О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 726
гр. София, 31.07.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 357 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 1* от 21.11.2008 год. по гр. д. № 712/2008 год. Врачанският окръжен съд, като въззивна инстанция, е оставил в сила първоинстанционното решение от 30.06.2008 год. по гр. д. № 415/2007 год. на Белослатинския районен съд, с което е отхвърлен предявения от К. Я. Д. от с. А., община Б. против В. Х. Г. , В. Х. Г., С. Х. Т. и С. К. Т. , всички от гр. В., установителен иск за собственост на имот, представляващ парцел **** – 392 в кв. 53 по плана на с. А., с площ 1 765 кв. м., заедно с масивна жилищна сграда и стопански постройки, при описаните в решението граници.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ищецът К. Я. Д. с оплаквания за неговата неправилност поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и молба за отмяната му и вместо това се постанови друго, с което искът му бъде уважен.
В приложеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Счита, че материалноправните въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд относно владението, придобивната давност и прекъсването й, са решени от въззивния съд в противоречие на практиката на ВКС, изразяваща се в приложените решения № 1* от 26.07.99 год. по гр. д. № 444/99 год. V г. о. на ВКС и № 17 от 27.01.98 год. по гр. д. № 444/97 год. петчленен състав на ВКС.
Ответниците не са взели становище по жалбата.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на поддържаното основание за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което искът за собственост на касатора е отхвърлен, въззивният съд е обсъдил събраните доказателства и приел, че макар касаторът и неговата съпруга Г да са останали да живеят в имота след продажбата му на ответниците през 1990 год., то не е налице упражнявано владение, което да доведе до настъпване на правните последици на придобивната давност като основание за придобиване право на собственост. Касаторът, а и съпругата му приживе, са знаели, че са се разпоредили с имота, липсват доказателства за промяна в намерението им да владеят същия за себе си след продажбата му, което да са демонстрирали пред ответниците, като последните са заплащали и данъците за имота.
Действително, решаващото съображение на съда, за да отхвърли иска е направеният извод, че не е налице изтекла придобивна давност в периода след продажбата на имота с нот. акт № 355/90 год. в полза на продавачите по него. Макар и да е налице необходимия период от десет годиин, то упражняваната фактическа власт върху имота не носи белезите на осъщестявано владение в неговите два елемента, тъй като е налице съзнание у касатора и неговата съпруга приживе, че са се разпоредили с имота в полза на ответниците и не е налице демонстрация на промяна на намерението им да своят имота отново за себе си, с отблъскване правата на ответниците. Произнасянето по въпроса за владението е обусловило изхода на спора, но той е решен от съда въз основа направената преценка на събраните доказателства. Изложените от касатора оплаквания в тази насока представляват касационни основания за неправилност на решението. За да е допустимо касационното обжалване, след което те могат да се разгледат, следва да са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставки, а в изложението се поддържа това по т. 1. За да е налице то обаче, следва произнасянето на съда да е в противоречие с практиката на ВКС, и то задължителната такава, каквито доводи не се правят от касатора. Последният се позовава на решения на ВКС по конкретни спорове, поради което и следва да се приеме като поддържано основание това по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, което обаче също не е налице. Въззивният съд в обжалваното решение е отхвърлил иска не поради това, че касаторът не се е снабдил с документ за собственост на поддържаното от него придобивно основание, а поради липсата на осъществявано владение в десетгодишния срок, в който същият безспорно е бил в имота. Затова и възприетото в представеното решение № 1132/99 год. не съдържа противоречиво решаване на въпроса за владението, което осъществявано в необходимия за това срок, води до придобиване на правото на собственост по давност, независимо от това дали позоваващият се на това основание е предприел действия по снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена порверка. Неотносимо към настоящия казус е и второто представено към изложението на касатора решение № 17/98 год., имащо за предмет разглеждането на въпроса за действия, водещи до прекъсване срока на владение, а оттам и до прекъсване срока на придобивната давност, тъй като такъв въпрос въззивният съд не е обсъждал в обжалваното решение. Съображенията му са свързани с липсата на осъществявано от касатора владение върху имота, а не до наличие на действия от страна на ответниците, които да са прекъсвали същото.
Тъй като въпросите, по които въззивният съд се е произнесъл в решението и които са обусловили направеният от него извод за неоснователност на предявения установителен иск за собственост на основание придобивна давност, не са решавани противоречиво в представените от касатора решения от съдебната практика, то не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1* от 21.11.2008 год. по гр. д. № 712/2008 год. по описа на Врачанския окръжен съд по подадената от К. Я. Д. от с. А., обл. Враца, касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: