3
определение на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение по ч.гр.д.№ 507 от 2012 г.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 503
гр.София, 16.10.2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на десети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д. № 507 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Х. Г. Х. срещу определение № 6139 от 09.04.2012 г. по ч.гр.д.№ 17439 от 2011 г. на Софийския градски съд, II-а въззивно отделение, с което е обезсилено определение от съдебно заседание от 19.10.2011 г. по гр.д.№ 12335 от 2011 г. на Софийския районен съд, 52 състав и вместо него е постановено определение за оставяне без разглеждане като просрочена молбата на Х. Х. вх.№ 1040883 от 03.10.2011 г. за възстановяване срока за отговор на исковата молба..
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт и се моли той да бъде отменен. Като основание за допускане на касационно обжалване на горепосоченото определение на СГС е посочен чл.280, ал.1, т.2 от ГПК- противоречива съдебна практика по въпроса за необходимостта от изрично уведомяване на страната за пропуснатия от нея срок по смисъла на чл.64, ал.3 от ГПК. Към изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК като противоречива съдебна практика жалбоподателят е представил определение от 24.04.2012 г. по ч.гр.д.№ 213 от 2012 г. на Софийския окръжен съд и определение от 01.03.2012 г. по ч.гр.д.№ 21 от 2012 г. на Разградския окръжен съд.
Ответникът по частната жалба [фирма] не взема становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия счита следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна и в срока по чл.275, ал.1 от ГПК. Тъй като предмет на обжалване е определение на въззивен съд по частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд, съгласно чл.274, ал.3 от ГПК определението на въззивния съд може да се допусне до касационно обжалване само при наличие на някои от предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.
В случая жалбоподателят твърди, че е налице предпоставката на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК- противоречива съдебна практика по въпроса за необходимостта от изрично уведомяване на страната за пропуснатия от нея срок по смисъла на чл.64, ал.3 от ГПК. Това негово твърдение е неоснователно поради следното: Липсва противоречие между обжалваното определение и представените от жалбоподателя определения на съдилища по посочения процесуалноправен въпрос: И в обжалваното определение на СГС и в двете посочени от жалбоподателя определения /определение от 24.04.2012 г. по ч.гр.д.№ 213 от 2012 г. на Софийския окръжен съд и определение от 01.03.2012 г. по ч.гр.д.№ 21 от 2012 г. на Разградския окръжен съд/ е прието, че съдът е длъжен да изпрати до страната съобщение за пропускането на срока за извършване на дадено процесуално действие и че срокът за подаване на молба за възстановяване на пропуснатия срок започва да тече от датата на получаване на това съобщение. В определението на Разградския окръжен съд въобще не е разглеждан случай на пропускане на срок за подаване на отговор на исковата молба, а в определението на Софийския окръжен съд и в обжалваното определение на СГС е прието, че с получаване на препис от определението по чл.140 от ГПК, в което съдът изрично е констатирал, че ответникът е пропуснал срока за подаване на отговор на исковата молба, ответникът фактически е получил съобщение за пропускането на този срок. Приетото в обжалваното определение и в определението на Софийския окръжен съд по въпроса дали връчването на препис от определение по чл.140 от ГПК, в което съдът изрично е отбелязал, че ответникът е пропуснал срока за отговор на исковата молба, е равнозначно на връчване на съобщение за пропускането на този срок, съответства и на задължителната практика на ВКС по този въпрос /например определение № 367 от 19.06.2009 г. по ч.т.д.№ 319 от 2009 г. на ВКС, ТК, Първо т.о., постановено по реда на чл.274, ал.3 от ГПК/.
С оглед на всичко гореизложеното, не е налице противоречиво решаване от съдилищата на посочения от жалбоподателя правен въпрос /тоест не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК/, поради което касационното обжалване на определението на СГС не следва да се допуска.
Воден от горното, Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 6139 от 09.04.2012 г. на Софийския градски съд, II-а въззивно отделение, постановено по ч.гр.д.№ 17439 от 2011 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.