3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 731
С., 21.09.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесети септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 592/ 2011 год.
Производството е по чл. 274 ал. 2 пр. 2 ГПК, образувано по частна жалба на И. В. М. – от [населено място] срещу Определение № 348 от 11.V.2011 г. по ч.т.д. №90/ 2011 г. на ВКС, ТК, І отд., с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу Определение № 419/ 30.VІІ.2010 г. по ч.гр.д. № 217/ 2010 г. на Габровски окръжен съд в частта, с което е отменено Разпореждане от 11.ІІІ.2010 г. по ч.гр.д. №1345/2010 г. на Плевенски районен съд за издаване на изпълнителен лист в полза на И. В. М. за 20 000 лв. на основание чл. 410 ГПК, който изпълнителен лист е обезсилен и в частта, с която е оставена без уважение частната му жалба срещу Определение № 1220 от 18.ІІІ.2010 г. за спиране на принудителното изпълнение на заповедта по чл. 410 ГПК. Жалбоподателят поддържа, че съдът неправилно е отказал да разгледа частната му жалба срещу въззивното определение, което прегражда развитието на делото и с което се разрешават по същество изложените въпроси, излага и съображения за неправилност на обжалваното определение по същество. Иска обжалваното определение да се отмени, да се отмени и въззивното определение в частта, с която е отменено разпореждането за издаване на изпълнителен лист и същият е обезсилен, и с която е оставена без уважение частната жалба срещу определението за спиране на изп.дело № 20108500400166 на ЧСИ. В Изложение на основания за касационно обжалване жалбоподателят сочи решените процесуалноправни въпроси и поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Ответникът по частната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмено Становище, оспорва частната жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 изр. 2 ГПК, тъй като е постановено от състав на ВКС и с него е оставена без разглеждане частна жалба.
С обжалваното определение ВКС, ТК е оставил без разглеждане частната жалба на И. В. М. – от [населено място] срещу въззивното определение в частта, с която е отменено първоинстанционното разпореждане за издаване на изпълнителен лист в полза на И. В. М. за 20 000 лв. на основание чл. 410 ГПК, който изпълнителен лист е обезсилен и в частта, с която е оставена без уважение частната му жалба срещу първоинстанционното определение за спиране на принудителното изпълнение на заповедта по чл. 410 ГПК. Изложени са съображения, че въззивното определение не подлежи на касационно обжалване, тъй като не попада в хипотезите на чл. 274 ал. 3 ГПК – определението за изпълнителния лист нито е преграждащо, нито с него се дава разрешение по същество на друго производство, а определението по допускане на принудително изпълнение, е относимо към изпълнението на вземането, присъдено в заповедното производство, а не към развитието му.
Определението е законосъобразно. Правилно съставът на ВКС е приел, че частната жалба е недопустима, като подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Въззивното определение в частта по частната жалба срещу първоинстанционното разпореждане за издаване на изпълнителен лист и за обезсилването му, не е преграждащо развитието на заповедното производство, нито с него се дава разрешение по същество на производството – чл. 274 ал. 3 т. 1 и т. 2 ГПК, също и въззивното определение в частта по частната жалба срещу определението за спиране на изпълнителното производство, образувано въз основа на обезсиления неправилно издаден изпълнителен лист. Затова въззивното определение в посочените части не подлежи на касационно обжалване и законосъобразно с обжалваното определение състав на ВКС е оставил без разглеждане частната жалба срещу същото.
С оглед този изход на делото жалбоподателят следва да плати на ответника по жалбата 250 лв. – разноски за касационната инстанция.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 348 от 11.V.2011 г. по ч.т.д. №90/ 2011 г. на ВКС, ТК, І отд.
ОСЪЖДА И. В. М. – от [населено място] да плати на [фирма] – [населено място] 200 лв. – разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: