О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 719
София, 10.10.2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 173 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против постановеното на 17.10.2011 год. решение на Варненски апелативен съд по т.д. № 219 / 2011 год., с което е потвърдено решение на Варненски окръжен съд № 660 / 21.12.2010 год. по т.д.№ 323 / 2010 година , с което са отхвърлени предявените от касатора против [фирма] и [фирма] обективно кумулативно съединени искове , с правно основание чл.329 ТЗ вр. с чл. 99 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД ,за солидарно осъждане на ответниците да заплатят главница от 81 000 лв./ цена на електромери / и обезщетение за забава в издължаването й – 54 124,68 лева. Касаторът оспорва правилността на решението, като постановено в противоречие с материалния закон относно фактическия състав на договора за цесия и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила , при ценене доказателствената сила на представени по делото писмени документи . В изложението на основанията за допустимост на касационното обжалване сочи хипотези на чл.280 ал.1 т. 1 и т.3 от ГПК .
Ответните страни – [фирма] и [фирма] – оспорват касационната жалба , като намират,че касаторът не е формулирал ясен материалноправен или процесуалноправен въпрос,по който въззивният съд да се е произнесъл с решението си и по отношение на който да са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК вр. с ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1/ 2009 год . на ОСГТК на ВКС . Намират, че въззивното решение не противоречи , а е в унисон с цитираната съдебна практика, макар същата да не касае същината на спора , концентриран върху противопоставимостта на договора за цесия, легитимиращ касатора като ищец , спрямо длъжника , праводател на конституираните по спора солидарни длъжници . Относно преценката на доказателствената сила на документите, представени в установяване уведомяването на длъжника, ответните страни считат, че се касае за фактологично обусловен въпрос и проверката на решението в тази му част е предмет на производството по същество и на основанията по чл. 281 т.3 ГПК . [фирма] претендира и юрисконсултско възнаграждение за защита в касационното производство .
Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , констатира , че касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна, в срока по чл.283 ГПК и е редовна с оглед изискванията на чл.284 ГПК, като е насочена срещу валиден и допустим въззивен съдебен акт .
По допускане на касационното обжалване настоящият състав прецени следното :
Ищецът [фирма] е предявил обективно и пасивно субективно съединени искове срещу [фирма] и [фирма], в качеството им на правоприемници на [фирма] , за вземане и обезщетение за забава в издължаването му, легитимирайки се с договор за цесия от 22.02.2010 год. , с цедент [фирма] , което дружество е придобило вземането по главния иск също с договор за цесия от 24.11.2004 год. , с цедент [фирма] .Последното дружество е страна –продавач по договор за търговска продажба на електромери , сключен с праводателя на ответниците – [фирма] , в качеството на купувач . За уведомяване на длъжника – купувач относно извършената първа цесия ищецът представя писма , заверени с печат на [фирма] ,с входящ номер и дата, но без посочване име и длъжност и без подпис на уведоменото лице . Тези писма , на основание чл. 183 предл. второ ГПК , са изключени от доказателствата по делото от първоинстанционния съд / опр. от с.з. на 13.12.2010 год. . . Идентично оформени за получаването им , но с печат на [фирма] и [фирма] , са и писмата за втората извършена цесия , с цедент [фирма] .
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете с правно основание чл.327 ТЗ вр. с чл.99 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД , споделяйки извода , че извършеното на 07.03.2005 год. от [фирма] плащане на цената на доставените електромери на продавача по сделката – [фирма] е погасило задължението на купувача , а извършените цесии ,първата от които предхождаща плащането , са му непротивопоставими като длъжник , тъй като не е доказано уведомяването му за същите . За последното въззивният съд е изложил мотива, че поставянето на печат от адресата – длъжник ,с входящ номер и дата на уведомителното писмо, но без подпис на длъжностно лице на същия , приело документа, не доказва надлежно уведомяване за прехвърляне на вземането на друг кредитор . Неуведомяването е разгледано ценейки документа в съответствие с останалия доказателствен материал по делото, събиран във връзка с оспорването . Въззивният съд ,обаче,е развил основен извод за неоснователност на исковете, позовавайки се на чл.4.2 от сключения договор за търговска продажба между [фирма] и [фирма] , според който страните са договорили непрехвърлимост на вземането . Приемайки цесионера [фирма] , както и последващия и настоящ касатор – [фирма] за недобросъвестни , като известени за тази договорна клауза , на основание чл.99 ал.1 ЗЗД въззивният съд е формирал изводо , че същите не могат да извличат благоприятни последици от собственото си неправомерно поведение .При наличието на изричната договорна клауза за непрехвърлимост на вземането по сделката, длъжникът е в правото си да откаже да изпълни ,освен на страната кредитор по същата , както е и сторил .
В обосноваване допустимост на касационното обжалване в хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК , касаторът не формулира конкретен правен въпрос, най-общо позовавайки се на постановяване въззивното решение в противоречие с казуална съдебна практика , относима към хипотеза на чл.280 ал.1 т.2 ГПК ,а не сочената по чл.280 ал.1 т.1 ГПК , по въпроса за елементите на фактическия състав на цесията , при осъществяване на които същата произвежда действие между страните – цедент и цесионер .Счита, че в противоречие с реш.№ 1279 / 12.11.1996 год. по гр.д.№ 29 / 1996 год. на V г.о. на ВКС , реш. № 244 / 23.01.1960 год. по гр.д.№ 8461 / 1959 год. на ІІІ г.о. на ВКС и реш.№ 173 / 15.04.2004 год. по гр.д.№ 788 / 2003 год. на ТК на ВКС , въззивният съд е приел, че уведомяването на длъжника е елемент от фактическия състав, без който цесията не произвежда действие между страните . Формално се позовава на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса относно цененето , като надлежно установяващи уведомяването на длъжника за извършената цесия , на представените и коментирани по-горе уведомителни писма .
Изводимият от съдържанието на приложението по чл.284 ал.3 ГПК материалноправен въпрос , относно фактическия състав на договора за цесия, при осъществяване на който същият произвежда действие между цедента и цесионера , не съставлява правен въпрос , по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК , във връзка с т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС , тъй като не е включен в предмета на спора, нито е обусловил решаващите изводи на въззивния съд . Последният не е отрекъл действието на договорите за цесия между страните по същите , вкл. при извършеното плащане от праводателя на ответниците спрямо първоначалния кредитор [фирма]. Предвид неустановено уведомяване на длъжника е направил извод за непротивопоставимост на цесиите спрямо същия , на основание чл.99 ал. 4 ЗЗД , с оглед което и зачел погасителния ефект на извършеното от него плащане, макар след сключване на първия цесионен договор. В този си извод, въззивното решение не се явява в противоречие с приложената казуална съдебна практика, принципно относима към хипотеза на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК . Следва да се съобрази и обстоятелството, че неуведомяването на длъжника , респ. правните последици на чл.99 ал.4 ЗЗД , не са основния решаващ за изхода на делото въпрос , а по съпътствуващите мотиви за непротивопоставимост на длъжника на договорите за цесия, предвид изрично уговорената между него и кредитора, по договора от който произтича цедираното вземане, непрехвърлимост на същото / чл.4.2 от договора вр. с чл.99 ал.1 ЗЗД / касаторът не е формулирал и обосновал по допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК , съответен правен въпрос .
Относно доказателствената сила на представените писмени доказателства за уведомяването на длъжника за извършените цесии , касаторът не е формулирал конкретен процесуалноправен или материалноправен въпрос . Цялостната преценка относно установяване уведомяването на длъжника , респ. правилността й , с оглед всички обстоятелства по делото , както е процедирал въззивния съд , е предмет на проверка за правилност по чл. 281 т.3 ГПК. Не са изложени обстоятелства в обосноваване допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК – неясна или непълна процесуалноправна или материалноправна норма, по приложението на която е налице противоречива съдебна практика или непротиворечива, но неправилна и подлежаща на преодоляване или осъвременяване такава , съгласно т.4 на ТР № 1/2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС.
С оглед преждеизложеното липсват предпоставки за допускане на касационното обжалване, като предвид изхода на касационното производство касаторът следва да заплати на ответната страна [фирма] юрисконсултско възнаграждение за изготвяне отговор на касационната жалба , без явяване в съдебно заседание , в размер на 2 364 лева, съгласно чл.9 ал.1 вр. с чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1 / 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения .
Водим от горното , Върховен касационен съд , второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 214 / 17.10.2011 год. по т.д.№ 219 / 2011 год. на Варненски апелативен съд .
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] сумата от 2 364 лв. – юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78 ал.8 вр. с ал.3 ГПК .
Определението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :