О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 712
Гр.С., 09.11.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми ноември през двехиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.61207 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. В. Х. срещу решение №.1200/8.06.15 по г.д.№.1625/14 на Софийски апелативен съд, ТК, 5с., в частта, с която е потвърдено решение от 4.02.14 по т.д. №.3381/12 на СГС, І-8с., в частта, с която е признато при условията на чл.422 ГПК съществуването на вземане в полза на [фирма] срещу солидарните длъжници [фирма], В. В. Х. и А. М. А. за сумата над 20621,18лв. до 21810,16лв. /т.е. за 1188,98лв./, представляваща задължение по запис на заповед, издаден на 27.12.07г.
Ответните страни [фирма], [фирма] и А. М. А. не вземат становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявения иск с правно основание чл.422 ГПК за основателни за сумата 21810,16лв. Приел е, че касаторът е авалист по издаден от [фирма] /в което той и другият авалист са съдружници/ в полза на [фирма] запис на заповед от 27.12.07г. за сумата 55000лв.; че записът е бил издаден в обезпечение на сключен с банката договор за кредит овърдрафт от 27.12.06 /като обезпечаването му със записа е уговорено с анекс към договора (т.17.І)/; че след издаването на заповедта за незабавно изпълнение в погашение на задължението са постъпвали суми, като след приспадането им, съобразно посоченото в съдебно-счетоводната експертиза, размерът на задължението е останал 21810,16лв. Посочил е, че записът е редовен от външна страна на основание чл.535 ТЗ и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане; че с полагането на подписа от авалистите, че авалират задължението при условията, при които е прието, те са поели самостоятелни задължения за заплащане на сумата по записа така, както и издателя; че се касае за абстрактно задължение, свързано с абстрактно издадения запис на заповед – което се изразява само в това, че поръчителят отговаря за същото, за което се е задължил и издателят. Няма обвързаност между каузална сделка и авала както между кредитора на издателя, така и между кредитора на издателя и авалиста; едностранните абстрактни сделки пораждат задължения, обвързаността им с каузални правоотношения е във връзка с погасяването на последните, но не и във връзка с валидността на издадения запис на заповед и валидността на авала. Законодателят не е обвързал валидността на авала от сключване на договор за поръчителство – както се твърди във въззивната жалба. Наличието на авал е достатъчно, за да обвърже отговорността на лицето, което го е извършило, респективно липсва обвързаност на авала от валидността на договора за поръчителство. При тези обстоятелства, като е намерил оплакванията в жалбата за неоснователни – предвид абстрактния характер на авала, неприложимостта към същия на правилата за поръчителството и обстоятелството, че на основание чл.147 ЗЗД не следва предявяването на записа да е в срока в посоченото в закона основание, и като е отчел извършеното частично погашение, съдът е приел, че авалистите отговарят за неиздължения остатък от 21810,16лв.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовава на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, като формулира въпроса ”Следва ли авалистите на запис на заповед по договор за банков кредит да отговарят и за заплащането на лихвите и неустойките, уговорени в договора, при положение, че в самия запис на заповед няма изрично посочване на лихвения процент, начисляван върху главницата, а е вписана единствено самата главница?” /реш.№.754/3.10.11 по т.д.№.563/11, ІІ ТО на ВКС/.
Настоящият състав намира, че предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице.
Поставеният въпрос не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая изведеният въпрос не е бил предмет на обсъждане от въззивния съд и той не е излагал мотиви по него /съдът е изследвал само повдигнатите в жалбата оплаквания – във връзка с липса на писмен договор за поръчителство и приложимостта на правилата на чл.138 ЗЗД /а не на чл.485 ал.1 ТЗ/, с изтичане на срока по чл.147 ЗЗД и с неотчитане на постъпили след заповедното производство погашения на обща стойност 3659,97лв./. Поради това въпросът не е свързан с решаващата му воля, не я е обусловил – и не съставлява годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК /т.1 ТР 1/09 ОСГТК на ВКС/ за допусканена касационно обжалване.
Само за пълнота следва да се посочи, че доколкото въпросът се задава в контекста на твърдения, че неправилно е призната за дължима сумата над 20621,18лв. до 21810,16лв и последната следва да се намали с 1188,98лв. – размер на наказателна лихва, за която авалистът не отговаря /т.е.-до 20621,18лв./, приетата въз основа на заключение на ССЕ за дължима от въззивния съд сума /21810,16лв./ е получена именно като от сумата, която е останала дължима към 24.04.09г. /26659,11лв./ е приспадната тази за наказателната лихва /1188,98лв./ – и от така получения остатък /25470,13лв./ е извадена общата сума /3659,97лв./, платена в погашение на главницата считано от 24.04.09г. до 26.03.10 /датата на последното плащане/. При това положение въззивният съд е съобразил както обстоятелството, че авалистът не отговаря за наказателната лихва /според уговорката в анекса сумата по записа 55000лв. включва дължима главница и възнаградителна лихва за една година/, така и допълнително постъпилите погашения – с които е намалил дължимия от него остатък.
С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.1200/8.06.15 по г.д.№.1625/14 на Софийски апелативен съд, ТК, 5с.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: