7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 143
София, 10.03.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на осми март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2208 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на двете страни срещу Решение № 60 от 20.05.2016г. по в.гр.д.№ 54/2016г. на АС Бургас.
Ищецът [фирма], [населено място] обжалва решението в частта за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърлянето на иска за осъждането на ответницата Х. Х. Д.-Принджо да върне на дружеството на основание чл.284,ал.2 във вр. с чл.79,ал.1 ЗЗД разликата над 11 383.56 евро до 50 000 евро, част от обща претенция от 104 650 евро – получена и неотчетена сума по договор за поръчка. Поддържа се, че решението в обжалваната част е неправилно на основанията по чл.281,т.3 ГПК, поради което следва да бъде отменено и да бъде постановено друго за уважаването на частичния иск в предявения размер, ведно със законните последици.
Ответницата Х. Х. Д.-Принджо обжалва решението на АС за частичната отмяна на решението на ОС Бургас и уважаването на иска за сумата 11 838.56 евро – получена и неотчетена сума по договора за поръчка с искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане. Поддържа се, че решението е недопустимо по съображения, че съдът е допуснал в делото да участва дружество, което няма активната легитимация на ищец – да претендира връщането на суми, които не са платени от него, а от трето лице, с което „не установява връзка и правоотношение”. Изложени са и съображения за неправилност на основанията по чл.281,т.3 ГПК.
С писмен отговор ищецът оспорва основателността на искането на ответницата за допускане на обжалването и основателността на подадената от нея жалба. Отговор на касационната жалба на ищеца не е депозиран в срока по чл.287,ал.1 ГПК.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК дружеството-касатор поставя следните въпроси: 1/За задължението на въззивния съд да се произнесе по всички неправени възражения от страните и да обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. 2/ За задължението на ответника в писмения отговор да посочи възраженията си срещу иска и обстоятелствата, на които се основават, с оглед разпоредбата на чл.131,ал.2 ГПК. Твърдението е, че ответницата не е направила конкретно възражение в отговора на исковата молба по отношение на използването на предоставените й средства по договора за поръчка. Вместо това, в първото по делото заседание поискала възможност да представи доказателства във връзка с поддържаното от ищеца неизпълнение на задълженията й по договора, но представените от нея /с молба от 23.10.2015г./ доказателства били „различни от заявените” – такива за извършени плащания по други правоотношения, т.е за факти, които не са надлежно въведени в процеса в предвидените за това срокове и по отношение на които не са направени възражения. Въпреки недопустимо въведените след срока за отговор защитни възражения, доказателствата били приети, а съставът на АС основал решението си на тях. 3/Относно задължението на съда да прецени всички доказателства и доводи на страните, както и ясно да посочи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка; 4/ Относно доказателствената сила на частен свидетелстващ документ. Посочва се, че в отклонение от задължителната съдебна практика /Решение по гр.д.№ 1347/11 на 4 г.о. на ВКС и цитираните в него решения/, въззивната инстанция приела, че разписките, издадени от трети лица, с които ответницата се домогва да докаже, че е изразходвала средства за промяна предназначението на закупени земеделски земи са „универсално правно средство”, предвидено в чл.77,ал.1 ЗЗД; че с тях се удостоверява предаване на суми и при липса на опровергаване на съдържанието им от ищеца, разписките удостоверяват извършените от ответницата плащания. Допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280 ГПК се поддържа и по отношение на първите три въпроса. При допълнителната предпоставка на т.2 на чл.280 ГПК се иска допускане на обжалването по въпроса: 5/С какъв документ се установява извършената промяна в статута на земеделски земи в такава за неземеделски нужди. Твърдението е, че съставът на БАС приел, че от представените по делото доказателства, съставени от [община] и неоспорени от ищеца, се установявало, че промяната на статута на част от закупените земеделски земи е извършена, с което е обоснован изводът за дължимо заплащане на разходите за това. В същото време с решението по т.д.№ 39/2010г. на Варненския АС по поставения въпрос било прието, че процедурата по промяна в статута на земеделски земи в терен за жилищни нужди приключва с издаването на индивидуален административен акт от комисията по чл.17,ал.1 ЗОЗЗ и решение за промяна предназначението по чл.24,ал.3 ЗОЗЗ.
В представеното от касаторката изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите: 1/ Извършено плащане по договор за поръчка от трето лице, без да е доказано и установено в хода на делото каква е връзката и има ли договорни отношение между третото лице и доверителя, следва ли да се приеме като основание за възстановяване на получени и неотчетени суми по договор за поръчка. Поставянето на въпроса е обосновано с това, че ищецът твърди, че сумите, са предадени на ответницата за изпълнение на поръчката, но не установява защо преводите на сумите са извършени от трето лице. Поддържа се, че ищецът е предявил права на трето лице без да установи, имал ли е договорни отношения с него, поради което и искането му е недопустимо, съответно недопустимо е и постановеното решение. Допълнителна предпоставка не е въведена. 2/На кого принадлежи тежестта на доказване, че извършеното плащане от трето лице по претенцията на ищеца следва да бъде върнато на ищеца в процеса. Трябва ли да се докаже връзката между платеца на сумата и доверителя по договор за поръчка, за да се претендира от доверителя връщане на платеното. Посочва се допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК с позоваване на Решението по гр.д.№ 1832/12г., по гр.д.№ 231/2009г., по гр.д. № 916/12г., всичките на 4 г.о. на ВКС. 3/ Когато е налице устна договорка за поръчка, но отделните правоотношения се установяват с няколко отделни нотариално заверени пълномощни, „установени” впоследствие с конкретни сделки -изповядани нотариални актове, следва ли съдът да приеме, че е налице един общ устен договор за поръчка, или следва правоотношенията между доверител и довереник да се разглеждат като няколко отделни договора за поръчка с характеристики и параметри по дадените пълномощни и изповяданите по тях конкретни сделки при допълнителната предпоставка т.3 на чл.280 ГПК, която е обоснована с тезата, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и по него няма формирана съдебна практика. Въпросът е поставен с оглед поддържаното от ответницата становище, че са сключени не един общ устен договор за поръчка, а отделни конкретни упълномощавания с посочване на конкретни параметри на сделката за всеки конкретен случай и по отделните пълномощни са изповядани отделни сделки. От това се извежда тезата, че при наличието на отделни възлагания и при липса на общ писмен договор, „не може да се установи плащане по отделните сделки с цел установяване изпълнението по конкретните договорки”; че липсата на общ писмен договор, при наличието на конкретни сделки може да „затрудни” установяването на параметрите и условията по сделката и „така несправедливо ще бъде осъден доверителят или довереника, въпреки стриктното и съвестно изпълнение на поетите ангажименти”.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е приела, че ищецът е предявил иск, с който на основание чл.284,ал.2 във вр. с чл.79 ЗЗД претендира ответницата да бъде осъдена да му върне сумата 50 000 евро, получена и неотчетена по договор за поръчка, сключен на 11.09.2006г. Мотивирала е, че договорът за поръчка е неформален и може да бъде сключен устно, с конклудентни действия и няма пречка упълномощителна сделка да се съчетае с договор за поръчка; за да се приеме, че такъв договор е налице е достатъчно по делото да се установи по безспорен начин, че ищецът е упълномощил ответника да закупи недвижим имот от негово име и за негова сметка, както и сключването на такава сделка с трети лица от ответника като пълномощник. Констатирала е, че в случая, липсва нарочен писмен договор, който да доказва процесната сделка, но наличието на облигационна връзка между страните се установява от представените по делото пълномощни с рег. № 11783/23.10.2006г., рег. № 3561/ 10.07.2006г., рег. № 10327/21.12.2006г. и рег. № 4940/19.09.2007г., както и от съдържанието на сключените въз основа на тях нотариални актове за покупка на недвижими имоти. Приела е, че от съдържанието на пълномощните се установява, че ищецът е възложил на ответницата да закупува от името и за сметка на дружеството недвижими имоти, да договаря условията по сделките /да избира имотите, да води преговори, да го представлява при сключване на сделките при нотариус, да заплаща дължимите данъци и такси, както и да го представлява пред различните органи във връзка с промяна предназначението на закупените земеделски имоти/, а от представените нотариални актове се установява, че е действала като пълномощник на ищцовото дружество. От това е изведено, че между страните е бил сключен валиден договор за поръчка. Прието е за установено, че в изпълнение на договора през периода 2006 г. и 2007г. ответницата е закупила имоти от името и за сметка на дружеството на обща стойност от 683 005,17 евро, включваща стойността на имотите и заплатените данъци, нотариални такси и други такси във връзка с придобиването им. По спорния въпрос относно размера на сумите, които са били преведени по сметката на ответницата във връзка с дадените й пълномощия, е кредитирано заключението на приетата пред въззивната инстанция съдебно-икономическа експертиза, която е установила че по сметката на пълномощника са били извършени общо 13 броя банкови преводи в евро от наредител [фирма] на обща стойност 77 5742.73 евро, наред с получената в брой сума от 13 000 евро, или общо 788 742.73 евро. Въззивната инстанция е приела, че е без значение обстоятелството от чие име са били превеждани паричните средства от ищеца, тъй като: от момента на постъпване на съответните суми по сметката на ответницата, тя изпълнявала възложените от ищеца задължения; че при получаването на сумите по банковата й сметка, за ответницата не е имало съмнение от чие име ги получава и за каква цел. Посочила е, че доводът на ответницата, че сумите били превеждани от трето на спора лице, е ирелевантен, тъй като закупувайки недвижими имоти с тези средства, тя като довереник е действала от името и за сметка на доверителя като негов пълномощник – чл.292, ал.1 ЗЗД и последиците са възникнали автоматично за доверителя; че извършените разпореждания с получените суми са в изпълнение на договор за поръчка и за тях дължи на доверителя сметка-отчет и връщане като получени в изпълнение на поръчката. Мотивирано е, че събраните по делото доказателства и изготвената от ответницата сметка-отчет през 2009г., дават основание да се приеме, че тя е изпълнила възложената й поръчка с присъщата на мандатното правоотношение отчетна сделка /даване на сметка и предаване на резултата на доверителя/, но е останала разлика, за която ответницата не е дала сметка и не е представила доказателства. Обсъдено е, че сумата, изплатена на купувачите по сключените нотариални актове възлиза общо на 683 005.17 евро, а размерът на заплатените от ответницата такси, данъци и др. разходи и разходи по промяна предназначението на част от земеделските земи е 94 354,00 евро. Обсъдено е, че ответницата е била изрично упълномощена и за извършване на промяна на предназначението на земите и в изпълнение на тези пълномощия е преупълномощила трети лица, за дейността на които е заплатила посочените в представените разписки суми. Посочено е, че по делото са представени многобройни писмени доказателства – документи, скици и пр., съставени от [община], неоспорени от ищеца, от които се установява, че промяна на статута на земята в посочените местности е извършена, което обосновава и заплащането на разходите за това. При рекапитулация на общо получени средства /788 742.73 евро/ и доказани от ответницата извършени разходи за продажна цена, данъци, такси и други /777 359.17 евро/, искът е счетен за основателен за сумата 11 383. 56 евро., за която не са представени разходо-оправдателни документи и която се дължи на основание чл.284, ал.2 вр. чл.79, ал.1 ЗЗД. За неоснователно е прието твърдението на ищеца, че от заплатените от ответницата разходи следва да се приспаднат тези по промяна предназначението на закупените земеделски земи защото били установени само с представените по делото разписки, които не са годно доказателствено средство да установява тези плащания. Мотивирано е, че разписката е универсално правно средство, предвидено в чл.77, ал.1 ЗЗД, с което се удостоверява изпълнението на поето задължение за предаване на суми; че при липса на опровергаване съдържанието й, тя удостоверява извършените от ответницата плащания. Изрично е мотивирано, че ответникът не е оспорил разписките в срока по чл.193, ал.1 ГПК, а искането за откриване на производство по оспорването им е направено за първи път във въззивната му жалба.
По искането за допускане на обжалването по касационната жалба на ищеца:
Първият и третият въпрос нямат характер на правни, а съставляват твърдения за извършени от процесуални нарушения, които не са основания за допускане на касационното обжалване, а основания за касиране на решението.
Вторият въпрос е предпоставен от тезата на касатора, че подаденият писмен отговор няма съдържанието по чл.131,ал.2 ГПК. Така формулиран той изисква преценка на съдържанието на писменото становище на ответницата по подадената искова молба и ангажираните от нея доказателства, което е дейност, който може да бъде извършена едва при допуснато касационно обжалване. С оглед на това и вторият въпрос не изпълнява условията на общо основание за допускане на касационното обжалване.
Четвъртият въпрос е общ и неконкретен, като паралелно с това неоснователно е позоваването на допълнителната предпоставка за допускане на обжалването. Отсъства противоречие на изводите на въззивната инстанция при преценката на доказателствената стойност на издадените от трети лица за спора разписки за получени суми от пълномощника с решението по гр.д.№ 1374/2011г. на ІV г.о. на ВКС. В мотивите си апелативният съд изрично е констатирал отсъствие на възражение по отношение истинността на документите.
По петия въпрос въззивната инстанция не се е произнасяла, а се е позовала на вторични документи, които според нея констатират вече настъпилата промяна в статута на земеделските земи, предмет на договора за поръчка. Правен въпрос, който не е бил въведен в предмета на спора и по който въззивната инстанция не е излагала свои правни аргументи, не може да послужи като общо основание за допускане на обжалването.
По искането на ответницата за допускане на касационното обжалване:
Отсъстват аргументи, които да сочат на вероятна недопустимост на решението на въведеното основание. Активната легитимация на ищеца се извежда от неговите твърдения и ако той поддържа, че той е носителят на претендираното материално право, въпросът за принадлежността му е въпрос на основателност, а не на допустимост на иска. Поради това не е налице хипотезата на т.1 на ТР №1/19.02.20101г. на ОСГТК на ВКС, в която касационната инстанция е длъжна да допусне решението до касационно обжалване, за да провери дали то страда от такъв порок, както и е неоснователно искането за допускане на обжалването по първия въпрос.
Неоснователността на искането за допускане на обжалването по втория въпрос произтича от отсъствието на въведената от касатора допълнителна предпоставка. Съставът на АС е приел, че източникът на доставените средства за изпълнение на поръчката от довереника е ирелевантен, тъй като довереникът дължи даване на сметка /отчетна сделка/ на доверителя. При формулирането на въпроса касаторката игнорира обстоятелството, че именно на ищеца тя е отчела извършените действия по изпълнението на договора с изготвената от нея сметка – отчет през 2009г.
Третият въпрос няма характеристиката на правен, а е основан на фактически изводи на състава на апелативния съд, които не могат да бъдат предмет на проверка в стадия на селекцията до факултативния касационен контрол. Необосновано е и наличието на допълнителната предпоставка, заявена като т.3 на чл.280,ал.1 ГПК. Приложното поле на касационното обжалване, поддържано в хипотезата на допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК предпоставя аргументирана обосновка защо и в какъв смисъл произнасянето по реда на чл.290 ГПК би допринесло за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване тълкуването на конкретна правна норма с оглед измененията в законодателството, или, че се касае за непълна или неясна законова разпоредба, по прилагането на която следва да се създаде практиката.
Неуважаването на искането за допускане на обжалването по касационните жалби на насрещните страни обуславя и неоснователността на искането на касаторите за присъждането им на разноски за производството.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 60 от 20.05.2016г. по в.гр.д.№ 54/2016г. на АС Бургас по подадените от [фирма], [населено място] и от Х. Х. Д.-Принджо касационни жалби.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: