4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 722
София, 10.10.2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 267 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. С. Е. против решение № 626 / 08.12.2011 год. по гр.д.№ 996 / 2011 год . на Благоевградски окръжен съд , с което е потвърдено решение № 3710 / 06.07.2011 год. по гр.д.№ 958 / 2009 год. на Районен съд –Разлог , с което са отхвърлени предявените от касатора против М. Х. Х. обективно кумулативно съединени искове , с правно основание чл.422 вр. с чл.124 ал.1 ГПК и чл.86 ал.1 ЗЗД , за установяване вземане на Н. Е. към М. Х. на основание запис на заповед от 29.02.2008 год. , в размер на 18 000 лева и за осъждането на ответника да заплати на ищеца обезщетение за забава в издължаване на главницата по установителния иск, в размер на 4 164,42 лева, за периода 30.03.2008 год. и до предявяването на исковата молба . Касаторът оспорва правилността на решението, като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано . Намира изводите на съда за липса на каузално правоотношение ,в обезпечение на което е издадена процесната запис на заповед , в логическо несъответствие с установените по делото факти и конкретно с твърдените от самия ответник и доказани частични погашения на сумата по записа на заповед . В изложението на основанията за допустимост на касационното обжалване сочи хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК .
Ответната страна – М. Х. Х. – не е взел становище по касационната жалба .
Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , констатира , че касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна, в срока по чл.283 ГПК и е редовна с оглед изискванията на чл.284 ГПК, като е насочена срещу валиден и допустим въззивен съдебен акт .
По допускане на касационното обжалване настоящият състав прецени следното :
Предявявайки установителен иск по чл.422 ГПК , за установяване задължение на ответника въз основа на запис на заповед от 29.02.2008 год. , самият ищец е заявил наличието на каузални правоотношения с физическото лице М. Х. , в обезпечение на задължения на същото по които е издаден менителничния документ : договор за заем, за сума от 3 000 лева и остатъчна цена на доставено от ищеца на ответника брашно , в размер на 15 000 лева . Ответникът е оспорил твърдените от ищеца каузални правоотношения , като кумулативно е противопоставил извършени частични плащания , на основание записа на заповед от 29.02.2008 год. / 14 бр. разписки , две от които с непотвърдена категорично автентичност за подписа на ищеца / , но твърдейки , че менителничния ефект е издаден в обезпечаване „ задължаването му към ищеца за бъдеща съвместна търговска дейност / откриване на собствена фурна /„ . Само по себе си възражението не конкретизира ясно договорно основание на извършените частични погашения , но потвърждава обезпечителна функция на менителничния документ .
За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства / 12 бр. разписки с потвърдена автентичност на подписа на ищеца като издател , за сума от 6 412,34 лева / и свидетелски показания , се установява възникнало между страните правоотношение по договор за заем , за сума от 3 000 лева, задължението за връщане на която е погасено с извършените частични плащания , надхвърлящи размера от 3 000 лева . Пак въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото , въззивният съд е счел , че договор за търговска продажба на брашно се установява сключен , но между ищеца и търговското дружество, представлявано от ответника – „ Зърнени храни „ / с неустановена по делото правноорганизационна форма като търговско дружество / , [населено място] . Съдът е изложил съображението, че записа на заповед може да се издаде и в обезпечаване задължението на трето, а не на издателя му лице , но такова твърдение за съдържанието на каузално правоотношение с ответника ищецът не е заявил , а и не се доказва .
В изложението по чл. 284 ал.3 вр. с чл. 280 ал.1 ГПК касаторът е поставил следния процесуалноправен въпрос : Установеното частично плащане на ответника на същото основание , не съставлява ли признание на иска по основание , освобождаващо ищеца от задължението да доказва това основание и за цялото вземане . Въпросът е непрецизно поставен . Не става ясно кое правно основание , като съвпадащо основание на предявения иск и частичните плащания , касаторът визира . Такова общо формално основание е само записа на заповед, но при различие в твърденията на страните за каузалното правоотношение , което обезпечава . От друга страна, частичните плащания по записа на заповед, при оспорено от ответника твърдение на ищеца за паралелните каузални правоотношения ,които менителничния ефект обезпечава, са съобразими по различен начин с оглед мотивите на въззивното решение , което приема за доказано каузалното правоотношение по договор за заем и недоказано каузалното правоотношение по договор за търговска продажба . Транспониран към процесния спор въпросът очевидно се отнася до това : извършените от ответника частични погашения с основание записа на заповед / тъй като това е само съвпадащото формално правно основание в становищата на страните / не съставляват ли признание за каузалните правоотношения , твърдяни от ищеца и досежно цялото претендирано вземане . По отношение на частта от въззивното решение, с което е прието за установено възникнало каузално правоотношение по договор за заем между страните, обезпечено със записа на заповед и задължението на заемателя – ответник по което е погасено с частичните му плащания , така поставен въпросът е неотносим . Въззивният съд е приел доказано това основание , а по отношение прихващане на частично платеното от ответника, като погашение на задължението по договора за заем , обосновало на това основание отхвърляне на иска по чл.422 ГПК в тази му част, касаторът не е формулирал правен въпрос .
Досежно отреченото като доказано по твърдението на ищеца каузално правоотношение по договор за търговска продажба и ако би се приело прецизирането му , така поставеният въпрос е правен въпрос, по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК, тъй като въззивното решение е мотивирано с установените по делото факти относно връзката между абстрактното / по записа на заповед / и твърдените от ищеца каузални / по договори за продажба и заем / правоотношения , като обезпечени със записа на заповед . Не се явява, обаче, обоснован допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК .Налице е непротиворечива съдебна практика – решения постановени по реда на чл.290 от ГПК, съгласно които в хипотезата на предявен иск за вземане , основано на запис на заповед , ищецът / кредитор / следва да докаже фактите от които вземането му произтича , респ. твърдяното каузално правоотношение и задължението по него – изискуемост и размер, а ответникът / длъжник / – да изчерпи и докаже възраженията си срещу вземането , които могат да бъдат абсолютни / срещу формата или съдържанието на документа / или лични , основани на отношенията му с кредитора / реш. № 31 от 05.04.2012 год. по т.д.№ 55 / 2011 год. на ІІ т.о. на ВКС ; реш.№ 105 от 03.07.2012 год. по т.д. № 564 / 2011 год. на ІІ т.о. на ВКС ,съдържащо и обобщение на съдебната практика по въпроса /. Според възприетото в тези решения , при възникнал спор, всяка от страните следва да докаже твърдените от нея факти и обстоятелства , от които извлича изгодни за себе си правни последици . Обстоятелството, че ответникът е погасявал задължение по записа на заповед, но при твърдение за „ каузално правоотношение „ различно от твърдяното от ищеца, не освобождава последния да докаже каузалното правоотношение , което сам твърди и задължението на ответника по същото . Не съществува причина така утвърдилата се непротиворечива съдебна практика да бъде променяна или осъвременявана , в който смисъл и отговора на зададения въпрос не се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280 ал.1 т.3 ГПК вр. с т.4 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк. дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС .
Водим от горното , състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 626 / 08.12.2011 год. по гр.д.№ 996 / 2011 год . на Благоевградски окръжен съд .
Определението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :