О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 720
гр. София, 31.07.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 390 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № V* от 9.12.2008 год. по гр. д. № 428/2008 год. Бургаският окръжен съд, като въззивна инстанция, е отменил първоинстанционното решение от 7.05.2007 год. по гр. д. № 864/2005 год. на Бургаския районен съд и вместо него е постановил друго, с което са осъдени ответниците И. С. П., М. И. П. и Д. И. П. да предадат на П. В. Т. владението на недвижим имот пл. № 320 в кв. 13 по кадастралния план на ЗЗП м. „Ч” /„А”/, идентичен с имот пл. № 320 в кв. 13 по плана на новообразуваните имоти на същата местност, с площ 300 кв. м. и е отменен нотариалния им акт № 136/95 год.
Въззивното решение се обжалва в срок с касационна жалба от ответниците И, М. и Д. П. . Поддържат се оплаквания за недопустимост, респ. неправилност на решението по подробно изложените в жалбата съображения, с молба за обезсилването му и прекратяване на производството, респ. за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Претендират и направените по делото разноски.
В касационната жалба се съдържа изложение на основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, като се поддържа наличието на това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ищцата П. Т. , в представения писмен отговор, подаден чрез пълномощника й адвокат Н. П. , оспорва касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основанията за допускане на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да уважи предявеният срещу касаторите ревандикационен иск, въззивният съд е приел, че ищцата се легитимира като собственик на основание възстановяване по ЗСПЗЗ с представените решения на ОбСЗ на имот в м. „А”, собственост на нейната наследодателка преди образуване на ТКЗС на основание доброволна делба, в който попада процесния имот пл. № 320 по плана на новобразуваните имоти, записан на ответниците. Съдът приел, че последните не могат да противопоставят на ищцата право на собственост на основание изкупуване на имота по пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, легитимирайки се с нот. акт № 136/95 год., тъй като върху този имот не са притежавали право на ползуване, с оглед отстъпеното им такова върху различен имот пл. № 3* както и поради липсата на предвиденото в параграф 4б, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ отстояние от 10 км. от крайбрежната морска ивица.
Касаторите считат, че първият въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, е свързан с преценката на доказателствата по делото относно установеното различие в номерацията на имота по удостоверението за ползуване и по нотариалния им акт, като считат, че направеният извод е необоснован, тъй като не е кредитирано заключението на вещото лице относно това разминаване. Така поставен и формулиран този въпрос представлява по същество касационно основание за неправилност на извода поради необоснованост, съгласно чл. 281, т. 3 ГПК, поради което и не може да се обсъжда в настоящето производство. По него не са изложени съображения за наличие на основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което предполага обосноваване на други хипотези.
Същото е положението и с втория посочен като процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл – при неоспорени констатации на вещото лице по заключението и при липса на довод от страна на ищцата за различие в номерата на имота, въззивният съд е направил изводи в тази насока, без да се даде възможност на ответниците, касатори да ангажират относими доказателства за този факт, който не е бил поставен като спорен. Това оплакване също представлява касационно основание за отмяна на решението поради съществено процесуално нарушение, което в настоящето производство не може да се обсъжда. За да мотивират наличие на основание за допускане на касационно разглеждане на делото, касаторите следва да посочат освен процесуалноправният въпрос, по който съдът се е произнесъл, решавайки делото, и наличието на една от другите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставки – в случая поддържаната от тях такава по т. 3. Обосноваването на значението на горния въпрос за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото предполага излагане на съображения за необходимостта от тълкуване на неясна или непълна правна норма, липса на практика или неправилна такава, която следва да се изостави с оглед необходимостта от възприемане на различно тълкуване. Доводи в тази насока не са изложени от касаторите.
И по поставения в изложението като процесуалноправен въпрос относно определяне на правното основание на предявения иск, който според касаторите е този по пар. 4и ПЗР на ЗСПЗЗ и за предявяването на който е изтекъл преклузивния срок, не е налице обосноваване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Липсва такова и по материалноправния въпрос, свързан с приетото от въззивния съд евентуално съображение за пречка за придобиване право на собственост от ползувателите, поради местоположението на спорния имот в 10 км. зона по параграф 4б, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като оплакването им за липса на такава забрана към момента на снабдяване с нотариален акт представлява по съществото си касационно основание за отмяна поради нарушение на материалния закон, а не основание за допускане на касационното обжалване.
В заключение, касационната жалба не следва да бъде допускана до касационно разглеждане.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № V* от 9.12.2008 год. по гр. д. № 428/2008 год. по описа на Бургаския окръжен съд по подадената от И. С. П., М. И. П. и Д. И. П. от гр. Б. касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: