4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 735
С., 14,11,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 12 ноември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 70 /2012 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
С решение от 30.05.2011 г. по гр.д. № 580/2011 г. на Софийски АС се: 1. Осъжда Б. В. И. АД да заплати на Зл.А., А. А. и А. А. на основание чл.226,ал.1 КЗ още по 10 000 лв. на всеки един над присъденото от СГС обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на С. А., съпруг на първата и баща на другите двама, настъпила на 9.06.2008 г. в следствие на ПТП на 10.09.2007 г., ведно със законната лихва и разноски., 2. Оставя в сила първоинстанционното решение в останалата част, с която: а/ осъжда АД да заплати на Зл.А., А. А., А. А., Ил.А., Д.А. и Б.Х. сумите по 20 000 лв. за всеки от ищците, обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва и разноски, б/ отхвърля главните искове за сумите до предявения размер за всеки от ищците, като ги осъжда да заплатят на АД 11 415лв. съдебни разноски съразмерно на отхвърлените искове, както и на Г. 950 лв. юрисконсултско възнаграждение за оставените без разглеждане евентуални искове срещу него, в/ осъжда АД да заплати на адв.Й. 2 850 лв. адв.хонорар на основание чл.38 ЗА, както и на СГС 4 800 лв. д.т. на основание чл.78,ал.6 ГПК.
Против решението са подали касационни жалби и двете страни. Ищците го обжалват в частта, с която се потвърждава първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете до предявеният размер, както и в частта на присъдените на ответника разноски за адв.хонорар, който не бил платен. Ответното АД го обжалва в частта, с която исковете са уважени. Всяка от страните е подала отговор по жалбата на другата страна, като ответното АД претендира за разноски, но няма доказателства за платени такива по това производство.
Подадена е и частна жалба, а не касационна, от Б. В. И. груп АД-С. против определение от 16.08.2011 г. по гр.д. № 580/2011 г. на САС, с което е оставено без уважение искането по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
І. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК на ищците се посочва следното: 1. По въпросът: Налице ли е съществено процесуално нарушение, когато съдът не се е произнесъл по част от доводите във въззивната жалба?, съдът се е произнесъл в противоречие с ППВС 7/27.12.65 г., 2. По въпросът: От значение ли е за правилното прилагане на чл.51,ал.2 ЗЗД наличието на причинната връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат?, съдът е постановил решението си в противоречие с т.7 ППВС 17/18.11.63 г., 3. Съдът е приложил само общи критерии за справедливост, с което е постановил решение в противоречие с р.ІІ на ППВС 4/23.12.68 г. От друга страна в ППВС не са били изброени изрично обстоятелства имащи отношение към прилагането на чл.52 ЗЗД при смърт-възрастта на децата и на съпругата на починалия, и тази непълнота следвало да бъде запълнена на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
По първите два въпроса, с оглед тяхната формулировка, следва да се прави разграничение между: 1.Основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, чието съдържание е посочено в ТР 1/2009 г. ОСГТК, и са предмет на производството по чл.288 ГПК, но такива доводи не се правят, и 2.Основанията за касационно обжалване по реда на чл.281,т.3 ГПК, чието съдържание включва доводи за неправилност на решението, каквито доводи се твърдят от касатора, но те са ирелевантни в производството по чл.288 ГПК. Основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК са предмет на производството по чл.290 и сл. ГПК-виж чл.293,ал.2 ГПК.
По третият довод няма въпрос. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. Приложното поле се определя не от актовете, а от конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос.
Същественото е, че чл.280,ал.1,т.3 ГПК визира непълнота на закона по смисъла на чл.5 ГПК, а не на съдебната практика. Но в случая, няма непълнота и на съдебната практика, защото в р.ІІ на ППВС 4/68 е посочена и възрастта. Точно това е отчел и въззивният съд на стр.2 от мотивите-ниската възраст на две от децата.
ІІ. В изложението на ответното АД се моли да се допусне касационно обжалване на основание чл.280,ал.1,т.1 или алтернативно т.3 ГПК по следните въпроси: 1. От значение ли е за правилното прилагане на чл.107,ал.1,т.1 КЗ обстоятелството, че не е издаден сертификат зелена карта за ПТП в Ч., както и длъжен ли е застрахователят по ЗГО да изплати обезщетение в случай, че вината на водача на МПС не е установена?, 2. От значение ли е за правилното прилагане на чл.45 ЗЗД обстоятелството, че не е установено по категоричен начин противоправно и виновно поведение на водача на л.а Ф.-К.?, 3.Налице ли е съществено процесуално нарушение на чл.174,ал.1 ГПК относно допускането на писмени доказателства?, 4. Счита ли се за извънсъдебно признание на иска направено плащане без основание от застраховател по ЗГО на трето лице?
По всички въпроси се твърдят взаимноизключващи се основания по чл.280,ал.1 ГПК. Наличието на задължителна практика на ВКС по смисъла на т.3, съобразно т.2 ТР 1/2009 ОСГТК, изключва приложно поле по т.3, а и няма доводи по смисъла на т.4 ТР 1/2009 ОСГТК.
Неправилността е основание по чл.281,т.3 ГПК, поради което не се включва в приложното поле по чл.280,ал.1 ГПК и затова не е предмет на производството по чл.288 ГПК.
За представените решения на ВТОС и СГС няма данни да са влезли в сила
Никъде в обжалваното решение няма позоваване на чл.107,ал.1,т.1 КЗ, която определя срока за заключението на застрахователя.
По така формулираният въпрос на този касатор за правилното прилагане на чл.45 ЗЗД, следва да се има предвид, че не е необходимо установяване виновно поведение на водача, съобразно разпоредбата на ал.2.
Чл.174 ГПК регламентира очна ставка, а не писмени доказателства и няма ал.1, както се сочи в изложението.
От представените по първоинстанционното дело писмени доказателства, изходящи от ответника, безспорно се установява, че той е признал наличието на основание за плащане, /независимо от размера/, но твърдяното плащане без основание не е доказано.
По изложените съображения, касационните жалби не попадат в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 и 3 ГПК, поради което не следва да се допускат до разглеждане по същество.
ІІІ. Частната жалба е неоснователна, тъй като страната няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските, когато не е представила списък-чл.80 ГПК.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение от 30.05.2011 г. по гр.д. № 580/2011 г. на Софийски АС в обжалваните части.
Оставя без уважение частната жалба на Б. В. И. АД против определение от 16.08.2011 г. по гр.д. № 580/2011 г. на Софийски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: