О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 723
гр. София 06.07.2010 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 17 юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 787 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от ищците И. Б. Х., Н. Д. Х. и Н. Д. Ю. срещу решение от 26.11.2009 г. по гр.дело № 1791/2008 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решението от 27.12.2007 г. по гр.дело № 5863/2006 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от жалбоподателите иск срещу С. С. Д., С. С. С. и В. С. Д. с пр.осн.чл.97,ал.1 от ГПК/отм./, вр. чл. 79 от ЗС за установяване правото на собственост върху недвижим имот, представляващ имот пл. № 1* парцел ****span>XV от кв. 13 по плана на с. М. с площ от 800 кв.м. Жалбоподателите мотивират доводи за неправилност на обжалваното решение, като незаконосъобразно, необосновано и постановено при нарушение на процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба поддържат, че въззивния съд е разрешил правните въпроси, свързани с приложението на чл. 68, 69 и чл. 79 от ЗС и по-точно кога може да се приеме за оборена презумпцията, заложена в чл. 69 от ЗС, за възможността владението на един имот да се осъществява чрез другиго, за съобразяване на вътрешните отношения между лицето, което е придобило имота по наследство и лицето, упражняващо фактическата власт върху същия имот, за възможността за противопоставяне на владение помежду им, както и по въпроса ако са налице противоречия в показанията на различните свидетели по какъв начин съдът трябва да извърши преценка на достоверността на отделните, различни по своята същност свидетелски показания, достатъчно ли е само да посочи, че приема едните показания за достоверни, а на другите не дава вяра. Въпросите, свързани с цитираните текстове от ЗС според жалбоподателите касаят осъществяването на елементите от фактическия състав на придобивната давност.
Жалбоподателите считат, че процесуалноправния въпрос относно начина по който съдът е извършил преценка на събраните по делото доказателства и по-специално на показанията на разпитаните свидетели е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Цитирано е решение № 87/04.09.58 г. по гр.д. № 55/58 г. на ОСГК.
Според жалбоподателите правните въпроси относно елементите от фактическия състав на придобивната давност са решени в противоречие с практиката на ВКС. Цитирано е решение № 803/21.10.94 г. по гр.д. № 662/94 г. на ВКС I г.о. Освен това поставените правни въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал. 1,т.3 от ГПК.
Ответниците по жалбата С. С. Д., С. С. С. и В. С. Д. не са изразили становище по жалбата.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежни страни в процеса и е процесуално допустима.
Обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване по следните съображения:
За да отхвърли предявения положителен установителен иск за собственост от жалбоподателите като неоснователен съдът е приел, че спорния имот е бил част от парцел ****span>V-151 с площ от 4450 кв.м. в кв. 20 по регулационния план на с. М. от 1949 г.. Последния е бил съсобствен между С съпругата му Ц. К. Д. от една страна и М. Д. Х. и съпругата му В. Т. Х. при равни дялове от съсобствеността. Със съдебно решение от 29.10.1970 г. по гр.д. № 2608/70 г. на СРС е допуснато да се извърши съдебна делба на парцел ****span>V-151 между посочените съсобственици при равни дялове. Възоснова на съдебна спогодба, постигната по същото дело с протокол, вписан в книгите за вписване на 05.06.72 г. съсобствения парцел ****span>V-151 е бил разделен и в дял на М. Д. Х. и В. Т. Х. е поставена част от имота с площ от 2350 кв.м., отразен в кадастралния план като имот пл. № 1* а по регулационния план от 1971 г. за имота е отреден парцел ****, отразен в спогодбата като парцел ****span>XI и парцел ****span>IX за озеленяване, отразен в спогодбата като парцел ****span>XII. С частично изменение на ЗРП, одобрено със заповед № 308/22.07.81 г. парцел ****span>IX е разделен на парцел ****span>IX за озеленяване и спорния имот – парцел ****span>XV-177 с площ от 900 кв.м. Прието е от съда, че процесният парцел ****span>XV-177 е собственост на М. Д. Х. и съпругата му В. Т. Х. и че не е установено първоначалният ищец Д. Х. П. – починал в хода на делото и наследодател на жалбоподателите да е владял имота с намерение да го свои само за себе си за период от време от 10 години, за да се легитимира като собственик на основание придобивна давност по чл. 79 от ЗС. Съдът е приел, че първоначалният ищец е бил държател на имота и че не е доказана промяна на намерението да държи вещта като своя. Прието е също, че не е установено до смъртта на М. Х. на 19.05.1992 г. първоначалният ищец да е манифестирал спрямо собственика субективното намерение да държи процесния имот само за себе си явно и несъмнено за период от време от 10 години. След смъртта на М. Х. процесния имот е наследен от неговия брат Д ответниците по иска, като деца на брат му С. Д. Х. , като безспорно е установено, че М. Х. не е имал свои деца. При наследствена съсобственост съдът е приел, че съсобственикът, който ползва целия имот го държи за себе си и за другите съсобственици, като е владелец на своите идеални части и държател на идеалните части на останалите съсобственици. Прието е, че първоначалният ищец не е доказал промененото намерение спрямо останалите съсобственици, а именно да владее само за себе си целия имот явно и несъмнено за период от десет години след смъртта на М. Х. Ищецът Д. Х. П. е починал на 18.10.2005 г. и е оставил за свои наследници съпругата И, Н. Х. –син и Н. Ю. При тези съображения съдът е отхвърлил установителния иск за собственост с пр.осн.чл.97,ал.1 от ГПК/отм./ като неоснователен.
Неоснователни са доводите на жалбоподателите, че поставените правни въпроси по приложението на чл. 68, чл. 69 и чл.79 от ЗС са решени в противоречие с практиката на ВКС. За да е налице това основание за допускане на касационно обжалване правните въпроси, които са от значение за изхода на делото следва да са разрешени в противоречие с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС, на тълкувателни решения и постановления на Пленума на ВС или решение, постановено по реда на чл.290 от ГПК. В настоящият случай жалбоподателите не са посочили задължителна практика на ВКС, съответно на ВС, в противоречие с която са разрешени поставените правни въпроси. Следователно не се установява основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1,т. 1 от ГПК. В изложението е цитирано решение № 803/21.10.94 г. по гр.дело № 662/94 г. на ВКС I г.о. С решението е изразено становище на състав на ВКС за възможността да се придобие владение със съгласието на предишния владелец, че не е необходимо съгласието да бъде дадено в някаква форма, тъй като то не е правна сделка, която поражда, изменява или погасява права и задължения. Според решението вещно право на строеж се придобива чрез правна сделка с административен акт или по закон, като е прието и че то може да бъде придобито по давност. Така посоченото решение на състав на ВКС не е постановено по идентична или сходна хипотеза с настоящата. Освен това с обжалваното решение въззивният съд не се е произнесъл по правните въпроси, които са били разрешени с решението на ВКС, включително и по въпроса за придобиване на владение със съгласието на предишния владелец. С оглед на това съдът намира, че не се установява наличието на основание за допускане на касационно обжалване и по чл.280, ал.1, т. 2 от ГПК – правните въпроси да са решени в противоречие с решение на ВКС, постановено по отменения ГПК по същите правни въпроси.
По поставения процесуалноправен въпрос относно начина по който въззивният съд е извършил преценка на събраните по делото доказателства и по-специално на показанията на разпитаните свидетели съдът намира, че същият не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. С решение № 87/04.09.1958 г. по гр.д. № 55/58 г. на ОСГК е прието, че когато двама свидетели дадат противоречиви показания съдът трябва да положи усилия да разкрие кой от тях говори истината и след като прецени правдоподобността и достоверността на твърденията им с оглед на самите тях и на останалите данни по делото мотивирано да каже на кого от двамата дава вяра и в резултат на това да приеме за установено едното или другото твърдяно обстоятелство. Със същото решение е прието, че само за това, че единият свидетел твърди противното на това, което казва другият свидетел не може да се приеме, че казаното от последния не отговаря на истината. Поставеният процесуалноправен въпрос от жалбоподателите по приложението на чл. 188, ал. 1 от ГПК/отм./ е решен от въззивния съд по аналогичен начин.
Относно формулираните правни въпроси съдът приема, че не се установява и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Разглеждането на правните въпроси по приложното поле на чл.68, чл.69, чл.79 от ЗС, на чл.188,ал.1 от ГПК/отм./ няма да допринесе за промяна на създадена, поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Правните въпроси не са от значение за развитието на правото, тъй като правните норми на чл. 68 ЗС, чл. 69 ЗС, чл.79 от ЗС, съответно на чл.188,ал.1 от ГПК/отм./ са пълни и ясни и по приложението им е налице обилна и непротиворечива съдебна практика.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
Не допуска касационно обжалване на решение от 26.11.2009 г. по гр.дело № 1791/2008 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: