3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№719
София, 05.10.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова.
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 179 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу Решение № 188 от 04.07.2014 год. по т.д.№ 259/2014 год. на Варненския апелативен съд с което съставът на въззивния съд е потвърдил Решение № 15 от 14.02.2014 год. по т.д.№ 461/2013 год. на Шуменския окръжен съд в обжалваната част с което е бил уважен предявеният от [фирма] срещу [фирма] иск с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД за сумата 36308.94 лв. В частта с която е бил отхвърлен обективно съединеният иск с правно основание чл.92 ал.1 ЗЗД, решението на Ш. е влязло в сила, като необжалвано.
Исковете произтичат от твърдението на [фирма], че между страните е сключен на 06.06.2012 год. договор за изработка, доставка, монтаж на дограма и СМР по който [фирма] има качеството на възложител. За изпълнената и приета с протокол обр.19 от 29.06.2012 год. работа, [фирма] издал данъчна фактура № 3238 от 29.06.2012 год. по която не е постъпило плащане, въпреки, че е осчетоводена при ответника и е ползван данъчен кредит по нея. Съдебно предявената претенция е за възнаграждение по договора за изработка и договорна неустойка.
Последователно подържаната теза на едноличното дружество – касатор е, че между страните няма сключен договор за изработка, работата не е приета от представител на [фирма] неизпълнение на договорни задължения липсва.
Съдилищата са приели за доказано наличието на облигационна връзка по договор за изработка при прилагане разпоредбата на чл.301 ТЗ. Приели са, че макар договорът да не е подписан от представител на възложителя, посочената в него работа е извършена, извършена е от [фирма], а не от трето, неучастващо лице, посочено от ответника, както и, че потвърждаването на действията по приемането на работата е материализирано, чрез осчетоводяването на процесната фактура от [фирма] и ползването на данъчен кредит по нея.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът сочи всички основания по чл.280 ал.1 ГПК. Правни въпроси, съобразени с критериите на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. не са формулирани, но от съдържанието на изложението може да бъде изведен въпроса за прилагането на чл.301 ТЗ по отношение на задължението по фактурата при преценката за наличие на облигационна връзка между страните в изпълнение на която е издадена.
Преди всичко, следва да се отбележи, че основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК по отношение на един и същ правен въпрос (разграничение в изложението липсва, както липсва и посочване на конкретна практика) са до голяма степен взаимно изключващи се.
На второ място, по посочения правен въпрос, а именно следва ли да се приложи презумпцията по чл.301 ТЗ по отношение на осчетоводена от ответника данъчна фактура е налице задължителна практика на ВКС – Решение № 30/08.04.2011 год. по т.д.№ 416/2010 год.; Решение № 96 от 26.11.2009 год. по т.д.№ 380/2009 год. на І т.о. на ВКС; Решение № 42 от 19.04.2010 год. по т.д.№ 593/2009 год. на ІІ т.о. на ВКС; Решение № 166 от 26.10.2010 год. по т.д.№ 991/2009 год. на ІІ т.о. и Решение № 23 от 07.02.2011 год. по т.д.№ 588/2010 год. на ІІ т.о. на ВКС в съответствие с която практика е произнасянето на ВнАС.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, поради обстоятелството, че не е въведен въпрос, произнасянето по който би допринесъл за точното прилагане на закона и развитието на правото, съобразно критериите по т.4 на посоченото по-горе Тълкувателно решение. В изложението са възпроизведени доводите по касационната жалба за неправилност на въззивния акт, поради неправилна преценка на доказателствата, ангажирани от ответника-касатор.
С отговора по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация [фирма] не е поискал присъждането на разноски и не е представил доказателства за сторени такива.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 188 от 04.07.2014 год. по т.д.№ 259/2014 год. на Варненския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.