О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 719
София, 05.07.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 234/2011 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 3882/ 28.12.2010 година на Общинска служба по земеделие /ОбСЗ/- [населено място], представлявана от Началника на службата Д.К. и приподписана от юрисконсулт Л.Г. срещу въззивно Решение Nо 548 от 25.11.2010 година по гр.възз. д. Nо 459/2010 година на ОС-Пазарджик.
С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение, е неправилно и постановено в нарушение на материалния и процесуален закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
С изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК , допустимостта на касационното обжалване се обосновава с наличие на основание по чл. 280 ал.1 и т.3 ГПК , като се поддържа , че въпросът в производството по чл. 13 ал.2 ЗВСГЗГФ компетентен ли е съда да признава правото да се възстанови правото на собственост на гори, разположени извън територията на Република България и валиден ли е постановения съдебен акт, ако няма такава компетентност, е произнесен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС – Решение Nо 361/07.05.2009 година по гр.д. Nо 706/2008 г. на ВКС-I отд., Решение 109/1997 година на ВКС-I отд., както и е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от ответниците по касация, с които защитата – адв. И. Л. АК П. оспорва наличието както на основания за допустимост на обжалването ,така и основания за отмяна на обжалваното решение
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
След преценка на доказателствата по делото и характера на заявения иск – неоценяем за установяване и прогласяване нищожност на съдебно решение и с оглед на спазения срока по чл. 283 ГПК, настоящият състав на ВКС приема , че касационната жалба е процесуално допустима.
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решение на РС-Пазарджик, постановено по гр.д. Nо 1649/2009 година по отхвърления иск на ОбСЗ- П. срещу Б. Д., А. Д. / починал в хода на делото и заменен от наследниците по закон- О. Л. Д., Б. Д., Б. Д. и Н. А. Д. – непълнолетен, действащ със съгласието на майка си Г. Г.-К./, И. Д. и К. Т. с правно основание чл. 270 ал.2 ГПК за признаване нищожност на решение по уважен иск по чл. 13 ал.2 от ЗВСГЗГФ.
За да отхвърли иска по чл. 270 ал.2 ГПК , решаващият съд е приел, че решението по чл. 13 ал.2 ЗВСГЗГФ не е нищожно, решаващият съд не е излязъл извън пределите на правораздавателната си власт , защото само установява правото на български гражданин/ в т.ч. и на тези с чието имущество е погасен държавен дълг по Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и икономическото сътрудничество между НРБ и Кралство Г. от 1964 г./ да възстанови собствеността на гори , които не са били заменени по реда на чл. 4 ал.2 от ЗВСГЗГФ, дори и когато не е възможно реално възстановява на собственост, а правоимащите собственици или техните правоприемници могат да получат само обезщетение по реда на чл. 3 ал.3 във вр. с чл.1 на ЗОСОИ и защото нищожни са само решенията постановени от незаконен състав, или извън рамката на правораздавателната компетентност на съдебния състав, или когато решението е напълно неразбираемо дори и при тълкуване не може да се извлече действителната воля, а доводи на жалбоподателя- ОбСЗ – [населено място] касаят неправилност по приложение на материалния закон.
Преценявайки наведените доводи, като и развитите от съдилищата правни съображения по дела, с които се разрешават спорове по 270 ал.2 ГПК, настоящият състав намира , че НЕ СА налице релевираните основания в рамките на приложното поле на чл. 280 ал. 1 т.2 и т. 3 ГПК.
По поставения въпрос по приложение разпоредбата на чл. 3 ал.1 във вр. с чл. 2 от ЗВСГЗГФ налице Решение по гр.д. Nо 1140/2009 г. ВКС- II отд. по чл. 290-293 ГПК , с което е прието , че чл. 2 от ЗВСГЗГФ определя приложното поле на закона от гл.т. на нормативни актове , по силата на които е извършено отчуждаването на горите , чиято собственост подлежи на възстановяване по административен или съдебен ред ,споделена от настоящия състав. В тази насока са и Решение N 474/07.07.2010 година по гр.д. Nо 917/2009 година на ВКС-I отд. и Решение Nо 998 / 07.01.2010 година по гр.д. Nо 3611/2008 година на ВКС- I отд., постановени по реда на чл. 290 ГПК .
И. в по широк план въпрос – в производството по чл. 13 ал.2 ЗВСГЗГФ компетентен ли е съда да признава правото да се възстанови правото на собственост на гори, разположени извън територията на Република България и валиден ли е постановения съдебен акт, ако няма такава компетентност обаче е неотносим към проблема за нищожността на съдебното решение. Хипотезите на нищожност за нарушена правораздавателната власт касаят произнасяне извън рамката на процеса, а не приложимостта на материално правните норми. Въпросът за правната възможност едно решение на български съд да породи последици , когато със същото се засягат вещни права извън територията на Р България, не е проблем на процесуалното право касаещи валидността на съдебното решение , като съдебен акт , а проблем на приложимостта на конкретна правна норма на материалното право, която съставлява основанието да се признае съществуването на претендираното или защитимо материално право , поради което погрешното приложение на материалната правна норма не може да се определени като нарушаване на правораздавателна компетентност и да обуслови извод за нищожност на съдебния акт.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба вх. Nо 3882/ 28.12.2010 година на Общинска служба по земеделие /ОбСЗ/- [населено място] , представлявана от Началника на службата Д.К. и приподписана от юрисконсулт Л.Г. срещу въззивно Решение Nо 548 от 25.11.2010 година по гр.възз. д. Nо 459/2010 година на ОС-Пазарджик по отхвърления иск по чл. 270 ал.2 ГПК.
Определението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :