О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 734
София 15.12.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на девети декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 590/2009 година
Производство по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на П. И. К. срещу Определение № 250 от 09.06.2009 г. по ч.гр.д. № 508/2009 г. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждането от 21.05.2009 г. по гр.д. № 2426/2007 г. на Русенския районен съд, с което е върната като просрочена подадената от него частна жалба срещу определението от 29.10.2008 г., с което е постановено издаването на изпълнителен лист.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение като обсъди наведените от частния жалбоподател доводи и прецени данните по делото, приема за установено следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК срещу определение, което прегражда развитието на спора и по отношение на него намира приложениечл.274, ал.3, т.1 ГПК. При преценката относно допустимостта на касационното обжалване настоящият състав взе предвид следното:
Допустимостта на касационния контрол жалбоподателят основава с хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК – произнасяне от съдилищата по съществен процесуално правен въпрос, от значение за развитието на правото и за точното прилагане на закона.
С решение № 209 от 06.12.2007 г. на Русенския районен съд П. И. К. е осъден да заплати на основание чл.402 ТЗ (отм.) на З. “Б” сумата 2 242.04 лв., както и обезщетение за забава в плащането й в размер на 1 203.40 лв.
С разпореждане от 21.05.2009 г. Русенския районен съд постановил връщането на подадената от настоящия жалбоподател частна жалба срещу определение от 29.10.2008 г., с което в полза на З. “Б” е издаден изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила решение по гр.д. № 2426/2007 г. по съображения, че същата е подадена след изтичане на срока за обжалване на определението по чл.244 ГПК (отм.) и е процесуално недопустима.
За да потвърди разпореждането на първоинстанционния съд, Русенският окръжен съд се позовал на обстоятелството, че молба за издаване на изпълнителен лист е подадена от З. “Б” на 31.01.2008 г., по която съдът се произнесъл с утвърдителна резолюция. Вярно е според съда, че ищецът е подал и втора молба през м.октомври на същата година и тогава се е снабдил с изпълнителен лист, но това не променяло факта, че молбата за издаване на изпълнителния лист е постъпила преди 01.03.2008 г, т.е. при действието на отменения ГПК, поради което и на основание § 2, ал.9 от ПЗР на ГПК производството по издаване на изпълнителен лист продължава по стария ред. Частната жалба на настоящия жалбоподател била подадена след изтичане на установения в чл.244 от отменения ГПК седемдневен срок, поради което въззивният съд споделил изводите за просрочието й, направени с обжалваното пред него разпореждане.
В частната касационна жалба са изложени доводи за неправилност на въззивния акт поради незаконосъобразното приложение на § 2, ал.9 ГПК.
Формулираният в изложението съществен процесуалноправен въпрос кой е приложимият процесуален закон в производството по издаване на изпълнителен лист е съществен, тъй като произнасянето по него е обусловило изхода на спора, но само произнасянето по съществен процесуален въпрос не е основание за допускане на касационно обжалване.
Касаторът не обосновава довод за приложното поле на нормата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и в случаите на изоставяне от съдилищата на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящият случай.
По отношение на въпроса кой е приложимият процесуален закон по отношение на висящи към влизане в сила на сега действащия ГПК производства по издаване на изпълнителен лист липсва противоречива съдебна практика. По този въпрос не се налага намесата на касационната инстанция за осигуряване на точното прилагане на закона, тъй като нормата на § 2, ал.9 ГПК, според която производствата, образувани по молби за издаване на изпълнителен лист, постъпили до 1 март 2008 г., се разглеждат по реда на отменения Граждански процесуален кодекс е ясна и прилагането й не предизвиква затруднения. Въпросът кога точно е подадена молбата, по която в конкретния случай е издаден изпълнителния лист е фактически и в производството по допускане на касационното обжалване този въпрос не може да бъде разглеждан. От правно значение се явява факта, че при направената от въззивния съд констатация, че производството е образувано по молба, постъпила при действието на отменения ГПК, правилно е била приложена разпоредбата на § 2, ал.9 от сега действащия процесуален закон.
Предвид изложеното не са налице твърдяните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 250 от 09.06.2009 г. по ч.гр.д. № 508/2009 г. на Русенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: