3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 798
С., 14.10.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 12.10.2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 705/2011 година
Производството е по чл.274,ал.2, пр.2, във вр. с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на [фирма], [населено място] против определение на тричленен състав на второ търговско отделение на ВКС № 474 от 15. 06. 2011 год., постановено по ч.т.д.№ 473/2011 год., с което е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, частна касационна жалба вх. на СГС № 34977/18.042011 год., подадена от настоящия частен жалбоподател срещу определение на Софийски градски съд от 24.03.2011 год., по ч.гр.д.№ 1195/ 2011 год..
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на процесуалния закон, поради което се иска отмяната му и връщане на делото на ВКС за произнасяне по същество на въведените касационни основания.
При обосноваване на сочените пороци частният жалбоподател изразява несъгласие с извода на съдебния състав на второ търговско отделение на ВКС за приложимост на процесуалното правило на чл.280, ал.2 ГПК и в заповедното производство, като поддържа, че в същото не е налице обективно съединяване на искове, по които не следва да се сумира обжалваемия интерес, а се касае до заявено вземани по облекчен спрямо исковия, процесуален ред, цената на което е формирана от дължимите по договор за кредит суми и поради това предмет на делото, по арг. от чл.68 ГПК, е цялата претендирана, като неиздължена, сума по договор за кредит, отразена в документа по т.2 на чл.417 ГПК, която надхвърля 10 000 лева.
Ответната по частната жалба страна не е депозирала отговор в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид доводите на страната, във вр. с инвокираното оплакване и провери правилността на обжалваното определение, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение тричленният състав на второ търговско отделение на ВКС е приел, че обжалваното въззивно определение, с което е потвърдено разпореждането на СРС от 23. 03. 2010 год., по ч.гр.д.№ 12762/2010 год. за отказ да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 ГПК срещу длъжника Л. Х. Л. от [населено място] за непогасено задължение по договор за потребителски кредит от 8 921.24 лв., със законна лихва от 17.03.2010 год., договорна лихва от 678.78 лв. и наказателна лихва 15.56 лв не подлежи на касационен контрол, по силата на чл.274, ал.4 ГПК, във вр. с чл. 280, ал.2 ГПК, в редакцията на нормата в ДВ бр.100/21.12.2010 год.
Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Извършената от предходния тричленен състав на ВКС преценка на допустимостта на подадената касационна жалба е в съгласие с процесуалното правило на чл.274, ал.4 ГПК, във вр. с чл.280, ал.2 ГПК, и с § 25 от ПЗР на ЗИДГПК в правно важимата на тези норми, към датата на образуване на касационното производство – 18.04.2011 год. редакция, обнародвана в ДВ бр.100/21.12.2010 год..
С нормата на чл.280, ал.2 ГПК законодателят императивно е изключил от обсега на осъществявания от ВКС инстанционен контрол решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за гражданските дела и до 10 000 лв. за търговските дела, поради което по силата на чл. 274,ал.4 ГПК не подлежат на касационно обжалване и определенията, постановени дела, които попадат в обсега на въведеното изключение.
Извършеното законово препращане в хипотезата на чл.274, ал.3 ГПК към относимото за въззивните съдебни решения изключение от приложното поле на касационното обжалване позволява да се приеме, че и преценката за цената на отделните вземания, заявени по реда на чл.417 ГПК е аналогична на тази, характерна при определяне цената на заявените в исковото производство искове, поради което доводите на частния жалбоподател в противна насока са лишени от основание в закона и не следва да бъдат споделени.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че и сумарно общата цена на вземанията му, предмет на подаденото заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на осн. чл.417, т.2 ГПК не надхвърля сумата 10 000 лв., а възлиза на 9615.58 лв., поради което съобразявайки горното съставът на второ търговско отделение на ВКС правилно е приложил процесуалния закон.
Мотивиран от горното, ВКС, ТК в настоящия съдебен състав на второ отделение, на осн. чл.278, ал.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.2, пр.2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖАДАВА постановеното от тричленен състав на второ търговско отделение на ВКС определение № 474 от 15.06.2011 год., по ч.т.д.№ 473/2011 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: