О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 725
София, 12.07.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на седми юли , две хиляди и десета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 101/2010год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Р” Е. , гр. С. чрез пълномощника Л. Д. срещу решение от 30.10.2009 год. по гр. д. № 8157/2009 год. на СГС , ІVД състав , с което след като е отменено решението на Софийския районен съд по гр.д. № 10 199/2009 год. е постановено ново решение, с което е отменена заповедта на П. на „Р” Е. , с която е прекратено трудовото правоотношение на Д. В. Ч. , същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „журналист” в „Референдум М. ” Е. и дружеството е осъдено да й заплати на осн. чл. 344,ал.1,т.3 КТ сумата от 2 200 лв., обезщетение за незаконно уволнение за 6 месеца, заедно със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба -16.02.2009 год., до окончателното и изплащане.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост /касационни основания за отмяна по чл. 281,т.3 ГПК/ . Иска се въззивното решение да бъде отменено изцяло и вместо него да се постанови ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
Ответницата по касация Д. В. Ч. от гр. С. оспорва както допустимостта на касационното обжалване , така и основателността на касационната жалба по същество, в писмен отговор по делото.
С представеното по делото изложение по чл. 284,ал.3 т. 1 ГПК касаторът сочи, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос настъпила ли е преклузия по отношение на на ответното дружество в производството пред първата инстанция за представянето на доказателствата по чл. 190 ГПК заедно с отговора на исковата молба , подаден на 21.05.2009 год. или към кой момент по делата разглеждани по реда на „бързото производство” на ГПК се преклудира възможността страните да сочат доказателства. Счита, че този въпрос се решава противоречиво от съдилищата . В тази връзка се позовава на Р № 60/12.10.2009 год. по гр. д. № 10197/2009 год. на СРС , за което твърди, че е влязло в сила. С оглед на това моли касационното обжалване да бъде допуснато на осн. чл. 280,ал.1,т.2 ГПК. Развива доводи, че формулираният процесуалноправен въпрос е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото, поради което моли касационното обжалване по този въпрос да бъде допуснато и на осн. чл. 280,ал.1,т.3 ГПК. Счита, че на това основание следва да бъде допуснато касационно обжалване и по материалноправния въпрос относно извода на съда , че съкращаването на щата в ответното дружество не било доказано по делото , въпреки , че към исковата молба е приложена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение тоест по въпроса следва ли факта на съкращаването в щата да се установява с изрична заповед на работодателя за утвърждаване на щатно разписание.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуална допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата , обусловена от редовността й, при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК. На първо място жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото. Освен това този въпрос следва да е разрешен при условията на посочения от касатора допълнителни критерии – в случая този по чл. 280,ал.1, т.2 и 3 ГПК.
Касаторът не установява визирания от него процесуалноправен въпрос да е разрешаван противоречиво от съдилищата. Липсват данни представеното по делото решение № І* от 12.10.2009 год. по гр.д. № 10197/2009 год. на СРС , където според касаторът въпросът е бил решен по различен начин, да е влязло в сила. С оглед на това същото не представлява част от съдебната практика . Не е налице и второто основание за допустимост на касационното обжалване. Съгласно т.3 от ТРОСГКТК № 1/2009 год. на ВКС правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената неправилна съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменение в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви за да се създаде съдебна практика по прилагането им.
В случая не са налице и двете хипотези , които формират общото правно основание по чл. 280,ал.1,т3 ГПК. Повдигнатия процесуалноправен въпрос е във връзка с нова правна уредба и практиката по приложението й, доколкото е създадена такава, не следва да бъде изменяна или осъвременявана. Същевременно повдигнатия процесуален въпрос касае процесуални норми, които са ясни и не се налага тяхното специално тълкуване. Доколкото в главата „бързо производство” няма специални разпоредби досежно действията на съда след извършването на проверка за редовността на исковата молба и допустимостта на иска и приемането молбата , следва да се приложат общите разпоредби на чл. 131 ГПК и чл. 133 ГПК. Съобразно първия законов текст съдът следва да изпрати препис от нея и приложенията като укаже на ответника в срок да представи отговор на исковата молба със съдържанието на чл. 131,ал.2 ГПК. В посочения срок заедно с писмения отговор ответникът следва да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще установява с тях. При неизпълнение на това указание в посочения срок ответникът губи правата си по чл. 133,ал.2 ГПК в това число и да представя и събира доказателства по делото. Такава е била и позицията на въззивният съд в обжалваното решение. В случая доказателствата, които съдът е изключил от доказателствения материал по делото са представени с писмения отговор на ответника, който обаче е бил подаден едва на 21.05.2009 год. вместо на 30.04.2009 год., когато изтича дадения му от съда едномесечен срок и правото да иска тяхното приобщаване към доказателствения материал по делото е преклузирано. Отделно от това, в случая разпоредбата на чл. 190 ГПК не намира приложение, доколкото тези доказателства са извън поисканите от ищцовата страна по реда на чл. 190 ГПК.
Същевременно основанието по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК не е налице и по отношение на формулирания от касатора материалноправен въпрос. По този въпрос има създадена трайна съдебна практика , която правилно приема, че съкращаването в щата следва да бъде доказано в процеса, доколкото това е основанието за извършване на уволнението и неговото обективно съществуване следва да се установи с доказателства, извън представената заповед за уволнение. Тази практика не се нуждае от промяна или осъвременяване.
По изложените съображения касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 30.10.2009 год. по гр. д. № 8157/2009 год. на СГС , ІVД състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: