О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 710
гр. София, 08.10.2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 28 септември, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №338/12 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]- София срещу решение № 335 от 15.12.2011 г. на АС-гр.Велико Т. по в. гр.д. №447/2011 г. , с което е отменено първоинстанционното решение №354 от 30.06. 2011 г. по гр.д. № 327 /2011 на ОС-Русе и е уважен искът на [фирма]- Р. срещу касатора за обявяване за нищожен на основание чл.26 ал.2 ЗЗД на договор за учредяване на ипотека с нотариален акт №19, т.ІІ, рег.№ 3159, нот.дело №172/06.03.2008 г. на нотариус Г., рег.№ 221 на НК с р-н на действие РС-Р., поради липса на съгласие.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение. Жалбоподателят се позовава на основания за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба счита, че не са налице основанията за допускане до касация, а по същество жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е уважил иска на [фирма]- Р. срещу касатора за обявяване за нищожна на основание чл.26 ал.2 ЗЗД на договор за учредяване на договорна ипотека в нотариален акт 019, т.ІІ, рег.№ 3159, нот.дело №172/06.03.2008 г. на нотариус Г., рег.№ 221 на НК с р-н на действие РС-Р., поради липса на съгласие на собственика на имота към датата на учредяването й, съдът е приел, че към датата на учредяване в полза на касатора [фирма]-София на договорната ипотека върху имот-собственост на трето реално задължено лице [фирма]-гр.Р., то това дружество не имало намерение да се обвързва с поемане на задължение по този договор като реално задължено лице. Основание за тази констатация е наличието на предхождащ сключването на договор за ипотека договор за прехвърляне на търговско предприятие сключен на 16.VІІ.2007 г. по силата, на който [фирма] прехвърля търговското си предприятие на [фирма]-гр.Р., който договор не е бил вписан в Службата по вписванията, съгласно чл.16 ал.4 ТЗ и на второ място, че самият договор за ипотека е бил сключен при представителна власт основана на пълномощно рег.№ 13374/03.11.2005 г., с което пълномощника В. Л. К. е бил овластен да се разпорежда с цялото движимо и недвижимо имущество на [фирма]-гр.Р., което пълномощно първо: прехожда придобиването на правото на строеж от страна на дружеството-упълномощител и второ е общо, т.е. имотът не е индивидуализиран, а и самата форма на пълномощното е опорочена: не е с нотариално удостоверени подпис и съдържание, съгласно чл.37 ал.1 от ЗЗД. По така изложените съображения,решаващият съдебен състав е направил извод за липса на надлежно изразено съгласие от страна на собственика на имота към датата на сключване на договора за ипотека за поемане на задължения по него. Доколкото ищецът [фирма] е последващ приобретател на собствеността върху същия недвижим имот, който е бил и предмет на договора за ипотека, то последният има равен интерес от настоящият иск.
При обосноваване основания за допускане до касационно обжалване, от страна на жалбоподателя не се сочи конкретен правен въпрос от значение за изхода на спора, а се навеждат оплаквания за необоснованост на обжалваното решение при преценка от съда на горните акти и мтериала незаконсъобразност с разпоредбата на чл.26 ал.2 от ЗЗД.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая жалбоподателят не формулира конкретен правен въпрос в изложение по чл.284 ал.3, т.1 ГПК, а вместо това навежда в касационната си жалба оплаквания за материална незаконосъобразност и необоснованост. Тези оплаквания, обаче, могат да бъдат от значение за правилността на обжалваното решение във фазата на вече допуснато касационно обжалване и разглеждане на касационната жалба по същество, съгласно чл.281 т.3 от ГПК, но не и в настоящата по чл.288 от ГПК, в която преценката е по чл.280 ал.1 от ГПК и се изисква изрично и прецизно формулиран правен въпрос, който да се съотнесе към критериите за допускане на касация в т.т. 1-3 на същия член от закона. Ето защо, в тази фаза, непосочването на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното вече ТР.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 335 от 15.12.2011 г. на АС-гр.Велико Т. по в. гр.д. №447/2011 г.. Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.