О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 711
гр.София, 08.12.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на пети ноември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 544/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
О. е решение №21 от 25.03.2009г., постановено по в.т.дело № 596/2008г. на С. окръжен съд, с което е отменено решение №69/8.07.2008г. по гр.дело №2000/2007г. на С. районен съд и е уважен иска на Е. “Щ” от гр. К. срещу “ВАД” О. , гр. С. за сумата от 4433 лв. платена без основание с платежно нареждане 2.06.2004г., за сумата от 162.10 лв. представляваща обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД за времето от 7.06.2007г. до 11.09.2007г., ведно със законната лихва, считано от 12.09.2007г. и разноски 749.82 лв. В тази част решението е обжалвано от “ВАД” О. , с оплакване за неправилност при трите хипотези на чл.281, т.3 ГПК. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа, че в противоречие с решение №1056 от 10.10.2008г. по гр.дело №4494/2007г. на ІІ г.о. на ВКС въззивният съд е разгледал предявения иск на извън договорно основание по чл.55, ал.1 ЗЗД, както и че противоречиво е решен въпросът от първоинстанционния и въззивния съд дали представеното извлечение, озаглавено предварителен договор, обвърза страните. Според касатора противоречиво е решаван от съдилищата / чл.280, ал.1, т.2 ГПК/ въпросът дали съществува между страните сключен договор за участие в търг за обществена поръчка за добив на дървесина, съгласно който касаторът “ ВАД” О. е заплатил претендираната сума, като гаранция за участие от името и за сметка на Е. Щ. и дали направената уговорка обективирана в документ, именуван “предварителен договор” обвързва страните. Като съществен за спора, е “решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС” , основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, преюдициалния въпрос дали е налице договореност между страните.
Ответникът по жалбата Е. Х. Щ. не вземат становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Според чл.280, ал.1 ГПК подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Или предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд значим правен въпрос от материалното и процесуално право, който е обусловил решаващите изводи на съда за изхода на спора между страните. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, доколкото касаторът се позовава на единично решение на ВКС, което няма задължителен за съдилищата характер и същото следва да се квалифицира по т.2, а не по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. В раздел първи на изложението си към касационната жалба, по материалноправния спор дали процесната сума е получена от ответника на правно основание, касаторът излага съображения за неправилност на решението при допуснато от съда нарушение на материалния закон, обосновано с нарушение на процесуални норми по оценка на доказателствата по делото/ чл.188, ал.1 ГПК/отм/, и за необоснованост, поради опорочени фактическите констатации на съда. Така формулирания съществен правен въпрос се разглежда в контекста на установената по делото фактическа обстановка и се свежда само до оценъчната дейност на съда по доказателствата по делото. Дали между страните по делото има сключен “предварителен договор” за участие в търг по обществена поръчка за добив на дървесина и плащането на процесната сума е във връзка с този договор, е въпрос на оценка на събраните по делото доказателства, вкл. и на представеното по делото извлечение, за което съдът е приел, че то няма съдържанието на предварителен договор, а представлява листове със сметки, от които не може да се направят изводи в какви отношения са търговците, които са го подписали, какви права и задължения са поети от тях. Във фазата на касационното производство по чл.288 ГПК преценката на ВКС се свежда до наличието на някоя от предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното производство, но не и на оценка на фактите по делото. Ето защо твърдяната неправилност на въззивното решение за неоснователност на иска на ищеца по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД не аргументира наличие на основанията за допустимост на обжалването му по касационен ред, които са различни от основанията за неправилност по чл.281, т.3 ГПК. Правната квалификация на иска по чл.55, ал.1, пр.първо ЗЗД въззивният съд е извел от твърдяните от ищеца факти и направеното в исковата молба искане. В исковата молба ищецът е твърдял, че сумата от 4433 лв. е получена от ответника без правно основание, в резултат на счетоводна грешка, с което е очертал предмета на спора по чл.55, ал.1, пр. първо ЗЗД, по който се е произнесъл и въззвния съд. В този смисъл решението на С. окръжен съд не противоречи на решение №1056 от 10.10.2008г. на ВКС.
Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по раздел ІІ на изложението. Касаторът не се позовава на конкретна съдебна практика на съдилища. Отново са развити съображения за съществуваща обвързаност на страните при превода на сумата от Е. на О. с т.к. предварителен договор и плащането на сумата на правно основание, доводи които имат отношение към правилността на въззивното решение в обжалваната му част, но не и към предпоставката по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
В раздел ІІІ на изложението си на касационното основание по т.3 касаторът отново прави преценка на фактическата обстановка по делото. За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допустимост касационно обжалване на съдебното решение, то следва приложимата норма, обусловила решаващите изводи на съда, да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни съдържанието й, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда. В случая касаторът не излага правни аргументи, свързани с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради което то не следва да се обсъжда.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №21/25.03.2009г., постановено по в.т.дело № 596/2008г. на С. окръжен съд, търговско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: