О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 739
гр. София 08.07.2010 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 22 април през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 156 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищците П. Г. Т., М. С. Т., В. С. З. , Т. В. З. и Б. В. З., чрез адв.пълномощника Пл. Г. срещу решение от 10.07.2009 г. по гр.дело № 2586/2008 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 21.05.2008 г. по гр.дело № 10397/2007 г. на Софийски районен съд в частите, с които е признато за установено по отношение на жалбоподателите-ищци срещу А. Г. Т. и М. Б. Т., че ищците са собственици на 332 кв.м., която площ е реална част от неурегулиран помезлен имот с пл. № 160 от кад.план от 1976/78 г. в землището на С. в.з.”Малинова долина – Б. III етап”, б.б. А-Б-Д-Е-А по скицата на вещото лице инж. Ч, неразделна част от решението както и на изградената в мястото двуетажна масивна жилищна сграда и в частта за разноските и вместо отменената част е отхвърлен предявения иск от жалбоподателите срещу А. Г. Т. и М. Б. Т. с пр.осн.чл.108 от ЗС за същия имот.
Жалбоподателите мотивират основания за неправилност на въззивното решение, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост.
В изложението към касационната жалба са поставени правните въпроси както следва: 1.неправилен извод на въззивния съд, че по отношение на ищците има действия от страна на ответниците след възстановяване на имота, че владението на ищците върху имота е непрекъснато от закупуването му през 1968 г. и до постановяване на обжалваното решение, 2.неправилен извод на съда за съществуването на имота на наследодателя по кадастралния план от 1950 г., 3. неправилен извод на съда, че ответниците са индивидуализирали имота си, който извод не се подкрепял според тях от събраните по делото доказателства, 4. неправилен извод на въззивния съд, че не е проведено оспорването на скицата, издадена на ответниците по иска, 5. по приложното поле на чл.7 от ЗВСОНИ, който въпрос е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС – ТР № 1/95 г. на ОСГК на ВС и ТР№ 6/2005 г. на ОСГК на ВКС.
Ответниците по жалбата М. и А. Т. , чрез адв.пълномощника Св. М. са изразили становище за липса на основания за допустимост на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежни страни в процеса и е процесуално допустима.
Обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване по следните съображения:
С обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна, че с н.акт № 42/67 г. възоснова на препис извлечение от протокол № 5/10.12.58 г. на ТПС комисия с. С. придобил по замяна право на собственост върху нива, находяща се в землището на с. С., м.”М” с площ от 2 дка в замяна на включена в блок на ТКЗС с. С. нива от 2 дка., собственост на С. в м.”Ш” на същото село. С писмени договори от 25.07.68 г. и от 25.10.68 г., сключени между А, като продавач и купувачи – В. З. и П. Т. последните двама закупили с първия договор 500 кв.м., а с втория 333 кв.м. от недвижимия имот, описан в нот.акт № 42/67 г. Прието е, че на 03.03.2003 г. Владимир З. починал и оставил наследници по закон – жалбоподателите В. З. и деца Б. З. и Т. З.
С решение на ОСЗ „О” № 6315/15.07.2003 г. е признато правото на собственост на наследниците на Т. А. А. и е възстановено в съществуващи стари реални граници върху нива от 1 184 кв.м., находяща се в строителните граници на с. С., м.”К”, им. № 2* к.л. № 739/757 по кад.план изработен от 1950 г., включващ 332 кв.м. от имот пл. № 1* Прието е, че А. Г. Т. е внук на Т. А. А. С нот.акт № 1* дело № 84/2003 г. и н.акт № 6, дело № 5/2004 г. на нотариус при СРС ответникът А. Т. изкупили от останалите съсобственици идеалните им части от имота.
Прието е от съда с оглед заключението на вещото лице по назначената СТЕ, че имотът описан в решението на ОСЗ включва част от имот пл. № 160 от 332 кв.м., че имот пл. № 160 е нанесен в кадастралния план от 1976 г. Прието е, че изградената в спорния имот масивна жилищна сграда, попадаща в новообразуван имот пл. № 822 е отразена в кадастралния план от 1976 г. в процес на строителство. Според съда описания в договорите за продажба от 1968 г. имот е идентичен с имот пл. № 1* отразен в кадастралния план от 1976 г.
От правна страна съдът е приел, че решението на ОСЗ „О” легимира наследниците на Т. А. А. като собственици на възстановения имот, който възоснова на решението е бил нанесен с пл. № 822 по кадастралния план. Прието е, че върху последния имот попада част от имот пл. № 160 от 332 кв.м., който е спорният.
Прието е, че спорният имот не е в регулация и че сградата в същия е незаконно изградена, поради липса на доказателства за узаконяването й, съответно за търпимост по смисъла на пар.16 от ПР на ЗУТ. Според съда поради това не е налице изключението по чл.10, ал. 7 от ЗСПЗЗ и собствеността върху имота може да се възстанови по реда на ЗСПЗЗ. Прието е, че осъществяваната фактическа власт от ищците, съответно от праводателя на част от тях върху имота, придобит от С. на основание частни писмени договори, които не са сключени в предвидената от закона форма за придобиване право на собственост не може да се зачете на основание чл.10,ал.13 от ЗСПЗЗ, съответно чл.5,ал.2 от ЗВСОНИ. Изложено е съображението, че посочените разпоредби имат действие както по отношение на лицата, които са получили имот от ТКЗС възоснова на правна сделка, който имот подлежи на реституция, но и по отношение на всяко трето лице-правоприемник на договорящ с ТКЗС. Относно действието на изтеклата придобивна давност за имоти, подлежащи на реституция на основание ЗВСОНИ, ЗСПЗЗ и ЗАВОИ съдът е направил извода, че давността не следва да се зачете на осн.чл.5,ал.2 от ЗВСОНИ, която е създадена след чл.10,ал.13 от ЗСПЗЗ. Съдът е приел, че ищците не са получили фактическата власт върху имота от бившия собственик и не могат да противопоставят на наследниците му своята фактическа власт и намерението да своят имота за себе си. С оглед на тези съображения е прието, че ищците не са придобили на основание давностно владение собствеността на имот № 1* съответно на частта от него, попадаща в имот № 822 на ответниците до 1990 г. с оглед забраната по чл.29 от ЗСГ/отм./, а след този момент до 21.11.97 г. на основание ЗВСОНИ и ЗСПЗЗ. Прието е, че от 21.11.97 г. до предявяване на иска през м.октомври 2006 г. не е изтекъл 10-годишния давностен срок по чл.79 от ЗС, поради което ищците не са собственици на процесния имот. Решаващият извод на съда е за неоснователност на иска по чл.108 от ЗС.
Съдът намира, че поставеният правен въпрос от жалбоподателите по приложното поле на чл.7 от ЗВСОНИ не е разрешен от въззивния съд с обжалваното решение и не е обусловил правните му изводи. Съгласно разпоредбите на чл.7, ал.1 от ЗВСОНИ собствениците на имоти по чл. 1 и 2 или техните наследници, които не са получили обезщетение, могат да предявяват искове за възстановяване на собствеността върху тези имоти в случаите, когато те са придобити от трети лица в нарушение на нормативни актове, както и чрез използуване на служебно или партийно положение или чрез злоупотреба с власт. Искът се предявява в едногодишен срок от влизането на този закон в сила. Съобразно т.3 от ТР№ 1/17.05.95 г. по гр.д. № 3/94 г. на ОСГК на ВС искът по чл.7 ЗВСОНИ е установителен иск, чрез който в едногодишен преклузивен срок от влизане на закона в сила, лицата по чл.3,ал.1 и ал.2 от ЗВСОНИ могат да поискат да се прогласи нищожността на сделките, възоснова на които трети лица са придобили части по чл.1 и чл.2 от ЗВСОНИ. В настоящият случай с въззивното решение съдът е решил спора по същество по предявен осъдителен иск за собственост с правно основание чл.108 от ЗС, а не по предявен иск с пр.осн.чл.7 от ЗВСОНИ. С обжалваното решение съдът се е произнесъл по приложното поле на чл.10, ал. 13 от ЗСПЗЗ и чл.5, ал. 2 от ЗВСОНИ, по които текстове жалбоподателите не са формулирали конкретни правни въпроси, разрешени от въззивния съд и обусловили правните му изводи. Изложените съображения налагат извода, че формулираният въпрос в т.5-та от изложението не е правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 от ГПК. В тази насока съдът взема предвид тълкуването, дадено в т.1-ва от ТР № 1/2009 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГК, според която правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Следователно в случая не е налице първата и основна предпоставка за допустимост на касационно обжалване, предвидена в чл.280,ал. 1 от ГПК – формулиран ясно и точно правен въпрос от значение за изхода на делото, решен с обжалваното решение. Поради това не следва да се обсъждат доводите на жалбоподателите за наличието на предпоставката, визирана в чл.280,ал.1,т.1 от ГПК – решен правен въпрос в противоречие със задължителната практика на ВКС, съответно ВС. Останалите доводи в изложението представляват основания за касационна отмяна по чл.281,т.3 от ГПК и подлежат на проверка само ако обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване, но не и в настоящото производство.
Като взема предвид изложените съображения съдът намира, че не се установяват основания за допустимост на касационно обжалване на въззивното решение на СГС по чл.280,ал.1,т.1 от ГПК.
С оглед изхода на делото в полза на ответниците по жалбата М. и А. Т. следва да се присъди сумата 200 лв. разноски по делото за настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение от 10.07.2009 г. по гр.дело № 2586/2008 г. на Софийски градски съд.
Осъжда П. Г. Т., М. С. Т. и двамата с а. гр. С., ул.”Г” № 31 вх. А,ет.2,ап.3, В. С. З., Т. В. З., последните две с а. гр. С., ул.”Г” № 31, вх. Б, ет.2,ап.12, и Б. В. З. с постоянен а. в РБългария, гр. С., ул. Калиманци” № 3* ет.1, с настоящ а. ОАЕ, А. Д. , Т. клуб, ап.1202, чрез адв. Пл. Г. със съдебен а. за призоваване гр. С., бул.”В” № 1*ърговски дом, ет.2,кант.264 да заплатят на М. Б. Т. и А. Г. Т. и двамата с а. гр. С., кв.”С”, ул.76, № 15 сумата 200 лв. разноски по делото за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: