О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 737
София, 09. 08. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1786/2009 год.
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ф. К. Д. от село С. , общ. Кюстендил, чрез адв. Емил Й. срещу решение от 16.02.2009 г. по в.гр.д. Nо 653/08 г. по описа на
В касационната жалба се развиват доводи за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Съдържат се оплаквания за несъобразяване със задължителните указания на ВКС, с които делото е връщано за повторно разглеждане от нов състав на Окръжния съд, както и за неправилно определяне на материално-правните последици от съществуването в правния мир в полза на касаторката на нотариален акт за право на собственост, придобито по давностно владение, както и за липсата на правилна преценка на събраните в хода на съдебното дирене доказателства.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочат бланкетно основанията на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, като не са посочени конкретните въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл в отклонение на практиката на ВКС или са от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото. От анализа на изложението обаче, може да се стигне до извода ,че се касае до поставяне на материалноправен въпрос за същността и правните последици от наличието на нотариален акт, с който се признава право на собственост, придобито по давностно владение.
Ответната страна е депозирала писмен отговор по реда на чл.287 ГПК, с който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и жалбата по същество.
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Решаващите мотиви на въззивната инстанция за да отхвърли ревандикационния иск са,че констативния нотариален акт на който се позовава ищцата,сега касатор,за установяване на поддържаното от нея оригинерно придобивно основание за правото на собственост върху процесния недвижим имот,няма доказателствена тежест,тъй като е издаден въз основа на документ с невярно съдържание и удостоверение за наследници за три лица едновременно. Освен това имотът не е индивидуализиран с местонахождение и граници и липсват други доказателства,че е осъществен фактическия състав на придобивната давност.
Първото релевирано основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 ГПК е налице,когато материалноправния или процесуално правния въпрос,по който се е произнесъл въззивния съд е решен в противоречие с практиката на ВКС,която включва актовете на нормативно тълкуване-тълкувателните решения и постановления,които не решават конкретни спорове,а дават абстрактно задължително тълкуване на закона. В конкретния случай касаторът не се позовава на такава практика,а решенията на ВКС постановени при инстанционния контрол в настоящето производство не попадат в основанието по т.1 на чл.280 ал.1 ГПК.
За пълнота следва да бъде посочено, че въпроса за същността и правните последици от наличието на нотариален акт, с който се признава право на собственост, придобито по давностно владение макар и не обуславящ изхода на делото не е разрешен в противоречие със съдебната практика,въпреки изложените твърдения,като не се посочват и представят решения, които съставляват „практика на ВКС” по смисъла на закона (такива са Постановленията на пленума на ВС и Тълкувателните решения на ОСГК на ВКС) противоречи решението на К. окржен съд. Както вече бе отбелязано по-горе, евентуалното противоречие с решение, постановено в рамките на триинстанционният съдебен контрол, т.е. когато Върховният (касционен) съд действа като контролно-отменителна инстанция, не може да се счита за решение, което противоречи на „практиката на ВКС”. В този смисъл, не е налице възможността за допустимост на касционното обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Не е налице и основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса за същността и правните последици от наличието на нотариален акт, с който се признава право на собственост, придобито по давностно владение. Това основание е налице в случаите,когато решението на ВКС по повдигнатия от страната правен въпрос ще допринесе за еднообразното тълкуване на закона,в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика,на непълноти или неясноти на правните норми,с което ще съдейства за развитието на правото. По поставения въпрос не е налице непълнота или неяснота в правната уредба,съществува последователна и многобройна съдебна практика,в следния смисъл: нотариалния акт за признаване право на собственост, придобито по давностно владение, макар и официален по смисъла на закона, е удостоверяващ акт на Нотариуса, издаден по повод едностранното изявление на заинтересованото лице, че е собственик. Съставения по реда на обстоятелствената проверка нотариален акт не създава права, а констатира такива,поради което не се ползва със сила на пресъдено нещо. Процес по създаване на права (конститутивен ефект) би имало в случай на две насрещни изявления – праводател и правоприемник. Доколкото акта, съставен в резултат на успешно проведена за молителя обстоятелствената проверка, удостоверява декларираните от молителя и свидетелите твърдения за собствеността на едно лице, то този акт е оспорим, като тежестта на доказване истинността на основанията за неговото съставяне е в тежест на лицето, което желае да се ползва от констатациите на акта. Противното разбиране неоснователно би разместило доказателствената тежест върху страната, която твърди отрицателния факт, че лицето, ползващо се от акта, не е собственик. В настоящия случай касатора се домогва да промени правния характер и значение на документ за собственост, който не създава права, а само ги установява, какъвто документ е нотариалния акт за признаване право на собственост, придобито по давностно владение. За пълнота следва да бъде посочено,че касаторът не е изложил съображения относно необходимостта от разглеждане на този въпрос с оглед на промяна на създадена поради неточности при тълкуването на разпоредбата на ЗС съдебна практика или за осъвременяване на възприетото тълкуване,поради изменения в обществените условия или законодателството.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане. Не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280 ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 16.02.2009 г. по в.гр.д. Nо 653/08 г. по описа на К. окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: