1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 716
гр. София, 11.12.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на четвърти ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2413 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на молителя [фирма], [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт Н. И. срещу решение № 848 от 24.04.2014г. по т. дело № 4473/2013г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав, с което е отменено решение № 1481 от 19.08.2013г. по т. дело № 6123/2012г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-1 състав в частта, с която съдът е определил за начална дата на неплатежоспособността 13.09.2011г. и вместо него е постановено друго решение, с което е определена за начална дата на неплатежоспособността на [фирма] 31.12.2008г.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Съгласно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава допускането на касационно обжалване с твърдението, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос в противоречие с формираната трайна практика на съдилищата:
1. Допустимо и правилно ли е при определянето на началната дата на неплатежоспособността на търговец съдът да не се ръководи от установено по делото неизпълнение на изискуемо задължение по търговска сделка, публичноправно и/или частно държавно вземане, а да определя началната дата на неплатежоспособност, съобразявайки единствено данни за настъпило влошено икономическо състояние на търговеца към определен минал период, установени само въз основа на финансовите коефициенти от допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, без да свързва същите с конкретно неизпълнение на изискуемо парично задължение?
2. Какъв следва да е минимално необходимият набор от критерии /финансово-икономически и правни/, които следва да бъдат обсъдени и взети предвид при определянето на начална дата на неплатежоспособността?
Касаторът сочи като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение противоречие с решение № 93/18.02.2013г. по т. д. № 1241/2012г. на Пловдивски апелативен съд, решение № 236/27.07.2012г. по т. д. № 280/2012г. на Варненски апелативен съд и определение № 838/19.12.2012г. по т. д. № 717/2012г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 278/22.06.2012г. по т. д. № 506/2012г. на Пловдивски апелативен съд и определение № 360/30.05.2013г. по т. д. № 830/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 1/05.01.2012г. по в. т. д. № 626/2011г. на Варненски апелативен съд и определение № 794/01.10.2012г. по т. д. № 306/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 87 по т. д. № 166/2010г. на Бургаски апелативен съд, решение № 1231/20.09.2012г. по в. т. д. № 716/2012г. на Пловдивски апелативен съд, решение № 115/25.06.2010г. по т. д. № 169/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 64/23.03.2010г. по т. д. № 959/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. Настоящият съдебен състав счита, че последните две цитирани от касатора решения на ВКС дават основание правната квалификация за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт да се определи по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а въз основа на останалите посочени от касатора съдебни актове на различни апелативни съдилища – по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответникът [фирма] /в несъстоятелност/ не изразява становище по касационната жалба.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт Н. Я. Б. не оспорва касационната жалба и излага съображения за допускане на касационно обжалване на въззивното решение съобразно изложените от касатора доводи. Поддържа становище, че цитираните от касатора решения на ВКС са по аналогични въпроси, поради което са относими за делото.
Ответниците [фирма], [населено място], [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] не изразяват становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е изложил съображения, че при определяне на началната дата на неплатежоспособността съдът не следва да се ръководи от установеното по делото неизпълнение на едно или друго задължение, а е длъжен да определи началната дата като установи изпадането в обективното състояние на неплатежоспособност на длъжника съобразно събраните доказателства. Според съдебния състав това състояние се определя на базата на коефициентите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, като в конкретния случай длъжникът е изпаднал в състояние на неплатежоспособност към 31.12.2008г. В тази насока въззивната инстанция е установила, че коефициентите на ликвидност на дружеството за периода 2006 – 2012г. са под единица, включително към 31.12.2008г., а коефициентите на задлъжнялост и финансова автономност към 31.12.2008г. са на стойности, които също обосновават обективното състояние на неплатежоспособност на длъжника.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Той следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд или да е подготвил формирането на силата на пресъдено нещо. Преценката за наличието на основанията за допускане на касационно обжалване следва да се извърши от въззивния съд въз основа на релевираните от касатора доводи.
Формулираните от касатора правни въпроси се отнасят до критериите и начина на определяне на началната дата на неплатежоспособността, значението на икономическите показатели за ликвидност при установяването й и необходимостта от анализ на цялостното финансово – икономическо състояние на длъжника. Тези въпроси не са решени в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, например решение № 115/25.06.2010г. по т. д. № 169/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 90/20.07.2012г. по т. д. № 1152/2011г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 202/10.01.2014г. по т. д. № 1453/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и други. Последователно в практиката си ВКС възприема становището, че началната дата на неплатежоспособност се свързва с момента на проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява изискуемите си парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи и се определя с оглед на неговото общо икономическо състояние, изразено чрез показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, при съобразяване на момента на спиране на плащанията към кредиторите като външен белег на неплатежоспособността. От значение за началната дата на неплатежоспособност е трайната, обективна невъзможност да се изпълняват задълженията към всички кредитори, а не спирането на плащанията към отделен кредитор, респективно не само с оглед на последното извършено плащане към конкретно определен кредитор.
При постановяване на обжалваното решение въззивният съд в съответствие с посочената задължителна практика се е аргументирал с определяне на началната дата на неплатежоспособността на ответното дружество съобразно обективното икономическо състояние на длъжника на базата на коефициентите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, а не с оглед неизпълнението на едно или друго задължение към конкретен кредитор.
Поради изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Поради наличие на постоянна практика на ВКС по релевантния правен въпрос не е налице твърдяното от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 848 от 24.04.2014г. по т. дело № 4473/2013г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.