5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 734
София, 16.10.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 28.09.2012 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
дело № 1065 /2011 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба К. Д. Д. от [населено място] против въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 982 от 28.06.2011 год., по гр.д.№ 880/2011год., с което е потвърдено решение № 179 от 14.01.2010 год., по гр.д. № 4693/2010 год. на Пловдивския районен съд и е отхвърлен, като неоснователен, предявения от касатора, в качеството му на ищец, срещу М. Иванова Ц. установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК за признаване на установено по отношение на последната, че същата дължи на ищеца сумата 11 000 щатски долара по запис на заповед от 01.01.2003 год. с падеж на задължението 31.12.2008 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.10.2009 год. до окончателното и изплащане, както и 891.21 лева деловодни разноски по ч.гр.д.№ 12 509/ 2009 год..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на процесуалния закон-чл.235, ал.2 ГПК и чл.236, ал.2 ГПК.
Несъгласие касаторът изразява и с извода на решаващия съд, че процесната ценна книга е нередовен от външна страна документ, поради отсъствие в текста на същия на израза”запис на заповед”, поддържайки от една страна, че въвеждането му в последния абзац не се явява извън съдържанието и, а от друга, че за изясняване както съдържанието на всяка сделка, каквато съгласно чл.1, ал.1, т.8 ТЗ е и търговската сделка „запис на заповед”, така и волеизявлението на страните по нея е необходимо тълкуване по правилото на чл.20 ЗЗД, което в случая не е проведено.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1 т.1 ГПК. Твърдението на касатора е, че възприетото от въззивния съд разрешение на значимия за крайния правен резултат по делото въпрос на материалното право: „Основателен ли е установителен иск по чл.422 ГПК, когато издаденият запис на заповед от 01.01.2003 год., с падеж на задължението 31.12.2008 год. за сумата 11 000 щ.д. от външна страна е назован ”запис на заповед”, а в самия текст на документа, като отделен елемент от същия, който е подписан, стои изразът „запис на заповед”, е разрешен в противоречие с т.1 на ТР № 1/2005 год. на ОСТК на ВКС, по т.д.№ 1/2004 год., по описа на с.с..
Едновременно с поддържания селективен критерий е въведено и основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, но по отношение на значимия, за крайния изход на делото, според касатора, правен въпрос, а именно : „Ако записът на заповед е бил издаден и означен с израза „запис на заповед” само на едно място, преди приемане на цитираното ТР № 1/ 2005 год. на ОСТК на ВКС, по т.д.№ 1/2004 год., то следва ли това решение да се приложи ”с обратна сила” към възникналото, но неуредено търговско правоотношение. В. селективен критерий е аргументиран с липса на съдебна практика и наличие на изразно в мотивите на цитираното ТР № 1/2005 год. на ОСТК на ВКС становище по същия, но отсъствие на даден в диспозитива му отговор.
Ответната по касационната жалба страна в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване и алтернативно по основателността на въведените касационни основания по чл.281, т.3 ГПК, излагайки съображения за ирелевантност на поставените от касатора правни въпроси за крайния изход на делото, предвид липсата на обсъждането им от въззивния съд, с оглед недостоверност на твърдението за съществуващ в текста на процесната ценна книга израз ”запис на заповед”, извън заглавната и част.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложеното и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че претендираното от ищеца по реда на чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК вземане, за което му е издадена заповед за незабавно изпълнение на осн. чл.417, т.9 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 12509/2009 год. на ПРС не е доказано по основание. Изложени са съображения, че претенцията на ищеца се основава на писмен документ, материализиращ субективно право, упражнявано само след представяне на документа на задълженото лице, поради което същият има правната характеристика на ценна книга на заповед и като такъв, за да служи като доказателствено средство за спорното право, той следва да е редовен от външна страна, което в случая отсъства, поради безспорната липса на реквизит, предвиден в чл.535 ТЗ.
При обосноваване на крайния си правен извод за формално неизряден по см. на чл.536, ал.1 ТЗ документ, което обстоятелство изключва възприемането му за годно несъдебно изпълнително основание, въззивният съд се е позовал на отсъствие на израза „запис на заповед” в съдържанието на същия, от преценката на който в логическа връзка с останалите думи да следва несъмнено, че се касае до ценна книга от посочения в заглавната му част вид, в каквато насока са и дадените с ТР № 1/2005 год. на ОСТК на ВКС задължителни за съдилищата в страната разяснения.
Следователно решаващите мотиви в съобразителната част на обжалвания съдебен акт позволяват да се приеме, че поставените от касатора правни въпроси, макар и значими, като ирелевантни за крайния правен резултат по делото не попадат в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК, поради което общата главна предпоставка за допускане на касационното обжалване е недоказана.
Дори, обаче, да се приеме, че макар и непрецизно формулиран, доколкото основателността на всеки иск е въпрос, свързан с конкретния доказателствен материал ангажиран по делото, първият от поставените от касатора материалноправни въпроси попада в приложното поле на касационното обжалване,то по отношение на същия не е осъществено визираното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
Възприетото от ПОС разрешение, според което, за да е редовен записът на заповед от външна страна не е достатъчно изразът „запис на заповед да е посочен само в заглавието или само в текста на документа, а трябва самият документ да се назове запис на заповед и в текста му да стои изразът „запис на заповед“ в такава логическа връзка с другите думи, за да стане ясно, че с този израз се обозначава самият документ за запис на заповед е в пълно съгласие със задължителните за съдилищата постановки в ТР № 1/2005 год. на ОСТК на ВКС, по т.д.№ 1/2004 год..
Що се касае до твърдението, че решаващият съд не е изложил собствени мотиви свързани с приетата нередовност на процесния документ, като „запис на заповед”, то освен, че оплакването е правно несъстоятелно предвид съдържането на същия/ л.8/ и извършеният анализ в съобразителната част на обжалваното въззивно решение, то е относимо към процесуалната законосъобразност на съдебния акт на ПОС, която по арг. от чл.281, т.3 ГПК, е извън предмета на производството по чл. 288 ГПК.
Наличието на задължителна съдебна практика по конкретен правен въпрос, само по себе си изключва да е налице противоречие в практиката на съдилищата по същия, както сам касаторът поддържа в обстоятелствената част на изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, поради което в разглежданата хипотеза основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК обективно не би могло да съществува.
Що се касае до становището на жалбоподателя, че от самото ТР № 1/ 2005 год. на ОСТК на ВКС произтичат въпроси, които нямат своето разрешение, поради което се налага произнасяне от настоящия съдебен състав по същите, то застъпеното разбиране е лишен от основание в закона, предвид характера на съдебния акт на ОС на съответната колегия и неговата цел.
Или, съобразени същите изключват наличието на процесуална възможност за настоящият съдебен състав да се произнася по пълнотата или не на съответното цитирано по- горе Тълкувателно решение на ОСТК на ВКС – явяващо се задължителна съдебна практика по см. на чл.280, ал.1 ГПК, вкл. за последния, която може да бъде изменена и то от ОСТК или ОСГТК на ВКС, само при необходимост от осъвременяването му, каквито аргументи нито са изложени, нито са налице данни в тази насока.
Доколкото пък с постановеното ТР № 1/2005 год. на ОСТК на ВКС, както и с всяко ТР на съответната колегия, Върховният касационен съд осъществява вмените му от чл.124 от Конституцията правомощия за върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на съществуващите закони от всички съдилища в страната, а не създава нови правни норми, то въпросът на касатора свързан с прилагане на същото „с обратна сила” е не само хипотетичен, тъй като въобще не е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд, но е и правно несъстоятелен.
Поради изложеното не следва да бъде обсъждано основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Водим от горните съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 982/28.06.2011 год., по гр.д.№ 880/2011 год., по описа на с.с..
ОСЪЖДА К. Д. Д. от [населено място] да заплати на М. Иванова Ц. от с.гр. сумата 500 лв./ петстотин лева/, деловодни разноски за настоящето производство.
ОПРЕДЕЛНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: