О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 721
София, 17.07.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 6 юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева частно гражданско дело N 143/2009 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от М. на з. и х. , гр. С. срещу решение от 13.06.2008 г. по гр. д. № 1342/2007 г. на Софийски окръжен съд, с което след като е отменено първоинстанционното по гр. д. № 22/2006 г. на Самоковски районен съд е уважен иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ като е прието за установено по отношение на касатора, че А. П. К. , Н. П. К. , и И. П. К. , праводатели на ищците, са били собственици на ливада с площ от 8 дка, в землището на гр. С., м. „Л”, индивидуализирана със съседи. Като основание за касиране на решението е направено позоваване на нормата на чл. 281 ГПК, с твърдението за необоснованост на решението – несъответствие на фактическите изводи С установените факти по делото. Поддържа се и нарушение на съдопроизводствените правила, задължаващи съда да обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Като предпоставка за допускане на касационно обжалване се сочи нормата на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, тъй като решението е постановено в противоречие с трайната практика на ВКС, че срокът на давностното владение при действието на ЗД от 1898 г. е бил 20 г.
Ответниците по жалбата я намират за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и обжалваем интерес на стойност на 1000 лв.
За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното:
За да уважи иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ предявен от Д. П. , Х. Ф. и Н. И. срещу министерство на з. и горите, гр. С., съдът е приел за установено, че наследодателите на ищците – братя А, И. и Н. К. са били собственици на описания имот към момента на образуване на ДЗС в гр. С.. Позовал се е на писмените доказателства – удостоверение от 21.02.1992 г. издадено от община С., в което е удостоверено, че в регистъра от 1934 г. имотът е бил записан като собствен на братя К. Приел е, че владението на имота до обобществяването му от наследодателите на ищците е доказано от събрани гласни доказателства.
Спорът между страните е породен от това, че в полза на ответника е бил възстановен земеделски имот с площ от 510 дка в м. Луковица, като възстановеният на ищците попада в обхвата на възстановения на ответниците имот. Държавата е придобила имот от 510 дка на основание извършено отчуждаване за държавни нужди с Указ № 34 (няма данни за годината на издаването му). По косвени данни указът е от 1928 г., което се установява от приет като доказателство списък на собствениците, от които са отчуждени имоти на това основание, техните размери и определените обезщетения. В този списък (л. 65 по гр. д. № 22/2006 г.) под № 41 е записано – Б. К. , а като площ на отчуждения имот – 2 дка. Отчуждените за държавни нужди имоти са били в м. Бельова черква” и „Л”, които са съседни. Касаторът не е установил този имот да е част от възстановения на ищците. Той и не съответства по площ на него.
Съдът е изградил правните си изводи на доказателства, които установяват, че към 1934 г. и след това към 1943 г. ищците са били собственици на имота предмет на иска. В приетото като доказателство удостоверение № 775 от 21 . … .1934 г. издадено от самоковското общинско управление е установено, че по основната данъчна книга на името на братя К е записана една ливада от 8 дка, описана с граници – съседи Г. , К. , К. и н-ци на В. , а към датата на издаване на удостоверението, т. е. 1943 г. – от всички страни държавно депо.достовереното не е опровергано с други доказателствени средства, поради което съдът обосновано е приел, че този имот не е бил отчужден в полза на държавата през 1928 г. и не е част от имот възстановен на ответника.
Преценката на доказателствата е направена в съответствие с изискванията на чл. 188, ал. 1 ГПК и при спазване трайната практика на ВКС по приложението на процесуалния закон, поради което не е налице първото релевираното основание за допускане на касационно обжалване.
Съответства на доказателствата по делото изводът на съда, че наследодателите на ищците са придобили имота на основание наследяване и давностно владение. Владението е установено преди 1934 г., което следва от записването в регистъра през 1934 г., че имотът се води на братя К, а основанието за придобиването му е наследяване. При направено позоваване на този придобивен способ е достатъчно да се установи началния и крайния момент на осъществяването му.становено е и това, че владението е продължило в определения от закона срок от 20 години. Материалноправният въпрос относно придобиване вещни права на основание давностно владение осъществявано при действието на ЗД от 1898 г. е решен в съответствие с трайната практика на ВКС, поради което не е налице основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕДОПУСКА касационно обжалване на решение от 13.06.2008 г. по гр. д. № 1342/2007 г. на Софийски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: