О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 72
София, 01.02.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 395 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Б. Г. К. от [населено място], с подписано изложение от адв. Л. Г., против въззивното решение № 258 от 8 ноември 2010 г., постановено по в.гр.д. № 332 по описа на окръжния съд в гр. Ловеч за 2010 г., с което е оставено в сила решение № 161 от 27 май 2010 г., постановено по гр.д. № 194 по описа на районния съд в гр. Троян за 2007 г. за отхвърляне исковете на касатора и Г. Г. К. против Ж. “Л.” [населено място], представлявана от В. Л., за обявяване недействителността на договор от 14 март 1996 г., сключен между о. у. на О. Л. и Ж. “Л.” [населено място] за продажба на държавен имот частна държавна собственост и за заличаване на вписването му в службата по вписванията и имотния регистър.
В жалбата се сочи, че въззивното решение е недопустимо, неправилно, незаконосъобразно, нищожно и постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон, тъй като процесният договор е сключен с несъществуващ в правния мир субект Ж. “Л.-2”; във въззивното производство, без изрично съгласие на касатора, каквото се изисква по чл. 117 ГПК (отм.), е включена като страна Ж. “Л.” [населено място], спрямо която изобщо не е предявен иск; в съответните регистри няма вписано юридическо лице Ж. “Л.-2” и следователно липсва правен субект, който да придобие собствеността върху земята, а цялата официална документация на общината е с този правен субект; в процеса е съставен незаконен документ с подмяна на страните – подписан е договор между областната управа и несъществуващата страна в процеса Ж. “Л.” [населено място] за поправка на явна фактическа грешка в договора, но нов правен субект не може да се вмъкне в договора, без първоначалният договор да бъде анулиран и да се сключи договор между реални носители на права; утвърждаването с въззивното решение на нищожния акт на областния управител с включване в процеса на Ж. “Л.” [населено място], която изобщо не е страна в процеса, е незаконно и недопустимо, поради което диспозитивът на решението е нищожен; установено е със съдебно решение, че спорният имот не може да бъде отчужден, но въззивният съд не е обсъдил доводите на касатора; с въззивното решение се прави опит за скрита подмяна на страните по решения на ВКС; налице са касационните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че са налице касационните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК – при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл спрямо страна, която не е легитимна да участва в процеса, тъй като нейното конституиране не е станало по надлежния ред; ищецът претендира обявяване на нищожността на договора, сключен с несъществуваща в правния мир Ж. “Л.-2” [населено място], а въззивният съд е оставил в сила решение на районния съд спрямо Ж. “Л.” [населено място], относно която не е предявена искова претенция, поради което съдът се е произнесъл спрямо правен субект, който не по надлежния и предвиден по закона ред е включен в процеса при нарушение на съдопроизводствените правила; подмяната на страните е невъзможно да бъде извършена по служебна инициатива на съда тогава, когато е установено в процеса, че носител на спорните права не е посоченият от ищеца ответник, а трето, неучастващо в процеса лице – това лице не е привлечено за участие в процеса по надлежния ред и спрямо него въпреки това е постановено решение, което излиза извън рамките на действащия процесуален ред. Представят се едно решение на ВС и три на ВКС.
Ответникът Д, представлявана от м. на р. р. и б., чрез о. у. на о. Л. Н. Н., в отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК, приподписан от юрисконсулт В. И., сочи доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Ответникът Ж. “Л.” [населено място], представлявано от председателя В. Л., чрез процесуалния му представител адв. С. Д., в отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК, сочи недопустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК, както и липса на основание за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима – предявен е иск за нищожност на договор от 24 март 1998 г., сключен между о. у. на о. Л. и Ж. “Л.-2” [населено място] за продажба на държавен имот частна държавна собственост за сумата 9864680 неденоминирани лева.
С решението си въззивният съд приел, че ищците не са доказали основанието, водещо до нищожност на договора от 24 март 1996 г. за продажба на държавен имот, частна държавна собственост при учредено вече право на строеж върху държавна земя, като сключен в противоречие със закона – заповедта за продажбата не е атакувана и е влязла в законна сила, купувачът Ж. “Л.” е внесъл дължимите суми и е сключен договорът за продажба, спазена е предвидената от закона форма и договорът е надлежно вписан; не е установено страните да са договорили нещо различно от регламентираното в закона или сделката да е забранена от закона.
Атакуваното въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Оплакването на касатора за порок във въззивното решение се свеждат до следното – въззивният съд се е произнесъл спрямо страна, която не е легитимирана да участва в процеса, тъй като тя не е конституирана по съответния ред. Посоченото обстоятелство не съответства на действително осъществените от въззивния съд действия. Исковата молба е предявена срещу Ж. “Л.” [населено място] с искане договорът между областния управител на област Л. и Ж. “Л.-2” [населено място] да бъде обявен за недействителен като сключен в противоречие на закона и при липса на предпоставките, визирани като основание, както и да бъде заличено вписването му в службата по вписванията и в имотния регистър. С решението си първоинстанционния съд е отхвърлил претенциите на касатора против Ж. “Л.” [населено място]. Във въззивното производство нова страна не е била конституирана, нито пък е извършвана каквато и да е промяна в страните по спора. В. решение е постановено спрямо същите страни. Ето защо твърдението, че въззивният съд се е произнесъл спрямо страна, която не е била конституирана по съответния ред, не се оправдава от фактическа страна. Ако касаторът всъщност е имал предвид ефекта и последиците от договора от 26 април 2010 г., сключен между областния управител на област Л. и Ж. “Л.” [населено място] за поправка на явна фактическа грешка в договора от 1996 г., то въззивното решение страда от съвсем различен порок, който обаче не е посочен от касатора в касационната му жалба чрез поставяне на правен въпрос, обусловил решението на съда и включен в предмета на спора, отговор на който да може да бъде даден от касационния съд. Липсата на подобен въпрос не дава възможност на касационния съд да допусне касационното обжалване предвид задължителното тълкуване, дадено в т. 1 на ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК.
Изложеното по-горе прави безпредметно обсъждането на представените от касатора съдебни решения.
Ответниците не претендират заплащане на разноски за касационната инстанция, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 258 от 8 ноември 2010 г., постановено по в.гр.д. № 332 по описа на окръжния съд в гр. Ловеч за 2010 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: