О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 739
С. 30.09.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 626/ 2011 год.
Производството е по чл. 274 ал. 2 пр. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Б. Д. К. – от [населено място] срещу Определение № 116 от 30.V.2011 г. по т.д. № 475/ 2011 г. на ВКС, ТК, І отд., с което е оставена без разглеждане касационната му жалба срещу Решение от 15.ХІІ.2010 г. по гр.д. №4216/ 2010 г. на СГС, с което е потвърдено Решение № І-32-7/ 25.ІІ.2010 г. по гр.д. №396/ 2009 г. на СРС, 32 с., с което по исковете по чл. 422 ГПК на [фирма] – [населено място] срещу Б. Д. К. – от [населено място], е признато за установено, че ищецът има вземане 5 328.55 лв. – стойност на потребена топлинна енергия за периода м.ХІ 2005 г. – м.ІV.2008 г., със законната лихва и за 1061.98 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода 1.І.2006 г. – 15.Х.2008 г. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно, тъй като меродавно за приложението на §25 от ПЗР на ЗИД ГПК (Д.в. бр.100/2010 г., в сила от 21.ХІІ.2010 г.), е датата на постановяване на въззивното решение – 15.ХІІ.2010 г., а не постъпването на касационната жалба, както и че във въззивното решение е посочено, че същото подлежи на касационен контрол. Жалбоподателят счита, че сделката, от която произтича вземането, не е търговска по см. на чл. 286, вр. чл. 1 ТЗ, че съдът не е посочил в коя от хипотезите на чл. 1 ТЗ попадат процесните отношения и иска определението да се отмени.
Ответникът по частната жалба [фирма] – [населено място] не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, намира, че определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 изр. 2 ГПК, тъй като е постановено от състав на ВКС и с него е оставена без разглеждане касационна жалба.
С обжалваното определение ВКС, ТК е оставил без разглеждане касационната жалба на Б. Д. К. – от [населено място] срещу въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което е уважен иск по чл. 422 ГПК за вземане в размер на 5 328.55 лв., със законната лихва и за обезщетение за забавено плащане 1061.98 лв., по съображения, че сделката, от която произтича вземането, е търговска, съгласно чл. 286, вр. чл. 1 ТЗ, прилага се изменението на чл. 280 ал. 2 ГПК (Д.в. бр.100/ 2010 г., в сила от 21.ХІІ.2010 г.), тъй като касационната жалба е подадена след тази дата, а §25 от ПЗР на ЗИД ГПК (Д.в. бр.100/2010 г., в сила от 21.ХІІ.2010 г.) не се прилага за постъпили след тази дата касационни жалби.
Определението е правилно. Въззивното дело, решението по което се обжалва с касационната жалба, е търговско, тъй като е постановено по жалба срещу решение, с което са разгледани искове по търговска сделка – въз основа на договор, една от страните по който е търговец и сделката е сключена с оглед осъществяване на дейността му по занятие – чл. 286 ал. 1 вр. чл. 1 ал. 1 т. 1 ТЗ. Всеки от предявените искове е с цена до 10 000 лв., поради което на основание чл. 280 ал. 2 ГПК (редакция Д.в. бр.100/ 2010 г.), тъй като касационната жалба е подадена на 23.ІІ.2011 г. и не се прилага §25 от ПЗР на ГПК, въззивното решение не подлежи на обжалване. Определяща е датата на подаване на касационната жалба, тъй като при подадена жалба ще е сезиран касационният съд и ще е налице ”висящо производство” по см. на §25 от ПЗР на ГПК, а не датата на въззивното решение, което може и да не бъде обжалвано, поради което е неоснователен доводът на жалбоподателя, че определяща за прилагането на §25 от ПЗР на ГПК е датата на въззивното решение. Обстоятелството, че въззивният съд е посочил, че решението подлежи на касационно обжалване, не обуславя допустимост на касационната жалба и доводът на жалбоподателя в този смисъл е неоснователен.
По изложените съображения частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 116 от 30.V.2011 г. по т.д. № 475/ 2011 г. на ВКС, ТК, І отд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: