Определение №728 от 22.11.2011 по търг. дело №183/183 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

2

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 728

С., 22,11,2011 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 14 ноември две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков

при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 183 /2011 год.

Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. С. Е. против решение от 23.11.2010 г. по в.гр.д. № 5167/2010 г. на СГС в частите, с които се: 1. Признава за установено по същество по иска по чл.124,ал.1 ГПК, че ищцата М. Т. И. не дължи на касатора сумата 4 202.74 лв. за топлинна енергия за процесния период, поради погасяване по давност., 2. Потвърждава решение по гр.д. № 30683/2008 г. на СРС в частта, с която е признато за установено по иска по чл.124,ал.1 ГПК, че ищцата И. не дължи на касатора сумата 1 317.11 лв. за топлинна енергия за процесния период, поради погасяване по давност, както и в частта за присъдените разноски.
Ответницата по частната касационна жалба е подала отговор, че не следва да се допуска касационно обжалване, както и че същата е неоснователна. Претендира се адв.възнаграждение, което било договорено и заплатено по договор за правна защита и съдействие, но такъв за тази инстанция не е представен. Тъй като няма доказателства за плащане, затова не следва да се присъждат разноски.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че по въпросът: Кой давностен срок е приложим по отношение на вземането за топлинна енергия?, били налице и трите предпоставки на 280,ал.1 ГПК.
По така поставения въпрос и неговия отговор е налице задължителна практика на ВКС по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК и съобразно т.2 ТР 1/2010 ОСГТК, /която е посочена в обжалваното решение/, че месечните задължения на потребителите на топлинна енергия са периодични плащания по чл.111,б.”в” ЗЗД и се погасяват в 3 г. давностен срок.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:

Не допуска касационно обжалване на решение от 23.11.2010 г. по в.гр.д. № 5167/2010 г. на СГС в обжалваните части.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар