О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 724
София, 01.07.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юни двехиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 545/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от С. Д. С. от гр. М. чрез процесуален представител адвокат К против въззивно решение на Окръжен съд-Монтана, граждански състав, постановено на 8.12.2008 г. по гр. д. № 256/2008 г.
Касаторът е изложил съображения за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – основания за отмяна по чл. 281 ГПК.
Представено е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване на решението, с позоваване на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК с разбирането, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, засягащ особено важни права на детето, а именно правото му да живее при родителя и в среда, която е най-благоприятна за него и която ще способства за правилното му развитие и възпитание, по който въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд-раздел ІІ от ППлВС № 1/74 г. по гр. д. № 3/74 г.
С частна жалба касаторът е обжалвал разпореждането на Окръжен съд-Монтана от 13.02.2009 г. по гр. д. № 256/08 г. за издаване по молба на С. Д. С. изпълнителен лист на основание невлязлото в сила решение относно предоставянето от въззивния съд на упражняването на родителските права спрямо детето Т. С. С.
Ответницата по жалбите С. Д. С. не е изразила становище.
От страна ДСП – Монтана не е изразено становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
Частната жалба също е подадена в срока по чл. 407, ал. 1 ГПК.
При преценка за допустимост на обжалването пред Върховния касационен съд въз основа на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се констатира следното:
След отмяна на решението на районния съд относно упражняването на родителските права по отношение роденото от брака дете Т въззивният съд се е произнесъл по съществото на спора, като е предоставил упражняването на родителските права спрямо детето на майката С. Д. С. , определил е режим на лични взаимоотношения на бащата с детето, осъдил е бащата да заплаща месечна издръжка на непълнолетното дете, присъдил е държавна такса и разноски по делото.
Според разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, като го е решил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Действително е съществен материалноправен е въпросът за конкретните критерии, решаващи за преценката на съда на кого от бившите съпрузи и родители следва да се предостави упражняването на родителските права съобразно интересите на детето. В подкрепа на заявеното основание за допустимост на обжалването касаторът, обаче, не е изложил и обосновал конкретните си аргументи в подкрепа своето твърдение, че по този съществен въпрос въззивният съд е постановил своето решение в противоречие с практиката на Върховния касационен съд освен посочване на общи принципи, които не могат да заместят липсващото изложение.
По посочения съществен материалноправен въпрос въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК в аспект на разрешенията, дадени с раздел ІІ на ППлВС № 1/74 г.
Вярно е точно обратното.
Съобразно особеностите на конкретния случай и в съответствие с интересите на двете деца е преценката на съда, че децата на страните – непълнолетният Т. и малолетният Й. -следва да израстват и да се развиват заедно, а упражняването на родителските права и на двете деца следва да осъществява тяхната майка. Правният си извод съдът е обосновал съобразно изискванията на ППлВС № 1/74 г. и изисквания на процесуалния закон – чл. 188, ал. 1, и ал. 2 ГПК /отм./.
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
По частната жалба:
Доводът на касатора е, че неправилно съдът е приел, че решението му в частта относно упражняването на родителските права спрямо детето Й. С. С. е осъдително.
С оглед изхода на делото по отношение на касационната жалба основателността на частната жалба срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист следва да се остави без уважение, тъй като е безпредметна.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд – Монтана от 8.12.2008 г. по гр. д. № 256/23008 г. по касационна жалба от С. Д. С. от гр. М., ж. к. „П”, бл. 5, ет. 9, ап. № 33.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на С. Д. С. против разпореждане на Окръжен съд-Монтана от 13.02.2009 г. за издаване изпълнителен лист в частта на решението относно предоставяне упражняването на родителските права по отношение непълнолетния Т. С. С.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: