3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 712
София, 08.10.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на първи юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 956/2011 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. И. Ч. срещу въззивно решение № 344 от 10.03.2010 г. по т.д.№ 531/2009 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 57 от 05.01.2009 г. по т.д.№ 39/2006 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е отхвърлени предявените от касатора срещу [фирма], [населено място] насрещни искове с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане общо на сумата 1145 560 лв.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон – основания по чл.281, т.3 ГПК за касирането му.
В изложението на основанията за достъп на въззивния съдебен акт до касация са възпроизведени оплакванията в касационната жалба, без да се поставя конкретен правен въпрос на материалното или процесуалното право, нито се сочи конкретен селективен критерий.
Ответникът по касация [фирма] оспорва допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение в посочената му част по съображения, изложени в депозирания по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
С въззивното решение е прието за установено, че с влязло в сила постановление за възлагане ищецът по насрещния иск и настоящ касатор е придобил в собственост дълготрайни материални активи на [фирма], като бил назначен за управител/пазач/ на останалите в производствените сгради движимости, останали в собственост на длъжника по изпълнението [фирма]. Предявеният иск по чл.59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползването без основание на недвижимия му имот за съхранение на движимите вещи на ищеца по първоначалния иск за периода от датата на възлагане на имота до 2007 г., когато на своя сметка изнесъл вещите извън производствените части, въззивният съд отхвърлил по съображения, че правоотношенията между страните се уреждат по договор за влог, в какъвто смисъл са били съображенията на съдебните състави, вкл. на ВКС да отхвърлят исковете му на същото основание, но за предходни периоди. В тази връзка е посочено, че касаторът е бил въведен във владение на закупения от него недвижим имот, без да бъдат изнесени намиращите се в него движими вещи, обусловило извода на касационната инстанция, към който се присъединил и апелативният съд, че отношенията между страните се уреждат на договорно основание и субсидираният иск по чл.59 ЗЗД е неприложим.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение констатира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по следните съображения:
В депозираното по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК изложение не се съдържат основания за достъп на въззивното решение до касация по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Разпоредбата на закона е възпроизведена бланкетно, без обосновка. Не е формулиран кой е материалноправният или процесуалноправният въпрос, по който даденото от въззивният съд разрешение да противоречи на задължителната практика на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси, които касаторът евентуално би имал предвид. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното неоправдано би засилило служебното начало във вреда на ответната по касация страна, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос различно съдържание от това, което ще изведе съдът.
Изложените оплаквания за нарушение на материалния закон и за съществени нарушения на съдопроизводствените правила съставляват основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК и могат да бъдат да бъдат предмет на обсъждане при вече допусната касация, но не и във фазата на селектиране на касационната жалба.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 344 от 10.03.2010 г. по т.д.№ 531/2009 г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: