ЖАНИН СИЛДАРЕВА ч.гр.дело № 17/2015 год.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по подадена от малолетния Л. Й. К., действащ чрез неговата майка и законен представител Й. Л. П., чрез пълномощника адв. С. А., частна касационна жалба срещу определение № 1785/15.09.2014 г. по в. гр. д. № 966/2014 г. на П. Апелативен съд, с което е потвърдено определение № 1633/05.06.2014 г., постановено по гр.д. 1591/2014 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е прекратено като недопустимо производството, образувано по иск на малолетното дете Л. Й. К., заведен чрез неговата майка, действаща като законен представител, за оспорване бащинството му от бащата Й. К. К..
В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се поддържа, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационна проверка на определението по разрешените с него процесуални въпроси: 1. при условие, че има висящо тълкувателно дело пред ОСГК на ВКС по определен въпрос, предмет и на предявен иск, разполага ли долустоящ съд с правото да прекрати производството вместо да разгледа иска; 2. в случай, че по въпрос, предмет на предявения иск, е образувано и тълкувателно дело, какво следва да предприеме гражданският съд – да прекрати производството или да спре производството до произнасяне на ВКС по спорния въпрос; 3. разполага ли детето с активна процесуална легитимация преди да навърши пълнолетие да предяви иска за оспорване на припознаване по чл. 66, ал. 4 СК и ако разполага с такава – чрез кого би могло да предяви този иск; 4. в разпоредбата на чл. 66, ал. 4 СК определен ли е началният момент, от който детето може да предяви иска си или е уреден единствено крайният момент; 5. какво предполага висшия интерес на детето в случая по чл. 66, ал. 4 СК– да съществува възможност за оспорване на формалния произход или да се даде възможност за установяване на произход от друг баща. Поддържа, че по поставените въпроси са налице основанията по чл. 280, ал.1, т. 1, 2 и 3 ГПК, представя съдебни актове.
Ответникът по жалбата Й. К. К. не е изразил становище.
Заинтересованата страна Дирекция „Социално подпомагане” – [населено място] не е изразила становище.
Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна.
Настоящият състав на ВКС, І г. о. като взе предвид изложените доводи и провери правилността на обжалваното определение, съобразно данните по делото и правомощията си по чл. 278, ал. 1 и сл. ГПК, намира следното:
Малолетният жалбоподател, чрез своята майка и законен представител, е предявил иск за оспорване на бащинството му от Й. К. К.. Изложени са твърдения, че раждането на детето се е осъществило при условията на асистирана репродукция, а вписването на бащата в акта за раждане е извършено въз основа на осъществено от ответника припознаване. Първоинстанционният съд е приел, че в случая е приложима хипотезата на чл. 66, ал. 4 СК, доколкото между майката Й. Л. П. и бащата Й. К. К. не е съществувал граждански брак към момента на раждането на детето Л. Й. К., следователно, детето може да оспори припознаването до една година от навършването на пълнолетие или от узнаването на припознаването, ако узнаването е станало по-късно. При тези мотиви Пловдивският окръжен съд е прекратил като недопустимо производството, образувано по иск на малолетното дете Л. Й. К. чрез неговата майка, действаща като законен представител.
Възивната инстанция, е потвърдила определението, като е приела, че е предявен иск с правна квалификация чл. 62, ал. 4 СК, в която норма е определен началният момент, от който детето може да предяви този иск, а именно от момента на навършване на пълнолетие. Следователно при липсата на спор, че Л. Йорданов К. не е навършил пълнолетие, предявеният иск е недопустим.
Въпросите по т. 1 и 2 от изложението не съставляват общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК да допускане на касационна проверка на определението. Съдът се е произнесял по това дали факта на висящо производство по тълкувателно дело пред ВКС е основание за спиране на производството по предявения иск по чл. 66, ал. 4 СК до разрешаване на въпроса дали този иск може да бъде предявен преди навършване на пълнолетие на детето и от него законен представител. Въпросът е намерил разрешение в ТР № 8 от 07.05.2014 г. по т. д. № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в т. на което е прието, че при образувано тълкувателно дело пред Върховния касационен съд по обуславящ правен въпрос, производството по висящо дело може да се спира само в касационната инстанция на основание чл. 292 ГПК, но не и във въззивната и първата инстанция.
Поставеният процесуалноправен въпрос в т. 3 от изложението е относим към предмета на спора и е обусловил крайните изводи на съда относно допустимостта на иска, с който е сезиран. Даденото разрешение от въззивния съд е в съответствие с приетото в ТР № 2 от 05.02.2015 г. по т. д. № 2/2014 г. на ОСГК на ВКС, че срокът за предявяване на иска по чл. 62, ал. 4 СК започва да тече от навършване на пълнолетие и е недопустимо малолетно дете да води този иск чрез законния си представител. Следователно, доколкото е налице задължителна практика на ВКС и процесуалният въпрос е разрешен в съответствие с нея, настоящият състав намира, че не е налице предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във вр. чл. 274, ал. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на подадената частна касационна жалба.
Що се отнася до останалите формулирани въпроси същите не са обусловили крайния извод на въззивния съд при постановяване не прекратителното определение, съответно не е налице общата предпоставка за допускане до касационно обжалване на определението по тях.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационна проверка на определение № 1785 от 15.09.2014 г. по гр. д. № 966/2014 г. на Пловдивския апелативен съд
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: