3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 711
София, 17.12. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА С.ОВА
ЧЛЕНОВЕ:С. СОТИРОВ
Мими Фурнаджиева
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията С. СОТИРОВ
ч.гр.дело №590/2010 година.
Производството е по чл.274, ал.2, във връзка с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба от адв. М. В. – процесуален представител на Н. К. С. от град Добрич и Г. К. Д. от град Варна против разпореждане от 18.6.2010 г. по ч.гр.д.№317/2010 г. по описа на Добричкия окръжен съд, с което е върната частна жалба, вх.№2651/17.5.2010 г.
Обстоятелствата по делото са следните:
Н. К. С. и Г. К. Д. са подали частна жалба, вх.№2651/17.5.2010 г. срещу определение №308/29.4.2010 г. постановено по ч.гр.д.№317/2010 г. по описа на Добричкия окръжен съд.
С разпореждане от 18.5.2010 г. съдът е указал на частните жалбоподатели да внесат по сметката на ВКС 15 лева държавна такса и да представят документ за това в едноседмичен срок от съобщението. Със същото разпореждане частните жалбоподатели са уведомени, че при неизпълнение на указанията в срок частната жалба ще бъде върната.
С разпореждане от 18.6.2010 г. Добричкият окръжен съд е върнал горепосочената частна жалба, поради неизпълнение на указанията в указания срок.
Срещу разпореждането на въззивната инстанция от 18.6.2010 г. е подадена частна жалба, вх.№3569/07.7.2010 г. от процесуалния представител на жалбоподателите., с оплаквания за процесуална незаконосъобразност. Твърди се, че Д. се е прознесъл по една и съща жалба по едно и също дело два пъти с определение №322/11.5.2010 г. и с определение №308/29.4.2010 г. Прави се оплакване, че обжалваното разпореждане от 18.6.2010 г. не е съобразено със събраните по делото доказателства и с принципите на ГПК – чл.чл.5,7,9,10 и 12 ГПК. Моли се за отмяна на обжалваното разпореждане.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба намира, че тя отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна.
Разпореждането на Добричкия окръжен съд е правилно.
В съответствие с изискванията на процесуалния закон въззивният съд е върнал частната жалба, тъй като в указания срок жалбоподателите не са представили доказателства за внесена държавна такса.
Неоснователни са оплакванията на частните жалбоподатели за неправилност на атакуваното разпореждане с оглед твърдението им за нарушение на принципите на ГПК. Именно при спазване принципа за законност окръжният съд е върнал частната жалба, поради неизпълнение указанията за внасяне на държавна такса в законния срок. Останалите оплаквания са неотносими към предмета на разглежданата в настоящото производство частна жалба, поради което съдът не дължи по тях произнасяне.
Ето защо частната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното разпореждане – потвърдено.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖАВА разпореждане от 18.6.2010 г. по ч.гр.д.№317/2010 г. по описа на Добричкия окръжен съд, с което е върната частна жалба, вх.№2651/17.5.2010 г., подадена от адв. М. В. – процесуален представителна Н. К. С. от град Добрич и Г. К. Д. от град Варна.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: