3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 705
София, 16.12. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: Стоил Сотиров
Мими Фурнаджиева
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията С. СОТИРОВ
ч.гр.дело №467/2010 година.
Производството е по чл.274, ал.2, изречение второ, във връзка с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба от адв. С. С. – процесуален Ж. И. Д. от град Варна, против определение №728/02.3.2010 г. по ч.гр.д.№270/2010 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о.
Обстоятелствата по делото са следните:
С обжалваното определение Варненския окръжен съд е оставил без разглеждане частна жалба №20561/25.10.2000 г. срещу определение от 28.9.2009 г., с което е оставено без уважение искането за обезсилване на издадения на 02.4.2009 г. изпълнителен лист по ч.гр.д.№3372/2009 г. по описа на ВРС, 35 състав, и частна жалба №24376/07.12.2009 г. срещу разпореждане от 30.10.2009 г., с което е оставено без уважение искане на Ж.Д. за обезсилване на Заповед №1835/31.3.2009 г. и изпълнителен лист от 02.4.2009 г. по същото дело.
Съдът е приел, че обжалваните актове не попадат в хипотезите на чл.274, във връзка с чл.279 ГПК. С оглед спецификата на производството е прието, че разпоредбата на чл.417 ГПК предвижда възможността за издаване на заповед за незабавно изпълнение, като регламентира и предпоставките за издаване на такъв съдебен акт. Изложени са изводи за процедурата по глава ХХХVІІ ГПК, като е акцентирано на разпоредбите на чл.414 и чл.420 ГПК.
Срещу горепосоченото определение на Варненския окръжен е подадена частна жалба с оплаквания за процесуална незаконосъобразност. Навежда се довод за недопустимост на обжалваното определение, тъй като оставя в сила недопустими разпореждания на ВРС, които са нечетливи и изцяло постановени в нарушение на чл.254 ГПК. Моли се за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на ВОС със задължителни указания за разглеждане на двете частни жалби по същество.
Ответникът по частната жалба Г. Д. Д., е депозирал отговор по смисъла на чл.276 ГПК. Претендират се разноски за настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба и взе предвид отговора на ответника по частната жалба намира, че същата отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения:
Обжалваното определение е правилно.
Същото е съобразено изцяло в разпоредбите на чл.274 ГПК. Законосъобразно и обосновано Варненският окръжен съд е приел, че обжалваните актове на Варненския районен съд не се обхващат от двете хипотези на чл.274, ал.1 ГПК, поради което не подлежат на обжалване. Поради това правилно и двете частни жалби – №20561/25.10.2000 г. и №24376/07.12.2009 г., са оставени без разглеждане.
Поради това частната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение – потвърдено.
С оглед изхода от спора в настоящото производство частната жалбоподателка следва да заплати на ответника по частната жалба деловодни разноски в размер на 216 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №728/02.3.2010 г. по ч.гр.д.№270/2010 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о.
ОСЪЖДА Ж. И. Д., ЕГН – xxxxxxxxxx, от град Варна, ул.”Сан С.” №:, ет.2, ап.2, да заплати на Г. Д. Д., ЕГН – xxxxxxxxxx, от град Варна, ж.к.”Победа” бл.10, ет.2, ап.8, деловодни разноски в размер на 216/двеста и шестнадесет/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: