3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 716
гр.София, 18.05. 2012 г.
Върховният касационен съд на РБ, ГК, ІІІ г.о., в закрито заседание на девети май две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 69 описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена от юрисконсулт Е. Д. срещу въззивно решение от 29.09.2011 г. по гр.д.№ 10276/2010 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 7.06.2010 г. по гр. д. № 44495/2008г. на Софийски районен съд, с което е уважен предявеният от С. И. С. срещу жалбоподателя отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, като е признато за установено, че С. не дължи на [фирма] сумата 7 890.48 лв., представляваща стойността на начислена топлинна енергия за топлоснабдяван обект- апартамент № 5, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] , за периода м.януари 2001 г. до м. октомври 2008 г.
Ответникът С. И. С., чрез процесуалния си представител адвокат М. Т., в писмения отговор на касационната жалба изразява становище, че касационната жалба е недопустима съобразно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК, както и че не е налице основание за допускането й до касационен контрол. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд намира същата за допустима.
Продажбата на топлоенергия не е търговска сделка по смисъла на чл. 286 ТЗ, тъй като топлоенергията е движима вещ, която е продадена на абоната – физическото лице за използване за лично потребление. Доколкото претендираното от [фирма] вземане не е от търговска сделка, то и делото, имащо за предмет установяване недължимост на сумата, представляваща начислена стойност на топлинна енергия по реда на чл.124, ал.1 ГПК не е търговско, а гражданско. При преценката подлежи ли на касационен контрол въззивното решение следва да се вземе предвид посочената в чл.280, ал.2 ГПК цена на иска 5000 лв., а не 10 000 лв. В случая цената на предявеният отрицателен установителен иск е 7 890.48 лв., поради което касационната жалба е процесуално допустима.
По допускане касационно обжалване на решението на Софийски градски съд, съдът в настоящия състав намира следното:
За да потвърди решението на Софийски районен съд, с което е уважен предявеният от С. С. срещу [фирма] отрицателен установителн иск, че не дължи сумата 7 890.48 лв. за начислена топлинна енергия, въззивният съд е приел, че дружеството не е доказало ищецът да е потребител на топлинна енергия, тъй като не е установило същият да е собственик или ползувател на апартамента, за който е доставяна топлинна енергия.
В изложение за допускане на касационно обжалване като основание се сочи разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поддържа се, че е налице произнасяне по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, свързан с приложението на §1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Допускането на обжалваното решение до касационен контрол е в зависимост от наличието на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. За да е налице соченото основание изложението трябва да съдържа ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Въпросът трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. В разглеждания случай посоченото от жалбоподателя в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е формулиран по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и ТР № 1/2010 г. на ОСГТК правен въпрос. Освен това не е обоснована приложимост на чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК, а именно че разгледания от въззивният съд правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, т. е. за еднообразното тълкуване на закона и отстраняване на непоследователната и противоречива съдебна практика, или пък създаване на нова, поради липса на разрешение на този въпрос. Формалното позоваване на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК с цитирано на нейното съдържание и на разпоредба от Закона за енергетиката не е основание за допускане касационно обжалване в предварителното производството по селекция на жалбите по реда на чл. 288 ГПК.
Предвид изложеното не следва да се допуска касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
При този изход на делото на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените разноски за настоящото производство в размер на 500 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 29.09.2011 г. по гр.д.№ 10276/2010 г. на Софийски градски съд.
Осъжда [фирма], [населено място], [улица] да заплати на С. И. С. със съдебен адрес: [населено място], [улица], Търговски дом, кантора 313, адв. М. Т. направените разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на 500 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :