4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№565
С. 12.07.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шести юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
Е. В.
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 533/ 2011 год.
Производството е по чл. 274 ал. 2 изр. 1 ГПК, вр. чл. 396 ал. 2 пр.3 ГПК, образувано по частна жалба на В. С. – гражданин на И., адрес за призоваване и съобщения в България, [населено място], [улица], вх.”б”, ет.6 срещу Определение № 108 от 24.І.2011 г. по гр.д. № 132/ 2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено Определение от 23.VІ.2010 г. по гр.д.№ 6890/2010 г. на СГС в частта, с която не е допуснато обезпечение на иска чрез налагане на запор върху притежавани от ответника дружествени дялове и акции в търговски дружества и е допуснато обезпечение на иска по чл. 422 ГПК, предявен от Б. Фруман – от [населено място] срещу В. С. за сумата 70 000 евро, чрез налагане на запор върху дружествените дялове на В. С. в посочените търговски дружества, с оплакване за неправилност. Жалбоподателят излага, че може да се стигне до преобезпечаване и до неоправдано ограничение в правната му сфера, тъй като стойността на притежаваните акции и дялове в [фирма] и , [фирма] надвишава многократно цената на иска. Жалбоподателят поддържа, че ако изобщо съдът приеме исканата обезпечителна мярка за основателна, то не следва да се налага запор върху всички негови акции и/или дялове във всички дружества, а само върху дяловете и/или акциите в някои от тях, които достатъчно обезпечават иска. Поддържа, че исканата обезпечителна мярка не следва да се допуска, тъй като предявеният иск не е вероятно основателен, за което подробно обсъжда каузалното правоотношение между страните и развалянето по право на каузалната сделка, издадения на 1.ІІ.2007 г. запис на заповед, основанията за загубване от ищеца на качеството ”съдружник” във [фирма] и невъзможността да получи изпълнение по Споразумение от 1.ІІ.2007 г., за обезпечаване на което е издаден записът на заповед, излага съображения за недействителността на споразумението, за значението на Споразумение от 20.VІІІ.2007 г., отпадане правото на ищеца да иска 25% от продажната цена на описаните недвижими имоти и за нищожност на каузалната сделка. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи разрешените правни въпроси: за предпоставките по чл. 391 ал. 1 т. 1 и 2 ГПК за допускане на обезпечение и материалноправният въпрос за преобезпечаване на иска. Поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като не е извършена преценка на допустимостта на иска и вероятната му основателност, и дали и доколко е подходяща посочената обезпечителна мярка, която в случая не е адекватна, тъй като надвишава обезпечителната нужда и ще се стигне до преобезпечаване. Жалбоподателят поддържа, че в съдебната практика почти няма решения относно прекомерността на обезпечителната мярка, няма установена практика за точни и обективни критерии за преценка на обезпечителната нужда, няма яснота на какви признаци следва да тя да отговаря, за да бъде адекватна и подходяща за обезпечаване на иска. Представя Определение № 110/5.ІІІ.2009 г. по гр.д.№ 122/ 2009 г. на ВКС, ТР № 1/2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, Опр.№ 1090/24.VІ. 2010 г. по ч.гр.д.№ 501/2010 г. на САС, Опр. № 365/ 16.VІ.2010 г. по гр.д.№356/2010 г. на ВКС. Иска да се допусне касационно обжалване.
Ответникът по частната жалба Б. Фруман – гражданин на И., чрез адв. Г. Д. – САК по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и по същество частната жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че с обжалваното определение е допуснато от въззивния съд обезпечение на иска, чрез запор върху дружествени дялове в търговски дружества, като е отменено в тази част първоинстанционното определение, с което обезпечението с налагане на запор върху дружествени дялове е отказано, намира, че частната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 2 изр. 1 ГПК, вр. чл. 396 ал. 2 пр. 3 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение е отменено първоинстанционното определение в частта, с която не е допуснато обезпечение на иска по чл. 422 ГПК за установяване на вземане 70 000 евро, предявен от Б. Фруман срещу В. С., чрез налагане на запор върху дружествените дялове на ответника в посочените търговски дружества и това обезпечение е допуснато. Първоинстанционното определение, с което е допуснато обезпечение на иска, чрез налагане на запор върху банкови сметки на ответника в “Банка [фирма] – [населено място] до размер на 70 000 евро, е влязло в законна сила. Въззивният съд е изложил, че за обезпечителната мярка налагане на запор върху дялове на ответника в посочените дружества, е без значение дали има данни за притежаваното от дружествата имущество по балансова стойност, както и че неправилно е приетото от първоинстанционния съд, че ще се стигне до свръхобезпечаване. Съдът е посочил, че ако ответникът няма достатъчно средства в банковите си сметки, ищецът има интерес от запориране на дружествените му дялове, а ако сумите по тези сметки са достатъчни, не би се стигнало до изпълнение върху дяловете на ответника и че в този случай последният може да иска отмяна на обезпечението чрез налагане на запор върху дяловете му.
От изложените от жалбоподателя въпроси, релевантен за делото е въпросът налице ли е преобезпечаване с допуснатото обезпечение на иска чрез налагане на запор върху дяловете на ответника в посочените търговски дружества. Въпросът налице ли са предпоставките за допускане на обезпечението по чл. 391 ГПК, може да е важен, но не е релевантен за делото. Налице е влязло в сила определение, с което е допуснато обезпечение на иска, чрез налагане на запор върху вземанията на ответника в посочената банка. При допускане на обезпечението, чрез запор върху посочените вземания на ответника, проверката за допустимостта и за вероятната основателност на иска (дали е подкрепен с писмени доказателства, доказващи факта, пораждащ претендираното право), първоинстан – ционният съд е извършил с оглед обстоятелството, че искът по чл. 422 ГПК е основан на представения запис на заповед от 16.ІІІ.2010 г. и при липса на твърдения, изложени в исковата молба, че е налице каузално правоотношение, което записът на заповед обезпечава, затова съдът не може да извърши преценката за допустимостта и вероятната основателност на иска въз основа на каузалната сделка, която ответникът евентуално би въвел с отговора си на исковата молба.
Искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по въпроса за преобезпечаване на иска, е неоснователно. Кога е налице нужда от обезпечаване и дали сочената обезпечителна мярка е адекватна на обезпечителната нужда, са въпроси, по които има утвърдена съдебна практика както по приложението на чл. 308 и сл. ГПК (отм.), така и по чл. 391 и сл. ГПК. Дали по отделното дело исканата обезпечителна мярка е подходяща, е въпрос на конкретна преценка, обусловен от данните по делото. В конкретния случай ответникът не е доказал, че има средства в размер на 70 000 евро по сметките си в [фирма] – [населено място], за да поддържа, че с обезпечителната мярка налагане на запор върху дяловете му в посочените дружества, ще се стигне до преобезпечаване. Както е посочил и въззивният съд, ако в банковите му сметки посочената сума е налична, няма да се стигне до налагане на запор върху дяловете му в посочените дружества, а и ищецът носи отговорност към ответника за вреди, причинени вследствие неоснователно наложено обезпечение.
По изложените съображения искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК е неоснователно, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 108 от 24.І.2011 г. по гр.д. № 132/ 2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: