3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 729
София,. 25.10.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колеги, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 58/2010 година
Производство чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. фонд “З.” срещу Определение от 16.10.2009 г. по ч.гр.д.№ 7837/2009 г. на Софийски градски съд, с което е отменено Разпореждане от 19.06.2009 г. по гр.д.№ 24392/2009 г. по описа на Софийски районен съд, 56 състав на за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417, т.2 във вр. с чл.418 ГПК, като вместо него е постановено друго, с което е оставено без уважение заявлението на Д. фонд “З.” за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу [фирма],[населено място] за сумите 2 544 865.72 лв. главница и 1 786 921.29 лв. законна лихва за периода 06.02.2004 г. до 12.05.2009 г., като е обезсилен изпълнителния лист, издаден в полза на Д. фонд “З.” въз основа на Заповедта за изпълнение от 19.06.2009 г.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на чл.417, т.2 ГПК, тъй като съобразно цитираната разпоредба единственото основание за издаване на заповед за изпълнение е извлечението от счетоводните записвания, като проверката на съда следва да се сведе само до неговата редовност от външна страна установява ли този документ подлежащо на изпълнение вземане. Обосновава допустимостта на касационното обжалване с приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, като твърди, че оставянето без уважение на подаденото от него заявление по чл.417, т.2 ГПК е съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, по който е налице противоречива практика, а същевременно е и въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по частната жалба [фирма] е подал насрещна частна касационна жалба срещу въззивното определение в частта, с която е оставена без разглеждане поради липса на правен интерес на частната му жалба срещу първонистанционното определение от 07.08.2009 г., с което е отхвърлено искането му по чл.420 ГПК. Обосновава допустимостта на касационно обжалване на въззивното определение в посочената му част с приложното поле на чл.289, ал.1, т.3 ГПК.
В писмените становища, депозирани по реда на чл.276, ал.1 ГПК страните взаимно оспорват допустимостта на касационното обжалване на сочените от насрещната страна части на въззивното определение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след преценка на данните по делото приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
В съобразителната част на обжалваното определение е посочено, че представеното към заявлението извлечение от партидата на длъжника е документ, изброен в чл. 417, т. 2 ГПК, но то не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане по смисъла на чл. 418, ал. 2 ГПК, тъй като изискуемостта на вземането настъпва с неизпълнение на задължението по договора, факт извън подържаното от заявителя изпълнително основание, за осъществяването на който заявителят не е представил доказателства.
Частната касационна жалба не следва да се допуска до касационен контрол. Жалбоподателят не е посочил общото основание за достъп до касация по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК – а именно да формулира значимия за изхода на делото правен въпрос, обусловил правните изводи на съда по конкретния спор. Направеният от Софийски градски съд извод, че изискуемостта на вземането настъпва на основание визирано в договора виновно неизпълнение на длъжника, който факт е извън поддържаното изпълнително основание и следва да бъде удостоверен по надлежния ред е съобразен изцяло с нормата на чл.418, ал.3 ГПК. Бланкетното посочване на текста на чл. 280, ал. 1, т. З от ГПК не се квалифицира като основание за касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед на функциите на ВКС като инстанция по проверка за правилното прилагане на правото, а не на фактите по конкретното дело.
С представеното определение не се доказва и наличието на допълнителното основание за достъп до касация- противоречива съдебна практика. Липсват и данни за влизането му в сила.
По изложените съображения касационният съд намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т.2 и т. З ГПК.
Предвид изхода по частната касационна жалба на Д. фонд “З.” ВКС не дължи произнасяне по насрещната касационна жалба на [фирма] по аргумент от чл.287, ал.4 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение от 16.10.2009 г. по ч.гр.д.№ 7837/2009 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: