О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 736
София, 06. 08. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1807/2009 год.
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Л. И. и В. С. И. , чрез адв. Н. Т. срещу решение Nо 1160 от 04.08.2008 г. по в.гр.д. Nо 530/09 г. по описа на Варненски окръжен съд,потвърждаващо първоинстанционното решение Nо 3020 от 31.10.2008 г., постановено по гр.д. Nо 8373/06 г. по описа на Районен съд – Варна, X-ти състав, с което се приема за установено по отношение на касаторите Г. Л. И. и В. С. И., че Ж. Л. И. и С. Н. И. са собственици на тавански етаж, състоящ се от две стаи, вестибюл, коридор и тоалетна, ведно с 1/6 ид.ч. от общите части на сградата в етажната собственост в гр. В., ул. „Д” Nо 23, находяща се в пл. Nо 321 по плана на 7-ми микрорайон на гр. В., като последният имот е идентичен с имот пл. Nо 12а, от кв. 102 по предходния КП на 7-ми микрорайон на гр. В..
В касационната жалба се развиват доводи за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на материалния закон, в частност чл. 77 и 38 от ЗС, както и чл. 26 ал.2 ЗЗД, и съдопроизводствените правила, включително и непълно събиране на доказателства и едностранно обсъждане на вече събраните в хода на производството такива.
В изложение по чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК, касаторът посочва като основание за допустимост на касационното обжалване чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК по материалноправния въпрос – конкуренцията на права при сделки с части от недвижим имот и по конкретно с оглед характера на таванския етаж могли ли са праводателите на страните да извършват разпоредителни сделки с един и същ имот. Представя Рeшение No 1135 от 08.06.1961 г. по гр. д. No 3481/61 г., ВС, I ГО; Рeшение No 1985 от 17.10.2005 г. по гр. д. No 1075/2005 г., ВКС, IV ГО; Рeшение No 15 от 15.01.1980 г. по гр. д. No 2571/79 г., ВС, I ГО.
Ответната страна е депозирала писмен отговор по реда на чл.287 ГПК, с който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и жалбата по същество.
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение счита касационната жалба за процесуално допустима,като подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт ,при обжалваем интерес над посочения в чл.280 ал. 2 ГПК.
Решаващите мотиви на въззивния съд ,за да уважи установителния иск за собственост по отношение на процесния имот са,че тавански етаж не е подпокривно пространство, съсобствено на всички етажни собственици. Има точно изградени помещения,които са придобити като самостоятелни обекти, чрез разпоредителна сделка,т.е. таванският етаж не е в режим на етажна собственост. Следователно не е налице разпореждане с общи части на сградата, които не са придадени към обектите, предмет на разпоредителната сделка.
Първото релевирано основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 ГПК е налице,когато материалноправния или процесуално правния въпрос,по който се е произнесъл въззивния съд е решен в противоречие с практиката на ВКС,която включва актовете на нормативно тълкуване-тълкувателните решения и постановления,които не решават конкретни спорове,а дават абстрактно задължително тълкуване на закона. В конкретния случай касаторът не се позовава на такава практика.
Не е налице и второто релевирано основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Това основание за допускане на касационно обжалване е налице,когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение,постановено по друго дело,в което поставеният правен въпрос е разрешен по различен начин. Следва да се посочи,че представените съдебни решения са неотносими към настоящия спор, доколкото касаят различни от тези в конкретния казус отношения – преустройство и надстояване на тавански етаж (Р 1135/61 год.,І г.о.), приложение на чл. 2 от ЗОС (Р 1985/05год.,ІV г.о. ), както и нищожност на договор за продажба на идеални части (Р 15/80 год.,І г.о.). За пълнота следва да се посочи,че не са навеждани твърдения и съдът не се е произнесъл по въпроса за разпореждане от един и същ праводател с един и същ обект на собственост.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане. Не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение Nо 1160 от 04.08.2008 г. по гр.д. Nо 530/09 г. по описа на Варненски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: